Решение № 8766 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13327/2008 г.

Решение № 8766 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13327/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208-228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Александров Аламинов от гр. София, подадена чрез пълномощника - адв. Николай Илиев против решение № 239 от 27.11.2007 г., по адм. д. № 235/2001 г. на Софийски градски съд, III Ж състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-09-13 от 9.01.2001 г. на кмета на район "Овча купел", Столична община, издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Излага доводи, че решението е необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Твърди, че е ползвал процесния имот по договор за наем и е плащал наем до 1.04.1991 г., както и че имота представлява овощна градина, което му позволява да го придобие по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Излага, че имота не е възстановен на трети лица. Моли, да се отмени обжалваното решение и се постанови решение по същество, като се отмени административния акт и се задължи административния орган да продължи процедурата по издаване на оценка и придобиване. Ответникът - кметът на район "Овча купел", Столична община, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - Любка Фонева Занева от гр. София с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и излага, че не са налице предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост и липса надлежен документ, въз основа на който жалбоподателят е придобил правото на ползване. Смята, че договорът за наем е облигационно отношение и не е акт по смисъла на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Моли, да се остави в сила обжалваното решение. Заинтересованата страна - Виктор Иванов Кожухаров, чрез особения си представител - адв. Веселин Хадживасилев, оспорва жалбата с писмено становище и в съдебно заседание, като неоснователна. Излага, че липсва основание за признаване право на собственост на ползвател по наемен договор за земеделски имот. Моли, да се остави в сила обжалваното решение. Заинтересованите страни - Василка Иванова Георгиева, Адриана Григорова Петрова, Огнян Григоров Янков, Евгени Йорданов Янков, Даниела Йорданова Янкова, Карамфил Янков Карамфилов, Валентин Янков Карамфилов, Мария Владимирова Янкова, Недялка Карамфилова Янкова, Боряна Здравкова Коева, Веселин Иванов Кожухаров и Кристиян Любенов Янков, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата. Смята, че ползването на имота следва да е въз основа на акт издаден от Президиума на Народното събрание, Държавния или Министерския съвет, по смисъла на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а представения договор за наем, не е акт от тази категория. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение№ 239 от 27.11.2007 г., по адм. д. № 235/2001 г. на Софийски градски съд, III Ж състав, е отхвърлена жалбата на Христо Александров Аламинов срещу заповед № РД-09-13 от 9.01.2001 г. на кмета на район "Овча купел", Столична община. Първоинстанционният съд е приел в производство по § 62, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ, че оспорената заповед е законосъобразна, като са спазени изискванията от материалноправен характер и административнопроизводствените правила от компетентния административен орган. Съдът е установил фактическите обстоятелства по делото и въз основа на тях е приел, че не са налице на изискванията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, за придобиване право на собственост върху имота от жалбоподателя. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят касационни основания за отмяна. Настоящият съдебен състав приема в съответствие с чл. 220 от АПК, че правилно е приложен материалния закон при обективно установени факти от първоинстанционния съд. В съответствие с § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ въз основа на протокола на комисията по ал. 2 кметът на общината издава заповед, с която отказва или признава правото да се придобие собственост от ползвателите. Необходимо е осъществяване на сложен фактически състав, съществен елемент в който е наличието на акт на органите по § 4 от ПЗР от ЗСПЗЗ, въз основа на които е придобито правото на ползване от ползвателите. Първоинстанционният съд правилно е установил, че липсват материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед, които настоящият съдебен състав споделя напълно. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят с молба вх. № АБ 02.00 - 139 от 2.07.1992 г. е поискал да бъде извършена оценка на имот в м. "Матовата", с. Горна Баня, предоставен по ПМС № 11, с представено удостоверение (служебна бележка) № 978 от 14.10.1991 г. и договор за наем. С протокол № 40 от 27.11.2000 г. на техническа комисия по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е прието, че заявителят не е представил документ, който отговаря на изискванията на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 456/1997 г.), а е представена служебна бележка № 978 от 14.10.1991 г. на Ф "БКС" - "Овча купел", с която се удостоверява, че е плащал наем. Прието е, че в имота няма сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че за претендирания имот е възстановена собствеността на наследници на Янко Георгиев Тошев. Също така е прието, че имотът се намира на 8 км. от гр. София и е неприложима разпоредбата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Комисията е дала становище, че не са налице изискванията жалбоподателят да придобие право на собственост върху процесния имот пл. № 636 (стар 2185), к. л. 486, м. "Пладнище", землище кв. Горна баня. Въз основа на протокола със заповед № РД-09-13 от 9.01.2001 г. на кмета на район "Овча купел", Столична община, е отказано на касатора да придобие право на собственост при условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху процесния имот. В хода на производството пред първоинстанционния съд са представени документи от жалбоподателя, въз основа на които претендира, че е придобил право на ползване на имота, а именно договор за наем и платена наемна цена, който според него е акт по смисъла на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд правилно е определил предпоставките за придобиване на правото на собственост при условията на § 4а, както и по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и доколко в конкретния случай те са налице. В случая претендираното основание за издаване на заповед по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е договор за наем и плащане на наемна цена по него. Правилно е приел първоинстанционния съд, че договорът за наем не легитимира жалбоподателя с права на ползвател по смисъла на § 4 от ЗСПЗЗ, респ. предоставено право на ползване въз основа на актове по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Приложеният по делото договор за наем от 1986 г. сключен между директора на РФ "БКС" VI р. София и жалбоподателя за ползване на 700 кв. м. в м. "Пладнище", гр. София, за стопанската 1986/1989 г., от 1.10.1986 г. до 30.11.1989 г. и служебна бележка № 978 от 15.10.1991 г. на Ф "Благоустройствено строителство" Община "Обща купел", с която се уверява, че е платил наем за времето от 1978 г. до 1.04.1991 г., не обуславят извод, че на жалбоподателят е предоставено право на ползване въз основа на актове по смисъла на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За доказване придобиването на правото на ползване въз основа на тези актове е необходим официален свидетелстващ документ от съответния компетентен орган, от който да се установява предоставяне за земеделско ползване на земи по реда на посочените актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерски съвет. В производството пред първоинстанционния съд продължило повече от 8 години, жалбоподателят е имал възможност да представи именно такъв документ, издаден въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Наличните по делото доказателства, договор за наем и служебна бележка от Ф "Благоустройствено строителство" Община "Обща купел", не легитимират жалбоподателя като правоимащо лице по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице основна предпоставка за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. В производството е изследвана и липсата на застрояване, както и недостатъчната отдалеченост на имота от гр. София, посочени в обжалвания административен акт, като необходими предпоставки по § 4а, респ. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но които са от значение за придобиване на права при наличие на годен акт по смисъла на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка са неоснователни възраженията на касатора за наличие на други предпоставки за признаване на права, както са неоснователни и възраженията, че не е идентифициран имота по отношение претенциите на трети лица с възстановено право на собственост. При липса на годен акт за предоставено право на ползване по смисъла на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е неотносимо обсъждането на останалите предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,