Решение № 11974 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8695/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Н. Х., Н. А. Н. и Т. С. Б. чрез адв. Ц. Димитрова против решение 2533/28.07.2025 г., постановено по адм. дело 429/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение 1040-04-37/ 12.05.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Велико Търново. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторите съдебният акт е немотивиран, противоречи на доказателствата по делото, неправилно тълкува същността на експертната медицинска дейност и въведената отговорност по чл.110 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Направено е искане за отмяна на съдебното решение, отмяна на решението на директора на ТП на НОИ ,Велико Търново и потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на ТП на НОИ Велико Търново, чрез пълномощника си главен юрисконсулт М. Василева в представени писмен отговор и становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че атакуваният съдебен акт е основан на събраните доказателства, постановен е в съответствие с приложимите материалноправни норми и не са налице наведените касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. От фактическа страна е установено, че с Експертно решение (ЕР) 92103/ 02.11.2023 г. от заседание 246 от същата дата на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД в състав: председател д-р А. Х. и членове д-р Н. Н. и д-р Т. Б., на Н. Ю. А. е определена оценка на работоспособността 73,00 % трайно намалена работоспособност (ТНР) без чужда помощ, поради общо заболяване, водеща диагноза [заличен текст], дата на инвалидизиране 07.06.2022 г., срок на определения процент ТНР 3 години. ЕР на ТЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО при ТП на НОИ - Велико Търново и е отменено с ЕР 90490/ 12.03.2024 г. от заседание 37 от същата дата, издадено от НЕЛК - специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, като преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. Съгласно мотивите изложени в ЕР на НЕЛК, определянето на процентите трайно намалена работоспособност за част от заболяванията е извършено въз основа на противоречиви и непълни данни без необходимите консултации, а по отношение на други /очни болести/, не са вписани конкретни заболявания/изменения, липсват визуализиращи изследвания. Направен е извод за съществени нарушения на изискванията на чл. 62 на НМЕ, дадени са указания при новото освидетелстване да се извършат допълнителни консултации, изследвания /вкл. в университетска болница/, както и да се представи допълнителна документация. При новото освидетелстване с ЕР 91251/ 16.09.2024 г. от заседание 158 на ТЕЛК към МБАЛ д-р Д. П. ЕООД гр. Свищов, на Н. Ю. А. е определена оценка на работоспособността 30 % ТНР, дата на инвалидизиране 07.06.2022 г., срок на инвалидизиране 3 години. Това ЕР е влязло в сила. С разпореждане [номер] от 22.01.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Велико Търново на Н. Ю. А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО, считано от 16.11.2023 г., в размер на 276,64 лева на основание чл. 98, ал. 7 от КСО. С Разпореждане 2112-04-1045#10/ 27.11.2024 г. на ръководителя Пенсионно осигуряване е прекратена, считано от 16.11.2023 г., тъй като лицето не отговаря на изискванията на чл. 72 от КСО наличие на ТНР/вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, при окончателно определена на Н. А. 30 % трайно намалена работоспособност. Няма данни посочените разпореждания на ръководителя Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Велико Търново, да са били обжалвани от А.. Съгласно съдържащите се в административната преписка сметка за надвзета пенсия по вина на ТЕЛК, размерът на изплатените пенсии на Н. Ю. А. за периода 16.11.2023 г. - 31.03.2024 г. е общо 1 244,88 лева. Със Заповед ЗР-5-04-01823377/ 20.01.2025 г. на ръководителя на ТП на НОИ Велико Търново е възложено извършването на частична ревизия по разходите на ДОО на А. Н. Х., Н. А. Н. и Т. С. Б. във връзка с отменени актове на медицинската експертиза. Резултатите са обективирани в Ревизионен акт за начет РМ-5-04-01866345/ 06.03.2025 г, с който на основание чл. 110, ал. 1 от КСО са определени като подлежащи на възстановяване от ревизираните лица, солидарно сумата от 1 244,88 лв. неправомерно изплатени пенсии за инвалидност и сумата 179,68 лв. лихви за забава към датата на издаване на ревизионния акт. Срещу ревизионния акт е подадено възражение. След издаване на мотивирано заключение от ст. инспектор по осигуряването за неоснователност на възражението от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е издадено Разпореждане РО-5-04-01881508/ 04.04.2025 г за внасяне от А. Х., Н. Н. и Т. Б. на сумите по ревизионния акт за начет. Разпореждането е обжалвано по административен ред от д-р Х., д-р Н. и д-р Б., като с Решение 1040-04-37/ 12.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново жалбата е отхвърлена като неоснователна и недоказана. За да отхвърли жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ Велико Търново, първоинстанционният съд е приел, че членовете на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД са постановили отмененото решение за определяне на процента ТНР на освидетелстваното лице при допуснато съществено нарушение на процесуални правила и/или при липса на необходимата медицинска документация и/или на актуални обективни данни за съответното заболяване. Според съда не са налице различни изводи на отделните медицински състави при едни и същи обективни данни за заболяванията, а са констатирани непълноти в представената медицинска документация и необходимост от допълнителни изследвания, които членовете на ТЕЛК са игнорирали при определяне на процент ТНР. Изведен е краен правен извод, че са налице всички предпоставки за реализиране на отговорността на касаторите по чл. 110, ал. 1 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО предвижда, че контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Фактическият състав за търсене на имуществена отговорност от лекари-членове на ТЕЛК включва отмяната на ЕР на ТЕЛК, причинна връзка между поведението на издалите го лекари и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. В конкретния случай тези кумулативни предпоставки са налице. Определянето на процента ТНР е регламентирано в разпоредбите на чл. 62 и чл. 63, ал. 3 от НМЕ. Съгласно цитираната нормативна уредба видът и степента на увреждането/степента на ТНР се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение 1 от НМЕ Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти . При наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в Приложение 1, процент на ТНР (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР (вида и степента на увреждане) в проценти, съгласно Приложение 2. С отменителното решение на НЕЛК са констатирани съществени нарушения на чл.62 от НМЕ. Въз основа медицинското досие е прието, че наличните данни обуславят 30% НТР по т.2.2, раздел 6, част 4 от НМЕ. Дадени са указания по отношение на приетата от ТЕЛК диабетна макроангиопатия на долни крайници за осъществяване на консултация със съдов хирург подробен ангиологичен статус с описание по синдроми оточен, кожен /локализация, разпространение, стадий на трофичните изменения/, стадиране на ХВБ по СЕАР, УЗ Доплер на долните крайници, а по отношение на полиневритен синдром - за насочване към университетска болница за уточняване на състоянието. Относно диабетна ретинопатия и други вписани очни диагнози НЕЛК отрича наличие. В мотивите се съдържат констатации и указания относно спазването на общите и специални правила при издаване на ЕР, касаещи редовната форма и съдържанието му допусната грешка, неописан синдром, невписано конкретно заболяване и др. При тези данни разликата в преценката на здравословното състояние на освидетелстваното лице между лекарите от ТЕЛК и НЕЛК не се дължи на различен подход и субективна оценка при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит с оглед наличната медицинска документация. Констатираните непълноти в представената медицинска документация са пренебрегнати от членовете на ТЕЛК, като по този начин не са оценени правилно видът и степента на заболяванията, т.е. не са спазени правилата на медицинската логика за определяне на процент ТНР при изрично посочване от НЕЛК на допуснато нарушение на чл. 62 от НМЕ и цитирани нарушени отправни точки и показатели в приложимата методика. Това прави установено изискуемото по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на акта на медицинската експертиза, довело и до издаване на неправилно решение - несъобразено с обективните данни за здравословното състояние на освидетелстваното лице, в резултат на което са причинени вреди на ДОО от изплатената му пенсия за инвалидност. Обосновано административният съд е приел, че е налице пряка причинна връзка между действията на лекарите специалисти, в качеството им на участници в състава на ТЕЛК, чието ЕР е отменено и отпуснатата неправомерно въз основа на него пенсия за инвалидност. Доказано е наличието на всички елементи от хипотезата на чл. 110, ал. 1 от КСО за ангажиране отговорността на лекарите-членове на ТЕЛК. Оспорените административни актове са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му да се репарират причинените щети на ДОО. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като постановено при точно тълкуване и прилагане на материалния закон след аргументиран анализ на всички факти от значение за спорното право и направени верни правни изводи. За него не се установяват сочените касационни основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касаторите следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция, които на основание чл.228 вр. чл. 143, ал.3 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 25а от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 80 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение