Решение № 14137 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8443/2014 г.

Решение № 14137 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8443/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Кюстендил против решение № 71/9.05.2014 г., постановено по адм. дело № 351/2013 г. по описа на Административен съд Кюстендил, в частта, с която: е отменено решение № РД-12-112/23.09.2013 г. на Директора на ТП на НОИ-гр. Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Румен Димитров Стоилков, от гр. Бобов дол ул. "Иван Вазов" № 50, вх. Б, ет. 1, ап. 18 срещу разпореждане № 5912152845/8.08.2013 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил, с което е отказано преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Румен Стоилков; преписката е изпратена на ТП на НОИ-гр. Кюстендил за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението; осъден е ТП на НОИ-гр. Кюстендил да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 339,00 /триста тридесет и девет/лева. Решението в частта, с която е признато на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 114 от АПК и чл. 118, ал. 3 от КСО, че удостоверения изх. № 1806/31.10.2011 г. от Мини "Бобов дол" ЕАД-гр. Бобов дол и изх. № 93/3.11.2011 г. от "Колош БД" ЕООД в ликвидация-гр. Бобов дол са неистински документи в частта по записванията, че трудовият стаж на длъжностите "маркшайдер-подземен р-к", "главен маркшайдер /н-к отдел/ подз. р-к" и "подземен гл. маркшайдер-рудник" е първа категория по т. 1 от ПКТП-90 г. (отм.), не е обжалвано. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че основният спор е относно начинът на превръщане на труда на Стоилков към трета категория труд положен да длъжността "подземен маркшайдер" и "главен маркшайдер/началник отдел/-подземен рудник" за периода 3.01.1981 г. -31.12.1999 г. при осигурителя Мини "Бобов дол" ЕАД, преобразувано в "Колош БД" ЕООД/в ликвидация/. Твърди се, че разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО обхваща само труда на подземните работници и служители до началник участък включително, а длъжността на Стоилков- "началник отдел" е ръководна и била над тази длъжност. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата подадена против обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба -Румен Димитров Стоилков в писменото си становище е изложил доводи за неоснователност на касационата жалба. Поддържа, че са налице предпоставките на чл. 104, ал. 3 от КСО за преизчисляване на пенсията. Претендира присъждане на направените за двете инстанции разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд Кюстендил е отменил решение № РД-12-112/23.09.2013 г. на Директора на ТП на НОИ-гр. Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Румен Димитров Стоилков, от гр. Бобов дол ул. "Иван Вазов" № 50, вх. Б, ет. 1, ап. 18 срещу разпореждане № 5912152845/8.08.2013 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил, с което е отказано преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Румен Стоилков. Съдт е постановил изпращане на преписката на ТП на НОИ-гр. Кюстендил за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението, като е осъдил ТП на НОИ-гр. Кюстендил да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 339,00 /триста тридесет и девет/лева. С решението съдът е признал на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 114 от АПК и чл. 118, ал. 3 от КСО, че удостоверения изх. № 1806/31.10.2011 г. от Мини "Бобов дол" ЕАД-гр. Бобов дол и изх. № 93/3.11.2011 г. от "Колош БД" ЕООД/в ликвидация/-гр. Бобов дол са неистински документи в частта по записванията, че трудовият стаж на длъжностите "маркшайдер-подземен р-к", "главен маркшайдер /н-к отдел/ подз. р-к" и "подземен гл. маркшайдер-рудник" е първа категория по т. 1 от ПКТП-90 г. (отм.). Не се спори по делото, че през периода 3.01.1981 г. -26.07.1999 г. Румен Стоилков е работил в рудник "Миньор" на Мини "Бобов дол". За времето 3.01.1981 г. -1.02.1981 г. е заемал длъжността "подземен замерчик", за времето 1.02.1981 г. -1.10.1987 г. е работил на длъжността "подземен маркшайдер" и от 1.10.1987 г. -26.07.1999 г. е работил като "главен маркшайдер" /началник отдел/ подземен рудник. Според вещото лице длъжността "подземен замерчик" е работническа длъжност, длъжността "подземен маркшайдер" е ИТР персонал, а "главен маркшайдер" е ръководна длъжност от състава на рудничното ръководство над длъжността "началник участък". Характерът на работа и изпълнението на служебните задължения на "подземния маркшайдер" изискват постоянно и неотклонно наблюдение на минно-техническите процеси в рудника, което определя необходимостта от влизания и пребиваване в рудника, за да бъдат правени съответните измервания, т. е. през периода 1.02.1981 г. -1.10.1987 г. Стоилков е осъществявал трудовите си функции преимуществено под земята. От допълнителното заключение относно длъжностните характеристики за двете длъжности вещото лице конкретизира, че през периода 1.10.1987 г. - 26.07.1999 г. заеманата от Стоилков длъжност се е водила "главен маркшайдер" или "началник отдел" маркшайдерски съгласно разплащателните ведомости и е посочена в категория персонал ИТР в подземния рудник. Според вещото лице структурата на управленския персонал в подземните рудници на Мини "Бобов дол" се състои от руднично и участъково ръководство. В рудничното ръководство са включени длъжностите: началник рудник, главен инженер, зам. главен инженер и началник отдели /маркшайдерски, геоложки, механичен, енергиен, ТРЗ, планов и Вентилация/. В участъковото ръководство са включени длъжностите: началник участък, началник смяна, механик участък и енергетик участък. Длъжността "главен маркшайдер" е пряко подчинена на началника на рудника, главния инженер и зам. главния инженер, а участъковото ръководство е подчинено на рудничното такова. Вещото лице сочи и че длъжностите "началник отдел маркшайдерски" /главен маркшайдер/ и "маркшайдер на рудник" имат различни кодове по НКП, като и двете длъжности са в състава на ИТР /инженерно-технически работници/. Изводът на експерта е, че при съпоставка на трудовите функции на двете длъжности същите се припокриват относно маркшайдерските измервания на минните изработки и обекти и изготвянето на маркшайдерската документация, както и еднаквото работно място, но се различават по това, че ръководството, планирането, организацията, контрола и отговорността за маркшайдерските работи и цялостната документация е на главния маркшайдер. Съдът е приел, че в случая трудовият стаж на Стоилков на длъжността "главен маршайдер-началник отдел" също следва да се съобрази с правилото на чл. 104, ал. 3 от КСО т. к. основните функции, задължения и отговорности на длъжността извън ръководните се припокриват с тези на длъжността "подземен маркшайдер" и същите са изпълнявани преимуществено под земята /около 70% според вещото лице/. Според заключенията на вещото лице и двете длъжности спадат към ИТР, т. е. инженерно-технически специалисти, което автоматично опровергава извода на експерта, че реално изпълняваната като функции и задължения длъжност е ръководна над ръководител на участък. Длъжността "главен маркшайдер", упражнявана от Стоилков е включвала както пълните задължения на маркшайдера, така и тези на неговия ръководител. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че спорът по делото е свързан с това дали превръщането на осигурителният стаж през периода 1.10.1987 г. -26.07.1999 г. следва да стане по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, т. е. в съотношение 1:3, както претендира лицето. В разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО е предвидено, че за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геолого-проучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. С тази разпоредба се регламентират специални правила за преобразуване на осигурителния стаж при пенсиониране, а не за категоризирането на същия. Както многократно е приемал в свои решения Върховният административен съд, за преценката дали е налице основание за приложение на тази разпоредба е необходимо да се установи дали съответния труд е полаган под земята, като е без значение дали заеманата длъжност е била включена в щатното разписание на предприятието /напр. решение № 1494/4.02.2010 г. по адм. дело № 10649/2009 г. и цитираните в него решения на ВАС/. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия състав. В съответствие с това тълкуване на разпоредбата първоинстанционният съд е изследвал дали трудът, полаган от Румен Стоилков на длъжностите "подземен маркшайдер" и "главен маркшайдер /н-к отдел/ подземен рудник" през посочените периоди, е полаган под земята и при правилна преценка на събраните доказателства е направил обосновани изводи по този въпрос. От съда са изложени подробно фактическите констатации относно вида и естеството на трудовите функции, които са осъществявани на двете длъжности "подземен маркшайдер" и "главен маркшайдер /н-к отдел/ подземен рудник", изведени от длъжностните характеристики и от заключението на вещото лице, от които доказателства безспорно се установява, че значителна част от описаните трудови функции не биха могли да се изпълняват другаде освен под земята. Изложените от вещото лице в заключението по съдебната експертиза констатации, възпроизведени и в първоинстанционното съдебно решение, са изведени от писмените доказателства в личното трудово досие на лицето, както и от архивирани документи от счетоводството на минното предприятие, подробно описани в т. III от заключението - "Проверени материали и нормативни документи", поради което правилно са ценени от съда. Особеното в настоящият казус е, че длъжността "главен маркшайдер", упражнявана от Стоилков е включвала както пълните задължения на маркшайдера, така и тези на неговия ръководител. От това смесване и наслагване на трудови функции на две длъжности не може да се направи категоричен извод, че длъжността на Стоилков е била само ръководна и като такава съгласно административната структура на осигурителя не се включва в преференцията по чл. 104, ал. 3 от КСО. Целта на нормата е да даде преимущество на трудовия стаж, придобит при по-тежкия режим на работа под земята в участъка в сравнение с трудовия стаж в другите звена от мината. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение разноските съдът констатира, че с обжалваното решение на Румен Стоилков са присъдени деловодни разноски в размер на 339,00 лева за първата инстанция. За настоящата инстанция съдът не присъжда разноски на Румен Стоилков поради това, че същият не е представил доказателства за сторени такива, нито списък на разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,