Решение № 4560 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14678/2009 г.
ВАСI отделение08.04.2010 г.докладчик Румяна Монова
Диспозитив
Отменя решение № 50 от 16.6.2009 г., постановено по адм. дело № 6954 по описа за 2008 г. на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Бултрако" АД, гр. София срещу РА № 801157 от 15.07.2008 г. на ТД на НАП София, потвърден с решение № 1534 от 21.10.2008 г. на директор на Д"ОУИ" София за определени данъчни задължения по ЗДДС поради непризнат данъчен кредит за м. 7 на 2007 г. в размер на 4491,36 лв., както и в частта за присъдените в полза на директора на Д"ОУИ" София разноски над сумата 1100 лв. и вместо него постановява: Отменя РА № 801157 от 15.07.2008 г. на ТД на НАП София, потвърден с решение № 1534 от 21.10.2008 г. на директор на Д"ОУИ" София за определени данъчни задължения по ЗДДС поради непризнат данъчен кредит за м. 7. на 2007 г. в размер на 4491,36 лв. Осъжда директора на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП да заплати на "Бултрако"АД сумата 336,68 лв. разноски за двете инстанции. Оставя в сила решението в останалата му обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4560 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14678/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Бултрако"АД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Костадин Грозданов и процесуалния представител срещу решение № 50 от 16.6.2009 г., постановено по адм. дело № 6954 по описа за 2008 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 801157 от 15.07.2008 г. на ТД на НАП София, потвърден с решение № 1534 от 21.10.2008 г. на директор на Д"ОУИ" София за определени данъчни задължения по ЗДДС поради непризнат данъчен кредит за м. 7,8 и 9 на 2007 г. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба и иска отмяна на решението, и постановяване на друго, с което се отменят атакуваните актове и се присъдят разноски по делото. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е РА № 801157 от 15.07.2008 г. на ТД на НАП София, потвърден с решение № 1534 от 21.10.2008 г. на директор на Д"ОУИ" София за определени данъчни задължения по ЗДДС поради непризнат данъчен кредит за м. 7,8 и 9 на 2007 г. по фактури, издадени от "Бултрако рент а кар" ООД. За да отхвърли изцяло жалбата съда е приел, че на дружеството не се следва данъчен кредит, тъй като не били изпълнени условията по чл. 62, ал. 2 от ППЗДДС, не било налице изключение от хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. По отношение на една от фактурите № 79 от 13.7.2007 г., не била налице реалност на доставката. Решението е правилно като краен резултат в частта относно липсата на предпоставки за признаване правото на данъчен кредит в размер на 41065,11 лв. и направените правни изводи за седем броя фактури, издадени от "Бултрако рент а кар" през месеците 7,8 и 9 на 2007 г. с предмет - тест драйв и обучение на дилъри. Като следва да се направят следните необходими уточнения - няма спор по фактите - установено е, че фактурите са издадени от регистрирано лице, всички необходими счетоводни операции са взети предвид, както и, че същите са издадени въз основа на договори и съответно колите са предадени с приемопредавателни протоколи. Т. е. няма спор и относно правните изводи, че всички останали предпоставки по новите разпоредби на чл. 68 от ЗДДС, действащ след 1.1.2007 г. са налице. По отношение на конкретния процесен казус проблемът е ограничението на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС - правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или 74 от ЗДДС, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил / наети автомобили/. Не би могло да се приложи изключението на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, където е визирано, че ал. 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 от с. з. се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на МПС, включително при последващата им продажба. Единствената възможност от този текст е свързана евентуално с транспортната дейност. Услуга обаче в областта на транспорта, съгласно § 1, т. 13 от ДР на Закона за предоставяне на услуги, ДВ бр. 15 от 23.2.2010 г., в сила от тази дата - е тази, в областта на автомобилния, железопътния, въздушния, морския транспорт, транспорта по вътрешните водни пътища, включително пристанищни и летищни услуги, градски транспорт, ......., с изключение на услуги по обучение на водачи, наемане на автомобили ... В случая визираните в процесните фактури и договори - отдаване под наем на автомобили за обучение на дилъри и за тест драйв не попадат по никакъв начин в изключенията на посочения текст, поради което за него / получателя по доставката/ важат общите правила на чл. 70, ал. 1, конкретно т. 4 от ЗДДС, поради което не се следва данъчен кредит. Не могат да се възприемат и твърденията на касатора относно приложение на разпоредбата чл.62, ал.2 от ППЗДДС, тъй като представителни и развлекателни цели по този текст - чл.62, ал.1 от ППЗДДС са изрично свързани с разпоредбата на чл.70, ал.1, т.3 от ЗДДС, а в случая хипотезата е по чл.70, ал.1, т.4 от закона. Решението в тази част следва да бъде оставено в сила. По отношение на фактура № 79 от 13.7.2007 г. с право на данъчен кредит в размер на 4491,36 лв., издадена от "Бултрако рент а кар" ООД с предмет - реклама по договор, изводите на съда са неправилни. "Бултрако" АД е единствен оторизиран представител на "Хонда" за България" и дейността е свързана изключително с покупко-продажба на автомобили, мотоциклети и резервни части за тях на тази марка. Договор от 26.6.2007 г. между касатора и посочения доставчик е сключен за предоставяне срещу заплащане рекламна площ в сп."Его" на базата на сключен договор с "Юниън медия" със срок от м. 7.2007 г. до м. 6.2010 г. В т. 5 от този договор ползвателят заплаща 20% депозит от стойността на цялата рекламна кампания като гаранция за изпълнението на договора и покриване на разходите. По чл. 6, ал. 2 от този договор фактурираната рекламна публикация се заплаща по банков път, за което няма спор - представени са банковите извлечения. С оглед установяване на отношенията с "Юниън медиа" ЕООД са проверени и представени договор и две фактури № 146/18.7.2007 г. и № 183 от 3.9.2007 г. с предмет на доставката - рекламна публикация на HONDA в сп."EGO" съответно броеве 4/07 за 2007 г. и 5/08 за 2007 г. Фактурите са включени в дневниците за продажби и отразени в СД за съответните данъчни периоди, ДДС е начислен. Представен е протокол за прихващане на задълженията и вземанията между "Бултрако рент а кар" ООД и "Юниън медия" ЕООД, както и договор от 25.6.2007 г. за предоставяне на "Бултрако рент а кар" ООД рекламна площ в списанието на обща стойност 112284 лв. без ДДС, която следва да бъде оползотворена за същия, посочен по-горе период. Налице са ведомости за заплати на лица, работещи на трудови договори. Налице е и едно писмо от 28.9.2007 г. до "Белтрако рент а кар", с което същия е уведомен, че е бил сключен договор за покупко-продажба на търговска марка, сключен между "Юниън медиа" ЕООд и "Медиа 555" АД на 30.7.2007 г. в резултат на което търговската марка "EGO За успелия мъж" преминава към второто дружество, както и задълженията по договор относно отпечатване на рекламни публикации за съответните месеци на 2007 г. Представени са и копия от рекламните материали за съответно месеците 8.2007 и т. н. Тези всички данни, предоставени в писмен вид, се потвърждават и от констатациите на вещото лице - заключение от 2.4.2009 г. и от 13.5.2009 г., макар данните от второто да се отнасят за периоди, които не са спорни по делото. Тъй като никакви други доказателства не са представени от другата страна, следва да се приеме, че е налице доставка на услуга по процесната фактура № 79 от 13.7.2007 г. и на получателя по доставката се следва данъчен кредит в размер на 4491,36 лв. Решението в тази част следва да се отмени, както и в частта за присъдени в полза на директора на Д"ОУИ" София разноски над сумата 1100 лв. и да се постанови решение по същество. На касатора се дължат разноски в зависимост от отменената част в размер на 336,68 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение