Решение № 7331 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 530/2010 г.

Решение № 7331 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 530/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Георги Недков, в качеството му на процесуален представител на Станю Маринов Станев, председател на ЗКПУ "Волово", срещу решение № 38 от 26.11.2009 г. на административния съд - Русе по адм. дело № 203 по описа за 2009 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на кооперацията срещу акт за установяване на публично общинско вземане по подадена декларация № 9 от 18.05.2009 г., издаден от кмета на община Борово. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, както и да се присъдят съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - кметът на община Борово оспорва същата по съображения, изложени в становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК и в писмени бележки от него. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното в нея отменително касационно основание, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и с оглед на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административен съд -Русе е бил акт за установяване на публично общинско вземане по подадена декларация № 9 от 18.05.2009 г., издаден от кмета на община Борово, с който на ЗКПУ "Волово" е установено задължение за такса битови отпадъци за 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в общ размер 319.14 лв. и лихви за просрочие към 13.05.2009 г. в размер на 102.69 лв. За да отхвърли като неоснователна жалбата на кооперацията срещу обжалвания акт, в частта му, в която са й определени задължения за такса битови отпадъци за 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и първата вноска за 2009 г., съдът е изложил следните съображения: кооперацията е подала декларация № 1803000003 от 28.01.2009 г. по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ. С нея е декларирал, че притежава нежилищен недвижим имот, представляващ сграда-склад и прилежащ терен, находящ се в с. Волово, парцел IV в кв. 28 по плана на селото, придобит през 1994 г. За начина на определяне на размера на ТБО е представена справка за отделните й компоненти. Размерът не се оспорва. Съдът е обсъдил представените заповеди на кмета на община Борово за определяне на района за извършване на сметосъбиране и сметоизвозване за всяка година, а именно № 251 от 29.10.2003 г., № 242 от 27.10.2004 г., № 328 от 26.10.2005 г., № 358 от 26.10.2006 г., № 388 от 15.10.2007 г., № 372 от 27.10.2008 г.; решенията на ОбС Борово, в които ТБО за нежилищни имоти се определя пропорционално върху отчетната стойност на имотите на предприятията, съответно за услугите по събиране и сметоизвозване, подържане и експлоатация на депо за БО, почистване на улични платна, площади и паркове и други територии за обществено ползване - решение № 23 по протокол № 3/17.12.2003 г., решение № 131 по протокол № 14/27.10.2004 г., решение № 271 и № 272 по протокол № 28/25.01.2006 г., решение № 14 по протокол № 3/19.10.2007 г., решение № 168 по протокол № 15/27.10.2008 г. Представени са договор от 17.04.2003 г. и от 03.01.2007 г. с "Астон Сервиз" ООД, обсъдени са показанията на св. Радев, изп. директор и съдружник в "Астон Сервиз" ООД, св. Савов, шофьор на сметоизвозващ камион, св. Велев, кмет на с. Волово от 2007 г. Прието е, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържането на депа на територията на община Борово за периода от 2003 г. до м. май 2007 г. са осъществявани от фирма "Астон Сервиз" ООД, а от м. май 2007 г. община Борово ги е осъществявала със собствени средства и сили, вкл. и услугата "хигиенизиране на обществените места на територията на общината", в т. ч. в с. Волово. Обсъдени са и представените справка за разположение на контейнерите за събиране на сметта в с. Волово, респ. обсъдени са и събраните гласни доказателства. Представен е акт за публична общинска собственост № 447 от 17.04.2003 г. за сметище в землището на гр. Борово. С оглед на събраните доказателства, съдът е достигнал до извода за дължимостта на таксата и за трите услуги. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. В разпоредбата на чл. 62 (доп., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) от ЗМДТ е предвидено, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от с. закон в годишен размер за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване с решение на общинския съвет. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 (изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) от ЗМДТ изисква границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Според чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. В изпълнение изискванията на чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ размерът на таксата е определен за всяка услуга поотделно с решение на общински съвет Борово за всяка от процесните години. Със заповеди на кмета на общината, на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са определени границите на районите, в които е организирано сметоизвозване на територията на общината. Безспорно е установено по делото, че имотът, собственост на кооперацията се намира в регулационните граници на с. Волово или в район на организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Неоснователен е доводът на касатора, че размерът на таксата не е определен правилно като общ размер за трите услуги, вместо за всяка поотделно. За всяка услуга поотделно той е определен в решенията на общинския съвет и в представената справка. Обстоятелството, че поради неудобство да ползва най-близо разположения контейнер, кооперацията извършва със собствени сили и средства събирането и извозването на битовите отпадъци, не налага на извода, че тя не дължи задължението, което възниква по силата на ЗМДТ и не освобождава касатора от заплащане на дължимата такса съгласно чл. 62 от ЗМДТ. В тази насока правилно съдът е приел, че касаторът е могъл, но не е предприел действия с цел допълнително предоставяне на съд за битови отпадъци или изменение в схемата за разположение на съществуващите. След като услугата се предоставя от общината в населеното място и имотът се намира в регулационните му граници, не е налице хипотезата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недължимост на такса за втората услуга поради това, че общината не е изградила, поддържа, експлоатира депа или други съоръжения за битови отпадъци. Условието за дължимостта на таксата за тази услуга е да няма депо за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, а от събраните писмени доказателства се установява наличието на депо в Борово. Обстоятелството, че кооперацията не е ползвала депото в Борово, а е извозвала отпадъците до нерегламентираното сметище в с. Волово, не налага на извода за наличие на предпоставките за неплащане на такса за този вид услуга в хипотезата на чл. 7, т. 3 от ЗМДТ. Неоснователни са доводите за недължимост на такса за третата услуга, поради това, че общината не извършва почистване и хигиенизиране на териториите за обществено ползване. Както правилно е приел съдът въз основа на подробен анализ на писмените и гласни доказателства по делото, при наличие на извършени разходи за хигиенизиране на местата за обществено ползване, установени въз основа на план сметки за разходите в дейност "Чистота", отчети за общите приходи от данъци и такси и извършените разходи за битови отпадъци; почистване на парка и центъра на с. Волово; извършване на снегопочистване на улиците от аварийна група през зимата; осигуряване в щата на общината на персонал, зает само в дейност "Чистота" се налага извода, че услугата поддържане и хигиенизиране на териториите за обществено ползване се предоставя в достатъчна степен качествено и постоянно в с. Волово. След като е безспорно установено, че тази услуга се предоставя от общината, правилно съдът е приел, че не е налице изключението по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ. При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски, както и на ответната страна по касационната жалба, понеже в настоящото производство не е участвал неин процесуален представител. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение