Решение № 14626 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7399/2020 г.

Решение № 14626 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7399/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Венчева против решение № 2115 от 21.04.2020 г., постановено по адм. д. № 9233/2019 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. град отхвърля жалбата на Д. Венчева против заповед № РА-30-341/14.11.2017 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" – СО, с която на основание чл. 225 а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "надстройка на магазини с размери в план 10/3. 60 м. и приблизителна височина 2. 80 м. ", находящ се в ПИ с идентификатор 68134.610.634, УПИ ІІІ – 634, кв. 17 по плана на гр. С., м. "Суха река – запад". За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ и приложената заповед за делегиране на права, както и предвид факта, че процесния строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Препис от акта е връчен на жалбоподателката. Същата депозира възражения, които са обсъдени от административния орган и са приети за неоснователни. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната надстройка на магазини представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за нея следва да бъдат издадени строителни книжа. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза по несъмнен начин е установено, че процесния строеж представлява монолитна постройка с размери 4. 40/9. 95 м, с височина до окачен таван около 2. 50 м., над който е изграден едноскатен покрив от дървена конструкция – греди, ребра и дъсчена обшивка, покрита отгоре с битумни керемиди. Надстройката е изградена върху покривната плоча на магазините, като е извършено надстрояване с пристрояване към основната жилищна сграда, собственост на жалбоподателката. Незаконният строеж се състои от едно помещение, което посредством отвори с монтиран врати има връзка с жилището. Стените са с тухлена зидария с блокчета "итонг" с ширина 25 см. и са измазани отвътре и отвън с декоративна полимерна мазилка, монтирана е пвц дограма – врати и прозорци, като връзката с жилището се осъществява посредством направен отвор с врата на стената между него и дневната. Отоплението се осъществява с изградена отоплителна тръбна мрежа и радиатори. Подът на помещението е с настилка теракотени плочи. Над помещението е изпълнен декоративен окачен таван с топлоизолация от стиропор под него, а в окачения таван са вградени осветителни тела. При тези данни изводът на съда, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, е законосъобразен. Правилно съдът приема за неоснователно твърдението на жалбоподателката, че помещението не е строеж, както и че същото се ползва за оранжерия, за която съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ не се изисква издаването на строителни книжа. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че надстройката над магазините е строеж по смисъла на закона, за който се изисква да бъдат издадени строителни книжа, а за какво се използва помещението е ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед. Установено е, че жилищната сграда и магазините са въведени в експлоатация с удостоверение от 16.11.2009 г., а съгласно одобрения архитектурен проект покривната плоча на магазините е показана като тераса, от която няма достъп до жилището. Промяна не е отразена и в заверената екзекутивна документация. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от окончателния доклад на лицето, осъществяващо строителен надзор по несъмнен начин е установено, че към момента на издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация процесния струж не съществува. Ето защо изводът на съда, че същият е построен след въвеждане на сградата в експлоатация, е законосъобразен и обоснован. Установено е, че извършител на строежа е Д. Венчева. За същия не са налице строителни книжа. Предвид годината на извършване на незаконния строежа същият не е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 ДР ЗУТ. Ето защо изводът на съда за материална законосъобразност на заповедта, е правилен. Доводът на касаторката за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е неоснователен. Правилно съдът отхвърля искането за разпит на свидетели за установяване на обстоятелството какви строителни дейности са извършени, както и посещавана ли е жалбоподателката от надлежно упълномощени органи на общинската администрация и влизали ли са същите в сградата в присъствието на жалбоподателката. Посочените факти са установени от приложените по делото писмени доказателства и заключението на назначената по делото съдебно –техническа експертиза, която съдът правилно кредитира като компетентна и обективна и преценя същата в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Д. Венчева да заплати на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,