Решение № 6790 от 18.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2012 г.

Решение № 6790 от 18.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2012 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Николай Христов Къчев от гр. Сливен, подадена чрез пълномощника адв. Евгения Йончева, против решение № 2869 от 28.05.2012 г., постановено по адм. дело № 7057/2011 г. по описа на Административен съд София-град. С него е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо изх. № 01-6500/30929 от 8.07.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Разплащателна агенция за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът - заместник-изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение № 2869 от 28.05.2012 г., постановено по адм. дело № 7057/2011 г. по описа на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Николай Христов Къчев срещу Уведомително писмо изх. № 01-6500/30929 от 8.07.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (РА) за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган - заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Освен това е приел, че оспорения акт е и материално законосъобразен. Жалбоподателят подал заявление за подпомагане за 2009 г., с което е заявил за подпомагане по 7 парцела с обща площ 128.27 ха по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и 2 парцела с обща площ от 116.23 ха по Схемата за плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1). Освен тях жалбоподателят заявил искане за подпомагане и Схемата за национални доплащания на площ (СНДП), схемата за национално доплащане за овце и кози, необвързани с производството (НДЖ2), схемата за национални доплащания за животни, обвързани с производството (НДЖЗ), както и мярка 214 - Агроекологични плащания (АЕП) с код АП 47 от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., като по първите три искането му за подпомагане било удовлетворено, а по последната жалбоподателят направил отказ от поетия агроекологичен ангажимент. Затова за тези схеми жалбоподателят не навеждал възражения по тях. При извършени административни проверки от страна на ДФ "Земеделие" по СЕПП и НР1 било установено наддекларирани площи - 49.78 ха по СЕПП и 49.72 ха по НР1, което представлявало над 50 % от допустимата за подпомагане площ - 78.49 ха по СЕПП и 66.51 ха по НР1. От събраните по делото доказателства - писмени доказателства, заключение на вещо лице и свидетелски показания, се потвърждавали еднозначно направените от административния орган изводи. Всички те не опровергавали установените от административния орган факти. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че наддекларираните площи са недопустими за подпомагане. С оспорваното уведомително писмо правилно бил приложен материалният закон, като на основание чл. 51 от Регламент № 796 от 2004 г. било отказано изцяло финансово подпомагане по СЕПП и НР1 и била наложена санкция за бъдещ период в размер на сума, равняваща се на разликата между декларираната и определена като допустима за подпомагане. Обжалваното решение е правилно. Правилно административният съд е приел, че спорът касае отказа от финансово подпомагане на жалбоподателя по СЕПП и НР1. Подпомагане на жалбоподателя по останалите схеми и мерки не се оспорва, като по НДДП, НДЖ2, НДЖЗ неговото искане е удовлетворено изцяло, а мярка 214 АЕП жалбоподателят е направил отказ от поетия агроекологичен ангажимент. Правилно административния съд е приел, че атакуваният акт съдържа фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Съобразно това се установява, че по спорните СЕПП и НР1 на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане поради наддеклариране - по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и по НР1 - чл. 12, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. - кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Попълнените нулеви стойности в т. 2 по СЕПП и НР1 в уведомителното писмо касаят проверки на място на заявените за подпомагане БЗС, тоест че не са извършвани такива. А в т. 4 по СЕПП и т. 5 по НР1 се сочи, че недопустимостта за подпомагане е установена въз основа на извършени административни проверки по чл. 24, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21.04.2004 г. Удовлетворяването на заявлението за финансово подпомагане предполага изпълнение от страна на жалбоподателя изискванията на ЗПЗП, респ. отсъствие на условията по чл. 43, ал. 3 от този закон за намаляване размера или отказ на плащанията. В случая по заявлението за подпомагане по СЕПП се установява наличие на обстоятелствата по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП по СЕПП и чл. 12, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. по НР1. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. А на основание чл. 12, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. по НР1 изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Наличието на тези основания за отказване финансово подпомагане на касатора е установено за площ от 49.78 ха по СЕПП и 49.72 ха по НР1 въз основа на извършени административни проверки. Изводите от административните проверки се подкрепят и от заключението по приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническата експертиза и приложените към него скици. А от колона 9 на приложение № 3 към заключението са посочени конкретните причини за нестопанисването /неползването/ им от касатора. Същевременно липсват доказателства за противното. Съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК в тежест на касатора е било да установи, че по отношение на него са били налице условията за подпомагането му - за издаване на административен акт, удовлетворяващ искането му. Единственото доказателство подкрепящо твърденията му в жалбата, че е стопанисвал заявените за подпомагане площи, са показанията на св. Димитър Кацаров. Първоинстанционният съд правилно е приел, че показанията на този свидетел не установяват, че целият имот е стопанисван от жалбоподателя, тъй като той не може да установи границите на стопанисвания имот. Затова са неоснователни оплакванията на касатора в тази насока, включително и за неправилно разпределение на доказателствената тежест. Не се споделя становището на касатора, че теренната проверка от 2.02.2009 г. установявала стопанисване на имот № 12414-7-1. Теренната проверка на посочения имот е извършена на 2.02.2009 г., преди подаване на заявлението на подпомагане и е са кампания 2008 г. Затова тя не може да удостоверява факти за следващата 2009 г., за която е отказано финансово подпомагане на жалбоподателя. А освен това извършената теренна проверка установява само ползването /стопанисването/ на БЗС, но не е размера на ползваната площ. Няма извършена проверка на място по раздел II, подраздел I от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21.04.2004 г. При установена недопустима за подпомагане площ и по двете схеми намира приложение разпоредбата на чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21.04.2004 г. В съответствие с тази разпоредба и при установено над 50 % наддеклариране с оспорваното уведомително писмо правилно е отказано изцяло финансово подпомагане по СЕПП и НР1. Наложената финансова санкция по двете схеми е в съответствие с чл. 51, § 1, т. 3 от Регламент (ЕО) № 796/2004 НА Комисията от 21.04.2004 г. Съобразно тази разпоредба земеделският производител следва да бъде изключен от получаване на помощ за сума, представляваща разликата между сумите на декларираната за подпомагане площ /128.27 ха по СЕПП и 116.23 ха по НР1/ и тази, която би била допустима за подпомагане /78.49 ха по СЕПП и 66.51 ха по НР1/. Размерът на наложената санкция е правилно определен. Затова уведомителното писмо е постановено в съответствие с материалните разпоредби. Неоснователно са оплакванията на жалбоподателя за недопустимост по чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК на процесното уведомително писмо, тъй като при издаването му имало висящо друго административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна - акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/23951/13.04.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ - РА. Въпреки, че касаторът не е представил това доказателство в подкрепа на възражението си до края на съдебното дирене, от представените съдебни решения се установява, че такъв акт е бил издаден. Но той е с различен предмет - за установяване на публично държавно вземане. Затова не е налице идентичност на предмета на двата административни акта. Също не се установява и наличие на друг акт, с който да е установена допустимост за подпомагане за процесните БЗС по СЕПП и НР1. Дори реално да е изплатено финансово подпомагане на жалбоподателя /такива доказателства той не е представил въпреки твърденията му в тази насока/, не се твърди, а и не се сочат доказателства, това да е станало въз основа на административен акт, както и че то е за процесните БЗС. Затова и това възражение на касатора е неоснователно. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно предявеното от ответника - зам.-изпълнителния директор на ДФЗ - РА искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство, поради което жалбоподателят Николай Христов Къчев следва да бъде осъден да заплати по бюджета на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 150 лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,