Решение № 12229 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9910/2016 г.

Решение № 12229 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9910/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на финансите чрез процесуалните му представители юрк. Чавдарова и юрк. Иванова против Решение № 7097/14.06.2016 г., постановено по адм. д. № 6543/2015 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение, тричленен състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Претендират се разноски. Ответникът- П. Ц. А., чрез адв. Станков, счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. Ц. А. против заповед на министъра на финансите № П-254/13.05.2015 г., с която на осн. чл. 90, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗДСл й е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, е достигнал до верни правни изводи. Изложените мотиви са подробни, обосновани и законосъобразни и настоящият съд изцяло ги споделя, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря в настоящия съдебен акт. В тази връзка касационните доводи са намерили отговор в обжалваното решение. Видно от съдържанието на процесната заповед, в нарушение чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл, в нея не се съдържа описание на конкретно поведение на служителката, което да се квалифицира като неизпълнение на служебните задължения и не са посочени правила, норми или служебни задължения, които виновно са нарушени. Напротив - описаните в заповедта действия на П. Ц. А. не са неправомерни, а са част от служебните й задължения като началник на отдел, съгласно Вътрешните правила за дейността на инспектората на Министерството на финансите от 2011 г., приложими за посочените в заповедта периоди. Поради това Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия състав счита, че не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на направените по делото разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Направеното възражение за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение за правна помощ и съдействие от страна на процесуалните представители на министъра на финансите, с правно основание в чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим според чл. 144 АПК, е основателно. Съдът, като съобрази действителната правна и фактическа сложност на спора, намира, че то следва да се намали до размер на 1000 лв. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски в размер 1000 лв. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия състав