Решение № 10005 от 23.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3975/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности София при Главна дирекция Фискален контрол (ГД ФК) при ЦУ на НАП София, чрез процесуалния му представител ст. юрк. М.Ерска, срещу решение 575 от 02.02.2023 г. по адм. дело 8833/2022 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение по жалба на Газтрейд АД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-С1641-0473870 от 22.08.2022 г. на началник отдел Оперативни дейности София към ГД ФК при ЦУ на НАП, с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект бензиностанция Газ трейд Ботевград 1, находяща се в гр.Ботевград, бул. Цар Освободител 32а, стопанисван от търговеца, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на решаващия съд за недоказаност на твърдяното нарушение, доколкото са налице доказателства, че е установено разминаване между данните, подавани до НАП чрез използваната в обекта нивомерна система и данните за получените на същите дати количества горива по акцизните данъчни документи (АДД). На следващо място, твърди, че нарушението не е отстранено към датата на издаване на процесната ЗНПАМ, както и че в оспорената заповед се съдържат ясни и конкретни мотиви досежно продължителността на срока на мярката. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на дружеството срещу заповедта. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът Газтрейд АД, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба като подадена от легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била посочената ЗНПАМ. Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена във връзка с извършена на 21.06.2022 г. проверка на търговския обект, при която е констатирано, че търговецът, в качеството му на лице, което извършва продажби на течни горива по чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.200бг. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ( Наредба Н-18/2006 г.), е допуснал нарушение на разпоредби от наредбата. В хода на проверката е установено, че в обекта се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, регистрирано на 27.07.2021 г. За периода 08.06.2022 г. - 21.06.2022г. е установено несъответствие в количеството гориво по изпратените данни по документи за шест доставки (на 08.06.2022 г., на 10.06.2022 г., на 14.06.2022 г., на 18.06.2022г. и на 21.06.2022 г.) и данните за количеството гориво от нивомерната измервателна в обекта, изпратени към ИС на НАП по установената дистанционна връзка, като в заповедта са описани данните по АДД и от НИС за всяка от доставките. Направен е извод, че не е изпратило по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия с течни горива. Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗНПАМ, както и протокол от 27.06.2022 г., протокол от 30.06.2022 г. и констативен протокол от 07.07.2022 г. на Венера сервиз ООД, дружество, извършващо абонаментно сервизно обслужване на обекта и др. За да отмени наложената на Газтрейд АД мярка, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, но в нарушение на материалния закон и на неговата цел чл. 22 ЗАНН и чл. 6 АПК. Съдът е развил съображения, че извършването на твърдяното нарушение не е установено по безспорен начин. Приел е, че от събраните по делото доказателства дружеството е изпълнило задължението си да предава по дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите на съхранение в стопанисвания от него обект за търговия с течни горива, като установените различие в количествата не са повлияни от действия на търговеца, а са от обективен характер. Посочил е, че след констатираното от контролните органи разминаване в данните търговецът е предприел действия за неговото отстраняване. Според съда, налице е формално твърдение, че лицето не е спазило реда и начина на подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в НАП, като това твърдение е останало бланкетно и не е запълнено с конкретни факти и установени действия или бездействия от страна на търговеца. С обжалваното решение съдът е обосновал и липсата на мотиви за разпореденото със заповедта запечатване на обекта от 14 дни, което води до извода за несъразмерност на мярката. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г от ЗДДС, сочена като основание за налагане на принудителната административна мярка, предвижда налагането й на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. Данните, които лицата, извършващи продажби на горива, са длъжни да подават в НАП съгласно чл. 118 от ЗДДС са данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива (ал. 6) и данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях (ал. 10). От друга страна, чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. задължава всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, което подлежи на метрологичен контрол. От описаните в протокола за извършена проверка обстоятелства се установява документирането на продажбите, наличие на подадени данни от нивомерната система и наличие на подадени данни за движението на горивата (данни от АДД). Това наличие на подадени данни се установява от констатациите за несъответствие между количеството гориво по нивомерна система и доставените количества по документ, то очевидно двата вида данни са подадени и получени в Националната агенция по приходите и нейните органи са в състояние да извършат проверка. Следователно, самият орган изрично посочва наличието на подадени данни от нивомерната измервателна система, каквото е задължението на търговеца съгласно чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. и чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, посочени като нарушени. Доколкото разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС предвижда налагане на принудителна административна мярка не за нарушение на конкретна разпоредба, а за неподаване на данни, каквито безспорно се установява, че са подавани, то това означава, че не е изпълнен фактическият състав на закона за налагане на процесната ПАМ, както правилно приема и първоинстанционния съд. Следователно, липсва състав на административно нарушение на чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС поради същото обстоятелство задължителните данни са подадени, като липсва спор, че това действие се извършва автоматично от системата. Разминаването на подадените данни не е определено като нарушение от закона, поради което и може да е единствено основание за извършване на проверки от органите по приходите за установяване на действителното количество и отчитането на всички извършени продажби, както правилно е приел и първоинстанционният съд. На следващо място, касационната инстанция споделя приетото от първоинстанционния съд, че след проверката и констатираните разминавания в данните, подавани до НАП чрез използваната в обекта нивомерна система и данните за получените на същите дати количества горива по АДД, търговецът е предприел действия по отстраняването на тези несъответствия. В тази връзка и с оглед издаването на оспорената пред първоинстационния съд заповед не се установява наличието на нарушение, за което да се наложи процесната ПАМ, като при проверката не е установено и не са събрани доказателства нарушението да е довело до неотразяване на приходи. Касационната инстанция намира за правилен и достигнатия от съда извод, че налагането на процесната ПАМ запечатване на обекта за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава. В заповедта не са изложени конкретни мотиви, обуславящи така определената продължителност на мярката. Липсва какъвто и да е било анализ на дейността на търговеца, неговото поведение относно спазването на данъчното законодателство, реализирани приходи и разходи, доставени горива и продадени горива, наети лица, което означава, че след преценка на всички тези обстоятелства органът е следвало да определи степента на законова принуда под формата на продължителност на запечатването на обекта, но не е сторил това. Наличието на общи съждения за вида на засегнатите от нарушението обществени отношения, местоположението на обекта и спецификата на предлаганите акцизни стоки, както и за възможната вреда за фиска не изпълва изискването за мотивиране на акта досежно продължителността на срока на мярката. По така изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдяните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като е отменил процесната ЗНПАМ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение