Решение № 17245 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2409/2019 г.

Решение № 17245 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2409/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" – Б., срещу Решение № 2012 от 29.11.2018 г., постановено по адм. дело № 630/2018 г. по описа на Административен съд Б., с което е обявил нищожността на отказ, обективиран в негово писмо изх. № РР-04-51/1 от 13.07.2018 г. и е осъдил дирекцията на разноски по делото. Излага доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като бъде постановено друго, с което да се реши спора по същество. Ответникът по жалбата, С. П., чрез пълномощника си адв. Н. П. в писмен отговор на касационната жалба взема становище за неоснователност на жалбата, правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Б. е обявил нищожността на отказ, обективиран в Писмо изх. № РР-04-51/1 от 13.07.2018 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Б., С. П. да изгради кладенец за собствени нужди в имота си в с. Р., община П.. За да постанови този резултат съдът е приел, че отказът е постановен при липса на основания за издаването му, доколкото не съществува каквато и да е правна възможност за постановяването му от страна на административния орган. Този извод се основава на разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от Закона за водите, и приложимата Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, издадена от Министъра на околната среда и водите, Министъра на регионалното развитие и благоустройството, Министъра на здравеопазването и Министъра на икономиката и енергетиката (Наредба № 1). Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, въз основа на които е установил надлежно правно-релевантните факти. Въз основа на тези факти и съобразно относимата правна уредба е формирал своите правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. От доказателствата по делото, безспорно е установено, че с уведомление вх. № РР-04-51 от 06.07.2018 г. С. П. е уведомил на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Б., че на основание чл. 44 от Закона за водите и чл. 117 и чл. 118 от Наредба № 1 за прочуване, ползване и опазване на подземните води, има намерение да изгради кладенец за задоволяване на собствени потребности в имот, лична собственост -находящ се в с. Р., [община], за домакински цели, водопой на животни и напояване, с предвидена дълбочина – 20 метра, като към уведомлението са приложени актуална скица на имота и документ за собственост. Във връзка с това уведомление, с оспореният отказ обективиран в Писмо изх. № РР-04-51/1 от 13.07.2018 г. директорът на БД "ЗР" Б., е уведомил Петров, че не може да изгради кладенец за собствени нужди в имота си, тъй като в П. за управление на речните басейни на Западнобеломорски район – 2016 г. - 2021 г., за всяко от населените места, е определен максималния брой водовземни съоръжения, за които има гарантирани водни количества, като за с. Р., общ. П., е достигнат максимално разрешения брой съоръжения, които могат да бъдат изградени. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че жалбата, по която е образувано производството пред първоинстанционния съд е недопустима, тъй като оспореното с нея писмо няма белезите на индивидуален административен акт. Оспореното пред съда писмо съдържа изрично волеизявление насочено към подалия искането, съдържащо забрана подалият искането да изгради посоченото в него съоръжение. След като се вменява забрана, препятстваща реализацията на претендирани законови права, актът подлежи на оспорване пред съда. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на закона. Видно от разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от Закона за водите (ЗВ), изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води става, без да е необходимо разрешение, като собственикът е длъжен единствено да уведоми директора на съответната басейнова дирекция за намерението си. Редът за подаването на заявлението е предвиден в Наредба № 1 от 10.10.2007 г., съгласно чл. 117, от която гражданите - собственици на поземления имот, уведомяват писмено Директора на Басейновата дирекция за намерението да изградят кладенец или за наличието на такъв. При така посочената нормативна уредба оспореният по делото административен акт правилно е обявен за нищожен, като постановен при липса на законово основание за издаването му. Законът не предвижда правомощие на директора на съответната басейнова дирекция за постановяването му, тъй като предвиденият режим е регистрационен, а не разрешителен. Неоснователно е и позоваването в касационната жалба на разпоредбите на чл. 43 от Наредба № 1, във вр. с чл. 43, ал. 2 ЗВ. Тези разпоредби не променят определения регистрационен режим на изградените водовземни съоръжения, а установят правила за водовземане за землището на конкретно населено място. Предвид гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. При този резултат по делото искането на ответника за присъждане на разноски по делото се явява основателно. Следва да бъде присъдено възнаграждение на адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лв. Водим от горните мотиви, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение