Решение № 9170 от 31.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1696/2014 г.

Решение № 9170 от 31.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1696/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 38 и сл. от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Николинка Николова Стойкова, Маша Йотова Вълова, Цветелина Василева Андонова, Стаменка Михайлова Русинова, Искра Славчова Христова, Борис Славчев Борисов, Димитър Йорданов Димитров, Сийка Йорданова Бояджиева, Павлина Тодорова Христова, Ронка Тодорова Василева, Любен Борисов Василев, Георги Борисов Василев, Емилия Данаилова Кръстева, Ванка Данаилова Тренева, Маргарита Стилянова Митева, Манол Стилянов Митев, Росица Стилянова Филева, Станка Георгиева Минова, Първолетка Евлогиева Генчева, Георги Евлогиев Георгиев, Деница Георгиева Данева, Теодор Георгиев Данев, Георги Божидаров Данев, Светослав Божидаров Данев, Иван Петров Георгиев, Ревка Петрова Костова срещу решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100 на територията на област София, в частта относно определените обезщетения за отчуждаваните части от поземлени имоти с идентификатори, както следва 68134.1351.60; 68134.1351.69; 68134.1352.66 и 68134.1368.5 по картата и кадастралните регистри на София, представляващи първите два ниви, а останалите два ливади, находяща се в София, землище "Илиянци". Направени са оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде изменен в частта за определените за имотите обезщетения, които да се увеличат в съответствие с реалната пазарна стойност на имотите, като се присъдят направените разноски. С определение от 11.03.2015 г. на мястото на починалия жалбоподател - Борис Славчев Борисов е конституиран наследникът му - Стоян Борисов Борисов. С определение от 25.03.2015 г. на мястото на починалата жалбоподателка - Иванка Данаилова Тренева е конституиран наследникът й Асен Йорданов Тренев. Министерският съвет на Република България е поискал отхвърлянето на жалбата. Заинтересованите лица - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" са взели становище за отхвърлянето на жалбата. Върховният административен съд по допустимостта на производството приема следното: От удостоверение за наследници № 810/17.04.2013 г., издадено от СО - Район Сердика се установява, че жалбоподателите от № 1 до № 17 (вкл.) по жалбата са наследници на Васил Христов Киров, който е починал на 06.02.1934 г. От удостоверение за наследници № ГР0104-263/22.02.2013 г., издадено от СО - район Надежда се установява, че останалите жалбоподатели по жалбата са наследниците на Георги Христов Киров, починал на 21.02.1973 г. От данните в представените по делото писмени документи, а именно - скица № 15-315275-05.09.2014 г. за поземлен имот с идентификатор 68134.1351.69 с номер по предходен план 011069, скица № 15-315278-05.09.2014 г. за поземлен имот с идентификатор 68134.1352.66 с номер по предходен план 007066, скица № 15-315284-05.09.2014 г. за поземлен имот с идентификатор 68134.1368.5 с номер по предходен план 008005, скица № 15-315208-09.09.2014 г. за поземлен имот с идентификатор 68134.1351.60 с номер по предходен план 011060, всичките издадени от служба по геодезия, картография и кадастър - гр. София се установява, че като собственици на имотите по тези скици са описани Васил и Георги Христови Кирови и наследници на Васил и Георги Христови Кирови. В скиците е описан и документът за собственост, установяващ собствеността, а именно решение на ПК по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ (чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на право на собственост в стари реални граници № 1705 от 19.10.1995 г., издаден от ОСЗ - Нови Искър. Въз основа на тези данни, съдът приема, че жалбоподателите са собственици по наследство и реституция на отчуждаваните имоти. По делото са представени и писмени документи (писма до жалбоподателите с обратни разписки), съдържащи данни за датата, на която те са уведомени за решението на МС. Установява се от тези документи, че датите, на които жалбоподателите са уведомени за решението на МС са след датата на подаване на жалбата им до съда. Следователно, жалбоподателите не са пропуснали срока за обжалване на решението на МС. По законосъобразността на административния акт в оспорената част, съдът прие следното: С писмо № 04-19-198/11.12.2013 г. до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" направил искане за внасянето на предложение до Министерския съвет на Република България за отчуждаване за държавни нужди на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100 на територията на област София, обявен за национален обект по силата на решение № 302 от 20 април 2012 г. на Министерския съвет на Република България. В писмото се посочва, че за трасето е изработен парцеларен план, засягащ землища на територията на Столична община: квартал "Требич", квартал "Мировяне", квартал "Илиянци", квартал "Бенковски", квартал "Орландовци", квартал "Малашевци" и квартал "Враждебна". Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта бил одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. За имотите - предмет на отчуждаване била изготвена експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение. Засегнатите територии, включени в доклада на независимия оценител, били разделени на две части част I - имоти и части от имоти, попадащи в подробен устройствен план - парцеларен план за обекта, част II - имоти и части от имоти, попадащи в регулационния план на София, местността "НПЗ "Илиянци-изток" и местността НПЗ "Илиянци-запад". Към писмото били приложени: подробен устройствен план - парцеларен план, заповед за одобряване на плана, актуални скици, финансова обосновка, доклад за определяне на обезщетенията за отчуждените имоти. С доклад от 19.12.2013 г. до Министерския съвет на Република България министърът на регионалното развитие и министърът на финансите направили предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100 на територията на област София . С решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, прието на заседание по протокол № 52 от 21 декември 2013 г., за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100 на територията на област София, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, намиращи се в землището на София, квартал "Требич", квартал "Мировяне", квартал "Илиянци", квартал "Бенковски", квартал "Орландовци", квартал "Малашевци" и квартал "Враждебна", подробно описани в приложение по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Тъй като оценката на имотите е била възложена на оценителя от Агенция "Пътна инфраструктура" с договор № РД-37024 от 13.09.2012 г., на основание § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, пазарната цена за отчуждаваните имоти е определена като осреднена цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката или в периода 13.09.2012 г. - 13.09.2011 г Съгласно приложението към точка 1 от решение № 811 от 21 декември 2013 г. се отчуждава част от 0,927 дка от поземлен имот с идентификатор 68134.1351.60 по картата и кадастралните регистри на София (имот № 011060 по картата на възстановената собственост), представляващ нива от 2,060 дка, находяща се в София, землище "Илиянци". Имотът е записан като собственост на наследници на Васил и Георги Христови Кирови. Отчуждава се и имот с идентификатор 68134.1351.69 по картата и кадастралните регистри на София (имот № 011069 по картата на възстановената собственост), представляващ нива от 0,539 дка, находяща се в София, землище "Илиянци". Имотът е записан като собственост Васил и Георги Христови Кирови. Отчуждава се и част от 0,580 дка от имот с идентификатор 68134.1352.66 по картата и кадастралните регистри на София (имот № 7066 по картата на възстановената собственост), представляващ ливада от 0,599 дка, находяща се в София, землище "Илиянци". Имотът е записан като собственост на н-ци на Васил и Георги Христови Кирови. Отчуждава се и част от 8,028 дка от имот с идентификатор 68134.1368.5 по картата и кадастралните регистри на София (имот № 8005 по картата на възстановената собственост), представляващ ливада от 15,271 дка, находяща се в София, землище "Илиянци". Имотът е записан като собственост на н-ци на Васил и Георги Христови Кирови. Според възприетата в решението на Министерския съвет експертна оценка от декември 2013 г. за отчуждаваните имоти, обезщетението е определено по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. Въз основа на така установените обстоятелства, съдът формира следните изводи: Оспореното по делото решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България е прието от компетентния административен орган по чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), при спазване на административнопроизводствените правила. Отчуждаването на имоти и части от имоти, собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се извършва след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания (чл. 32, ал. 2 ЗДС). При определяне на обезщетенията за отчуждените имоти и части от имоти е допуснато от административния орган нарушение на материалния закон. Собствените на жалбоподателите поземлени имоти неправилно са били характеризирани като земеделска земя. В подкрепа на възражението, че имотите не попадат в земеделска територия, жалбоподателите са представили скици, издадени от "ГИС" ЕООД - София, описани по-горе в мотивите при преценка на допустимостта на производството. Видно от тези скици е, че в тях е записано, че процесните имоти попадат в урбанизирана територия с начин на трайно предназначение - за друг вид застрояване. Този извод следва и от писмо № РА-92-00-224/7.05.2014 г. на главния архитект на София до Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в което е записано, че група имоти, в това число и поземлен имот с идентификатор 68134.1351.69 попада в обхвата на стар улично-регулационен план нам. "Илиянци - леснозапалителни течности" одобрен със заповед № 955/30.02.1949 г. на министъра на комуналното стопанство и благоустройство, за който има и дворищно-регулационен план, одобрен със заповед № 6606/15.11.1951 и 487/07.12.1959 г. на председателя на ИК на СГНС, а имоти с идентификатори, измежду които и тези 68134.1351.60, 68134.1352.66 и 68134.1368.5 попадат в обхвата на обект "Път Северна скоростна тангента", са в границите на регулационния план, местността "НПЗ Илиянци - запад". Въз основа на тези доказателства следва да се приеме за установено, че поземлени имоти с идентификатори 68134.1351.69, 68134.1351.60, 68134.1352.66 и 68134.1368.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на София попадат в урбанизирана територия. В тази връзка следва да се отбележи, че няма основание за третирането им като имоти в земеделска територия, с аргумента, че начинът им на трайно ползване е за земеделски нужди. На първо място, както е отразено в скиците на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, имотите имат предназначение "за друг вид застрояване". На второ място, разпоредбата на § 1а, т. 2а от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, не носи такъв смисъл. Според тази разпоредба, пазарната цена за имот, подлежащ на отчуждаване, който е включен в обхвата на урбанизирана територия съобразно действащ устройствен план, но е бил неурегулиран, преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, се определя като имот без предвидено застрояване и се съобразява с установения траен начин на фактическо ползване. Разпоредбата не може да се тълкува по начин, че в уредените с нея случаи се игнорира видът на територията, който определя основното предназначение на имота (чл. 7, ал. 1 ЗУТ). § 1а, т. 2а се прилага по отношение на имоти в урбанизирана територия, които не са получили конкретно предназначение съгласно подробен устройствен план, така че да се определи функцията, която имат - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни функции и други (чл. 8, т. 1 ЗУТ). При положение, че тези имоти нямат конкретно предназначение, въведен е друг критерий, който да ги характеризира, а именно, начинът на трайно ползване. Тъй като определянето на обезщетението по пазарни цени предполага да се сравняват цените на имоти с подобна характеристика, в случаите с имоти, които попадат в приложното поле на § 1а, т. 2а от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, съпоставката следва да се извършва с други такива, които попадат в същата по вид територия и имат същия начин на трайно ползване. При проверка на законосъобразността на определените обезщетения съдът констатира, че административният орган е допуснал и друго нарушение на материалния закон. Анализът, изготвен от независимия оценител в административното производство, се позовава на пазарни аналози, намерени за сделки с имоти за "землище Илиянци". Според определението, дадено в § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), "землище" е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Населеното място представлява исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Населените места се делят на градове и села и подлежат на регистрация в Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици (чл. 3 ЗАТУРБ). Тъй като "Илиянци" не е населено място, а квартал на София, който попада в границите на район "Надежда", не може да се сравняват пазарни аналози за сделки с имоти, намиращи се "землище Илиянци". За определянето на равностойно парично обезщетение е необходимо да се изчисли средна пазарна стойност от сделки с имоти, попадащи в урбанизирани територии, със същия начин на трайно ползване, които се намират в близост до отчуждавания имот. По определението в § 1а, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, имоти, намиращи се в близост до отчуждавания, са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. За целите на сравнителния анализ законодателно са възприети: административно-териториален критерий - за имотите, които се намират в големите градове с районно деление, градоустройствен критерий - за имотите в другите градове/населени места/селищни образувания, и териториалноустройствен критерий - за имотите, попадащи в земеделски и горски територии, със съответно предназначение. Собствените на жалбоподателите поземлени имоти, които се отчуждават за изграждането на национален обект, се намират в населено място с районно деление, част е от урбанизирана територия и попадат в границите на район "Надежда", София, тоест, по отношение на тях едновременно са приложими предвидените в закона административно-териториален и териториално-устройствен критерий. Затова определянето на равностойното парично обезщетение следва да се извърши по пазарни цени с оглед пазарни аналози за сделки за имоти с подобна характеристика, които се намират в район "Надежда" и попадат в същата по вид територия. Пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. В случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на: правилника за прилагане на Закона за държавната собственост - за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони; наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи; наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите - за горските територии (чл. 32, ал. 3 от Закона за държавната собственост). С приетите заключения на допуснатата по делото оценителна експертиза от 13.10.2014 г. и 08.04.2015 г., вещото лице дава варианти за оценка на обезщетението по пазарни аналози, като за целта използва три документа, които касаят сделки с неурегулирани имоти в район Надежда, СО, а именно - ДПОНИ от 12.07.2012 г.; НА № 16/9.02.2012 г. и НА № 73/4.10.2011 г. Посочените сделки след преценката им от съда не могат да служат като пазарни аналози по следните съображения: Договор № 111-11/12.07.2012 г., сключен между Столичния общински съвет и Татяна Николова Павлова, с който се продава общински нежилищен имот, находящ се в София, район "Надежда", чрез публичен търг с явно наддаване, не може да послужи за пазарен аналог, тъй като купувачът по сделката не е търговец, а физическо лице. Сделката по нотариален акт № 16, том I, нот. дело № 13/9.02.2012 г., с която "Лиа Трейдинг" ЕООД, представлявано от Людмил Велинов Недков, продава на Моника Людмил Недкова поземлен имот в урбанизирана територия, находящ се в София, район "Надежда", макар формално да съответства на установените критерии, тъй като удостоверява прехвърлянето на имот, намиращ се в близост до отчуждавания, не може да се възприеме като типична пазарна сделка, тъй като е сключена между свързани лица. Не е изяснена и характеристиката на прехвърления имот, като се има предвид, че в нотариалния акт имотът е описан и с предназначение "за жилищни нужди". Сделката по нот. акт № 73/4.10.2011 г. касае прехвърляне на идеални части от имот. Тези сделки според константната съдебна практика на ВАС, трето отделение не могат да бъдат пазарни аналози. При тези изводи на съда, не може да се се кредитират първите два варианта от заключението на вещото лице, представено по делото на 08.04.2015 г. След като размерът на обезщетенията за отчуждаваните имоти не може да се определи по пазарни аналози, то тогова по аргумент от чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС, обезщетенията следва да се определят по двойна данъчна оценка на имотите. По делото са представени данъчните оценки на процесните имоти (лист 314 и сл. от делото). Представено е и удостоверение от Столична община, дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", Надежда/Връбница с изх. № 13МДТ-1100-150/07.04.2015 г., с което се уведомява съдът за данъчните оценки на процесните имоти за 2013 г. Видно от заключението на вещото лице от 08.04.2015 г. е, че третият вариант в него изчислява размера на обезщетенията за процесните имоти въз основа на данъчните им оценки, посочени в удостоверението с изх. № 13МДТ-1100-150/07.04.2015 г., издадено от Столична община, дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", Надежда/Връбница. Според този вариант, равностойното парично обезщетение за отчуждените имоти са, както следва: за отчуждаваната част от 8028 кв. м от имот с идентификатор 68134.1368.5 то е 401 544 лева; за отчуждаваната площ от 539 кв. м от имот с идентификатор 68134.1351.69 то е 26 960 лева; за отчуждаваната площ от 580 кв. м от имот с идентификатор 68134.1352.66 то е 29010 лева; за отчуждаваната площ от 927 кв. м от имот с идентификатор 68134.1351.60 то е 41730 лева. Съдът кредитира в тази част заключението на вещото лице като обективно, компетентно и точно. Съобразно направените фактически и правни изводи от съда, решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България следва да се измени в частта относно определеното обезщетение за отчуждаваните имот, като размерите на обезщетенията се увеличат до сумите, определени в трети вариант от заключението на вещото лице, представено на 08.04.2015 г. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд