Решение № 14495 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9038/2013 г.

Решение № 14495 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9038/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Димитров Памукчиев от гр. Стара Загора срещу решение № 77 от 15.05.2013 г. на Административен съд - Стара Загора по административно дело № 135/2013 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против заповед № СЗПСП-215/06.02.2013 г., на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Стара Загора, потвърдена с решение № 9105/0012 от 20.03.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Стара Загора. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и да му се отпусне исканата от него помощ в пълен размер. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно, а касационната жалба срещу него е допустима, но неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. От данните по делото е видно, че касаторът е човек с трайно увреждане по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). Здравословното състояние на Памукчиев е влошено, за което е преосвидетелстван с ЕР на ТЕЛК № 1450/09.07.2012 г. с определен 80 % ТНР. Страда от параноидна шизофрения - непрекъснато протичане с прогресиращ дефицит. С молба - декларация от 17.01.2013 г. Тодор Памукчиев е поискал да му бъде отпусната еднократна социална помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), за преживяване и други важни потребности от комунално-битов характер - храна, облекло, отопление и други жизненоважни нужди. От съставения на 30.01.2013 г. социален доклад явства, че Памукчиев е на 51 години, не е женен и живее сам в собствен имот, намиращ се в много лошо хигиенно-битово състояние, като не може да разчита на финансова помощ от сестра си. Разполага с постоянен източник на доходи - 183.08 лв. от пенсия и 19.50 лв. от интеграционни добавки по чл. 25 и по чл. 29 от ЗИХУ. Посочено е и, че страда от параноидна шизофрения. Социалният работник мотивирано е предложил на Памукчиев да бъде отпусната еднократна помощ в размер на 100 лв. С процесната заповед № СЗПСП-215 от 06.02.2013 г. на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора е отпуснал на жалбоподателя еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за инцидентни нужди в размер на 100 лв. Недоволен от това, че не му е отпусната помощ в максимално допустимия размер от 325 лв., Тодор Памукчиев е оспорил законосъобразността на заповедта в частта за размера на отпуснатата му еднократна помощ по административен ред пред директора на РДСП - Стара Загора, който я е потвърдил с решение № 9105/0012 от 20.03.2013 г. С обжалваното пред настоящия съдебен състав решение № 77 от 15.05.2013 г. по административно дело № 135/2013 г. Административен съд - Стара Загора е отхвърлил жалбата на Тодор Памукчиев срещу тази заповед. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в изискуемите от закона форма и съдържание, без нарушение на процесуални правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел да гарантира задоволяване на инцидентно възникналите потребности на нуждаещите се лица. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касатора пороци. Аргументите в касационната жалба за противното не могат да бъдат кредитирани, защото не обуславят неправилност на проверявания съдебен акт. Решението на Старозагорския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и касаторовите твърдения за необоснованост. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал правен извод за неоснователност на сезиралата го жалба. В чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно на задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Както прецизно е посочено в мотивите на проверявания съдебен акт, анализът на събраните по делото доказателства води до извода, че в конкретния случай не са налице предпоставките по цитираната норма за подпомагане на Памукчиев със сума над отпуснатите 100 лв., защото не е налице инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства, която да е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на индивида, че да налага отпускането на еднократна социална помощ в по-голям размер. Памукчиев действително има потребност от повече средства за храна, облекло и комунални услуги, но тази потребност е постоянна, а не инцидентно възникнала. В разглежданият случай не е имало спор относно правото на лицето на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, а спорът е бил относно размера на помощта, която се определя от директора на дирекция "Социално подпомагане" в рамките на нормативно определения максимум по ал. 2 на чл. 16 от ППЗСП до петкратния размер на гарантирания минимален доход, който е 325 лв. При определяне на размера на помощта по чл. 16 от ППЗСП администрацията действа в хипотезата на оперативна самостоятелност. Административният орган е изпълнил задължението си да изложи приетите за установени от него правно относими факти и да обоснове избора на едно от няколкото възможни решения в обхвата на действие на приложимия материален закон. В заповедта от 06.02.2013 г. са налице мотивите, по които социалната помощ е отпусната в размер на 100 лв. При преценката от административния орган очевидно е съобразена и разпоредбата на чл. 27 от ППЗСП, в която е предвидено, че при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. Именно в тази връзка е взето предвид, че Памукчиев е осигурен с постоянен доход от пенсия и ежемесечно получава интеграционни добавки по чл. 25 и чл. 29 от ППЗИХУ. Изложеното налага извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Стара Загора е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,