Решение № 12829 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6856/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Петканов, с [ЕГН], [населено място], общ. [община], обл. Смолян, подадена чрез пълномощника адв. Б. Младенов, срещу Решение 136/02.06.2023 г., постановено по адм. дело 380/2022 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Ревизионен акт (РА) Р-16002122002244-091-001/20.09.2022 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 597/05.12.2022 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основният аргумент на касатора е, че основният длъжник Принта - Ком ООД, е заличен след проведено производство по несъстоятелност, с което е отпаднала възможността задълженията да се търсят от трети лица, което възражение не е обсъдено от съда. Твърди, че дружеството е разполагало с достатъчно средства, както и че от страна на управителя не са извършвани действия, целящи препятстване удовлетворяването на приходната агенция, поради което не са изпълнени предпоставките на чл. 19 от ДОПК. Моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване друго по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата против ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Й. Бъчварова, в подаден писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Смолян е бил РА Р-16002122002244-091-001/20.09.2022 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 597/05.12.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на Д. Петканов за задължения на Принта - Ком ООД по реда на чл. 19 от ДОПК за периода 01.12.2016 г. 30.11.2019 г., както следва: данък върху доходите на ФЛ свободни професии 1,49 лв. лихви; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения 6 722,62 лв. главница и 3 264,62 лв. лихви; вноски за ЗО осигурители 5 875,88 лв. главница и 2 882,56 лв. лихви; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица 2 150,00 лв. главница и 1 011,18 лв. лихви; УПФ осигурители 1 607,74 лв. главница и 730,14 лв. лихви; ДОО осигурители 14 919,63 лв. главница и 7 306,02 лв. лихви; ДДС 21 203,21 лв. главница и 10 724,74 лв. лихви и корпоративен данък 0,17 лв. лихви. Общият размер на установените с ревизионния акт задължения възлиза на 78 400 лв. В хода на ревизията е установено, че към ревизираните периоди Д. Петканов е бил съдружник в Принта - Ком ООД, което след проведено производство по несъстоятелност е заличено. Спрямо дружеството са били предприети действия по ДОПК за събиране задълженията му, като е прието, че задълженото лице е с несъбираем дълг. Въз основа на съдебните решения, постановени по производството за несъстоятелност, и във връзка с образуваното на дружеството изпълнително дело от 2013 г. е прието, че неплатежоспособността е настъпила на 01.01.2017 г. Въпреки това обаче на Петканов е изплатен дивидент в размер на 39 200,00 лв. през 2017 г. Към 31.12.2017 г. дружеството вече е имало непогасени задължения, описани в РД, за които е прието, че Петканов е знаел, като въпреки това с негово участие е взето решение за разпределяне на дивиденти. Крайният извод е за недобросъвестни действия на ревизираното лице, съставляващи скрито разпределение на печалбата, в резултат на които имуществото на дружеството е намаляло, което е и причина публичните вземания да не могат да бъдат събрани от него в качеството му на пряк длъжник, поради което приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, кредитирана от съда и оспорена от процесуалния представител на административния орган. Вещото лице, въз основа на счетоводни регистри, е установило, че към 31.12.2017 г. размерът на активите на дружеството е бил 277 000,00 лв., като се реализирани приходи в размер на 327 708,59 лв. Към 31.12.2016 г. неразпределената печалба на Принта - Ком ООД е била 165 796,04 лв., като за 2016 г. е декларирана счетоводна печалба в размер на 6 380,86 лв. Според експерта са били налице всички законови предпоставки за разпределение на дивидентите през 2017 г., тъй като е налице неразпределена печалба от предходни години и чистата стойност на имуществото на дружеството през 2016 г., намалена с печалбата, която е разпределена под формата на дивиденти, не е по-малка от сумата на регистрирания капитал на дружеството. При съобразяване с установената фактическа обстановка, след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорвания ревизионен акт, като е отхвърлил жалбата на дружеството. Изложени са съображения, според които е осъществен фактическият състав на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК, тъй като безспорно Петканов е лице, чиято отговорност може да бъде ангажирана съгласно чл. 19, ал. 3 от ДОПК, като е извършило посоченото в ревизионния акт действие във връзка със скрито разпределение на печалбата, макар дружеството да е имало непогасени публични задължения към този момент. Обосновано е и наличие на недобросъвестност, тъй като лицето е било наясно със задълженията на дружеството. Според съда е налице и пряка причинно-следствена връзка между поведението на Петканов, довело до неплатежоспособност на дружеството, обявена за настъпила на 01.01.2017 г., и невъзможността задълженията да бъдат събрани от прекия длъжник Принта - Ком ЕООД. Решаващата инстанция е приела за реализиран и последния кумулативно изискуем елемент доказана невъзможност задължението да бъде събрано, въпреки образуваното изпълнително дело от 2013 г. и предприетите действия във връзка с това. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Отговорността по чл. 19 ДОПК е субсидиарна и може да бъде ангажирана само ако съществува задължението на главния длъжник, тъй като тя се обуславя от това задължение. Ето защо, когато задължението на главния длъжник бъде погасено, то това задължение е заличено и по отношение на третото лице. По отношение на него задължението, което вече не съществува, не може да бъде търсено, установявано и събирано. По делото се установява, че с Решение 468/20.11.2019 г. по т.д. 74/2019 г. по описа на Окръжен съд Смолян спрямо Принта - Ком ООД е открито производство по несъстоятелност. С Решение 21041/10.06.2021 г., постановено по същото дело, производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на дружеството. Заличаването е вписано в Търговския регистър на 05.07.2021 г. Производството по несъстоятелност в случая се е развило по реда на чл. 632 от Търговския закон, без фаза по предявяване на вземанията, като при съобразяване на чл. 632, ал. 4 от ТЗ, доколкото в срока по чл. 632, ал. 2 не е поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, съдът е прекратил производството по несъстоятелност и е постановил заличаване на длъжника от Търговския регистър. Производството по чл. 632, ал. 4 от ТЗ се развива без предявяване на вземанията, няма списък на предявените вземания, не се прилага и нормата на чл. 687, ал. 2 от ТЗ, съгласно която синдикът вписва служебно в списъка на предявените вземания и установеното с влязъл в сила акт публично вземане. Приложение намира чл. 739, ал. 1 от ТЗ, съгласно който непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. В тази връзка съдът е следвало да съобрази и ТР 2 от 13 юли 2020 г. на ВКС по т.д. 2/2018 г., съгласно което, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 от Търговския закон, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника. Съобразно мотивите на това решение, при постановяване на решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ длъжникът е във възможно най-тежко икономическо положение, тъй като липсва маса на несъстоятелност или секвестируемото имущество на длъжника е по-малко от началните разноски за развитие на производството, които са с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ. В този случай е безпредметно провеждането на процедура по предявяване и приемане на вземанията, тъй като имущественото състояние на длъжника не позволява кредиторите да бъдат удовлетворени, дори и да бъдат установени. Липсата на фаза по предявяване и приемане на вземанията е следствие именно на икономическото състояние на длъжника. Неосъществяването на тази фаза не може да бъде аргумент да не бъдат приложени последиците по чл. 739, ал. 1 от ТЗ в хипотезата на прекратяване на производството по несъстоятелност след решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Ревизионното производство спрямо Петканов е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия от 04.05.2022 г., връчена на лицето на 17.05.2022 г. моментът, от който съгласно трайната практика се счита за начало на ревизията. Процесният ревизионен акт е издаден на 20.09.2022 г., т.е. започването на ревизията и издаването на ревизионния акт е сторено след приключване на производството по несъстоятелност и заличаване на главния длъжник Принта - Ком ООД, поради което и с оглед цитираната правна уредба вземанията са заличени и не могат да бъдат търсени от несъществуващ длъжник, камо ли от трето лице, каквото се явява Петканов. Отделно, макар съдът правилно да е съобразил кои са елементите, кумулативното наличие на които обуславя законосъобразното ангажиране на отговорността по чл. 19 от ДОПК, неправилно е приел, че същите са доказани в случая. С оглед фактическите установявания по спора не може да се приеме, че разпределянето на дивидентите съставлява визираното в нормата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК недобросъвестно плащане в пари от имуществото на дружеството деяние, тъй като са били налице законово изискуемите предпоставки за това, в който смисъл е и експертизата. Отделно, отново според заключението на вещото лице, към 31.12.2017 г. Принта - Ком ООД е разполагало с активи на значителна стойност, надхвърляща размера на публичните вземания, както и с парични средства в брой, поради което не може да се приеме, че приходната администрация е изчерпала възможността за събиране на вземанията от прекия длъжник, въпреки образуваното изпълнително дело. При това положение не би могла да е налице и причинно-следствена връзка между поведението на Петканов и невъзможността сумите да бъдат събрани. Впрочем единствената предпоставка, която е налице в случая, е качеството на лицето по чл. 19, ал. 3 от ДОПК, като съдът неправилно е приел, че Петканов е бил и управител с оглед данните в Търговския регистър. С оглед изложеното, като е отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионния акт и като е приел, че отговорността на Петканов е правомерно ангажирана по реда на чл. 19 от ДОПК, съответно задълженията са законосъобразно определени, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ревизионният акт. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на касатора се следват разноски. За първоинстанционното производство разноските на страната възлизат на 2 410 лв. съгласно списък по чл. 80 от ГПК (л. 212), от които 2 000,00 лв. за адвокатско възнаграждение, уговорени и платени в брой съгласно 2 броя договори за правна защита и съдействие (л. 59 и л. 213), държавна такса (л. 2) и депозит за вещо лице (л. 219). Съгласно представен от страната списък по чл. 80 от ГПК (л. 37) страната е сторила разноски за касационната инстанция в общ размер на 1 627,20 лв., от които държавна такса за касационно оспорване в размер на 627,20 лв. (л. 11 и л. 15) и 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение, уговорени съгласно договор за правна зашита и съдействие, заплатени в брой (л. 10). При материален интерес от 78 400 лв. минималното възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 6 922,00 лв., което прави възражението за прекомерност неоснователно. Общият размер на сторените разноски, подлежащи на присъждане с настоящото съдебно решение, възлиза на 4 037,20 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,