Решение № 11456 от 3.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10156/2019 г.
ВАСIII отделение03.09.2020 г.докладчик Иван Раденков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 165 от 11.07.2019 г., постановено по адм. дело № 193/2019 г. по описа на Административен съд – Ямбол. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11456 от 3.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10156/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет "Тунджа" гр. Ямбол, чрез председателя на общинския съвет, срещу Решение № 165 от 11.07.2019 г., постановено по адм. дело № 193/2019 г. по описа на Административен съд – Ямбол. С обжалваното съдебно решение по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Ямбол е прогласена нищожност на разпоредбите на чл. 5, т. 3 и т. 3 а и на чл. 34, ал. 1 и чл. 34, ал. 2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, имуществото, чистотата и околната среда на територията на Община "Тунджа" – Ямбол и административният орган е осъден да заплати на Окръжна прокуратура - Ямбол направените по делото разноски в размер на 20 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че общинският съвет няма правомощия да приема правила, с които да регламентира обществени отношения специфични за съответната община. Счита, че общинският съвет се е произнесъл в рамките на определената му от закона компетентност. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски по делото. Ответникът – Окръжна прокуратура – Ямбол не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Ямбол срещу разпоредбите на чл. 5, т. 3 и т. 3 а и чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от от Наредба № 1 за реда за поддържане и опазване на обществения ред, имуществото, чистотата и околната среда на територията на Община "Тунджа" - Ямбол, приета с решение по Протокол № 11 от проведеното на 30.07.2004 г. заседание на Общински съвет - "Тунджа" - Ямбол, последно изменена и допълнена с Решение № 658 по Протокол № 40/31.07.2018 г. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор между страните няма, съдът приел протестът за процесуално допустим, а по същество за основателен. Първоинстанционният съд е посочил, че нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от Конституцията или закона и се ограничават до обществени отношения с местно значение, които нямат своя регулация от нормативни актове от по – висока степен. Съдът е обсъдил приложимите правни норми и въз основа на тях е приел, че оспорените разпоредби са нищожни, поради липсата на компетентност на общинския съвет. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са направените от касатора оплаквания за постановяване на решението при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложените от съда съображения, с които е обоснована нищожността разпоредбите на чл. 5, т. 3 и т. 3 а и на чл. 34, ал. 1 и чл. 34, ал. 2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, имуществото, чистотата и околната среда на територията на Община "Тунджа" – Ямбол, се споделят от настоящия състав. Пред административния съд са протестирани горепосочените разпоредби, които гласят: "чл. 5. За осигуряване на обществения ред се забранява: т. 3. озвучаването с технически средства в обществени заведения и открити терени, както и в жилищни и нежилищни сгради, включително и храмове на религиозни общности, когато звукът се разпространява извън тях за времето на цялото денонощие. Озвучаването на горепосочените места може да бъде осъществявано по повод празник или честване, след писмено разрешение на Кмета на Община "Тунджа" или кмета/кметския наместник на съответното населено място. "; " т. 3 а. ако след констатиране на нарушение при използване на озвучителна уредба, нарушителят не изпълни разпореждането на контролния орган да преустанови използването й, същата временно се изземва, за което се съставя констативен протокол до заплащане на наложената глоба. "; "чл. 34
За нарушение разпоредбите на тази Наредба на виновните лица се налага глоба от 10 до 300 лв.
При повторно нарушение, на нарушителя се налага глоба от 50 до 500 лв. " Неоснователни са касационните оплаквания срещу възприетата от първоинстанционния съд нищожност на цитираните разпоредби. Обосновани и в съответствие със закона са изводите на първоинстанционния съд, че общинският съвет е излезнал извън кръга от правомощия, с които разполага. Общинският съвет е ограничен в нормотворческите си правомощия от поставените рамки в по – високите по степен актове и доколкото в случая тази рамка не е съобразена, приетите разпоредби правилно са обявени за нищожни. Първоинстанционният съд правилно е приел, че съгласно чл. 3, ал. 5 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС), единствено изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, е предоставен за регулиране от органите на местното самоуправление по реда на ЗМСМА, поради което протестираната разпоредба на чл. 5, т. 3 от Наредба № 1 е приета извън предоставената с нормата чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС материална компетентност на органа на местно самоуправление и същата се явява нищожна. Правилни са изводите на съда и по отношение на втората прогласена за нищожна разпоредба. ЗЗШОС не предвижда нито изземване, нито отнемане на вещите, послужили да извършване на нарушението, поради което въвеждайки такава мярка (която по своя характер представлява принудителна административна мярка), Общински съвет "Тунджа" - Ямбол е действал извън правомощията си и разпоредбата на чл. 5, т. 3 а от Наредба № 1 правилно е обявена за нищожна от съда. Разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и на чл. 34, ал. 2 от Наредбата, които предвиждат наказание глоба от 10 до 300 лв. за нарушение на разпоредбите на Наредбата, а при повторно нарушение - глоба от 50 до 500 лв., също правилно са прогласени за нищожни. Наредба № 1 предвижда множество нарушения, които са твърде различни по своя характер, като напр. извеждането на кучета без повод и намордник, изхвърляне на отпадъци на неразрешени за това места и др., които са свързани с обществени отношения, регулирани от отделни материални закони, всеки от които съдържа собствени административнонаказателни разпоредби. Първоинстанционният съд правилно е приел, че на общинските съвети не са делегирани правомощия да приемат и норми с наказателноправен характер във връзка с горепосочените отношения. Компетентност на общинския съвет за приемането на такава разпоредба не се извежда нито от Конституцията на Република България, нито следва от разпоредбите на ЗМСМА. В случая горепосочените материи изрично са уредени в посочените от административния съд закони. При съобразяване на това, направеният извод от съда за нищожност на спорните разпоредби е правилен. По изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.