Решение № 2797 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6754/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител, срещу решение 2813 от 26.04.2024 г. постановено по адм.д. 2610/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено Решение 3 от 02.01.2024г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта по т.I и т.III, постановено по преписка 237/2022г., с която е установено, че по отношение на И. И. Ц. е извършена пряка дискриминация по чл.4 ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ по признак образование и се предписва, на основание чл.47 т.4 от същия закон на Министерство на образованието и науката да се въздържа от дискриминационни действия и да не допуска неравно третиране на студенти. С Решение 78/26.02.2024г. КЗДискр. е поправена допусната очевидна фактическа грешка в Решение 3/02.01.2024г., като името на жалбоподателя се чете Д. Х. Д.. В касационната жалба на КЗД се твърди, че решението на АССГ е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата на Министерство на образованието и науката срещу Решение 3/02.01.2024г. на Комисия за защита от дискриминация ( КЗДискр.). Оспорват се изводите на АССГ, че не е налице сравнител и се поддържа, че в случая безспорно е доказана извършената от Министерство на образованието и науката (МОН) пряка дискриминация, съгласно чл.4 ал.2 от ЗЗДискр., тъй като са налице всички елементи от фактическия състав. Ответникът по касационна жалба Министерство на образованието и науката, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява. Ответникът Д. Х. Д., редовно призован, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. В производството пред Административен съд София град е оспорено Решение 3 от 02.01.2024г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта по т.I и т.III, постановено по преписка 237/2022г., с които е установено, че по отношение на Д. Х. Д. е извършена пряка дискриминация по чл.4 ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ по признак образование и се предписва, на основание чл.47 т.4 от същия закон на Министерство на образованието и науката да се въздържа от дискриминационни действия и да не допуска неравно третиране на студенти. Със същото решение, в частта му по т.II от КЗДискр. е прието, че МОН не е извършило дискриминация по признак "лично положение" по отношение на Д. Х. Д.. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е установил, че производството пред КЗДискр. е образувано по жалба на Д. Х. Д., подадена на 15.09.2022г. с оплаквания за извършена дискриминация по признак лично положение и образование в периода 07.01.2022г. 15.03.2023г. поради това, че не е получил холограмен стикер от МОН върху дипломата си за магистър по право от Варненски свободен университет, въпреки че е положил необходимите изпити и на 07.01.2022г. е придобил и юридическа правоспособност. Съдът е приел за установено, че Д. Х. Д. е записан на 07.11.2018г. в І курс специалност Право и към 11.03.2021г. има заверени 11 семестъра с признатите му дисциплини от обучението за бакалавър по специалност Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, криминалистика съгласно диплома от 2011г., издадена от Варненски свободен университет (ВСУ) Черноризец Храбър. От министерството на образованието и науката са установени несъответствия между заявеното от ВСУ и регистъра на всички действащи, прекъснали и завършили студенти, като е прието, че не е изпълнено изискването на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност право / Наредбата /за продължителност на обучението от минимум 10 семестъра и с минимален хорариум от 3500 учебни часа. Посочено е, че в периода 2018-2021г. Д. Х. Д. е учил 3 учебни години или 6 семестъра, а ВСУ е признал дисциплини от предходно образование в противоречие с чл.44а, ал.2 и чл.44б, ал.1 от Закона за висшето образование /ЗВО/ от различна специалност и от различна образователно-квалификационна степен. При това несъответствие относно данните за обучението на Д. Х. Д., с оглед продължителността на същото и изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредбата (конкретно продължителност на обучението не по-малко от 10 семестъра), не е издаден холограмен стикер на ВСУ за студента Д. Д.. Съдът е приел, че по образуваната в КЗДискр. преписка с 237/2022г., е получено становище от министерството на образованието и науката по предмета на производството, с приложени към становището документи, проведено е открито заседание за разглеждане на преписката, приети са доказателствата, дадена е възможност за заключителни становища на страните и на 02.01.2024г. е постановено оспореното решение, в което е прието, че чрез неиздаване от МОН на холограмен стикер на дипломата на Д. Д., той е бил третиран по-неблагоприятно в сравнение с други студенти, намиращи се в сравнимо сходно положение, поради наличие на защитен законов признак. За такива са приети студенти от същата специалност, обучавани в идентична форма и при същия учебен план, които са получили холограмен стикер. За разлика от тях Д. не е получил такъв, което е прието от КЗДискр. за неравно третиране по признак образование, тъй като е довело до невъзможност за професионална реализация по специалността в периода от предоставяне на холограмен стикер за дипломите на лицата за сравнение до предоставянето на такъв за дипломата на Д. Д.. След анализ на събраните по делото доказателства съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 65, т.1- т.4 във връзка с чл.48, ал.1 и чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр., в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, съгласно разпоредбите на чл. 65 - чл. 66 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 59 АПК и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. За да обоснове този извод, първоинстанционният съд е посочил, че липсват доказателства спрямо Д. Д. да е извършен акт на дискриминация по признак образование. Съдът е приел, че не е налице сравнител друго лице или лица в сходно положение на това на Д. Д., които са третирани различно, с позоваването на факта, че от преместени 76 студенти със заповед 254 от 07.03.2019г. на ректора на ВСУ от І курс в ІV курс, само за 7 студенти (сред които и Д. Д.) е подадена заявка за издаване на холограмен стикер с вх. 0432-92 от 09.12.2021г., но не са представени доказателства, че за останалите 6 студенти е издаден холограмен стикер, а точно тези студенти са в сходно положение на това, в което се намира Д. Д.. При неидентифицирането/непосочването на имена на лицата в сходно положение, които са третирани по-благоприятно от Д., съдът е определил като необоснован извода на КЗДискр. за осъществена пряка дискриминация от страна на МОН по отношение на Д. Д., извършена, чрез неиздаване на холограмен стикер, вкл. и приел за невъзможно определянето на началния момент на периода на приетата от КЗД дискриминация. Съдът е обосновал и липсата на доказателства за съзнателно по-неблагоприятно третиране на лицето по някой от признаците, очертани в чл.4, ал.1 ЗЗДискр., както и липса на доказателства за пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него. При тези мотиви, първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразни изводите на административния орган и отменил издадения от него административен акт в посочените вече части. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на разпоредбите, определящи държавните изисквания за придобиването на висше образование в различните образователно - квалификационни степени и специалностите от регулираните професии, сред които и специалността "Право", както и на нормите за реда, по който се установява спазени ли са държавните изисквания при провеждане на обучението. Този ред е очертан в приложимата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността Право и професионална квалификация юрист (отменена с ПМС 165 от 12.07.2022 г.) , ккато и в Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища (НДИСОДИВУ). Съгласно чл. 4, ал. 4 от НДИСОДИВУ, в приложимата редакция, обн. в ДВ бр. 10 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) в дипломите за завършена образователно-квалификационна степен на висше образование под или до снимката на притежателя й висшето училище поставя холограмен стикер, а съгласно чл. 4, ал. 7 НДИСОДИВУ, в същата редакция, диплома за завършено висше образование без холограмен стикер не се признава от държавата. Правилно е позоваването и на приложимата процедура по чл. 4а (отм.) от НДИСОДИВУ, относно процедурата по предоставянето на холограмен стикер, свързана с извършването на проверка от МОН за провеждане на обучението в съответствие с държавните изисквания, както и констатацията за предоставяне на холограмен стикер от МОН на висшето училище, единствено ако обучението е проведено в съответствие със ЗВО и държавните изисквания. Споделят се от настоящата инстанция изводите на съда, че правоотношението по издаване на холограмния стикер възниква между МОН и съответното висше учебно заведение, а не между МОН и съответния студент от висшето училище. Обосновани и правилни, вследствие на това установяване, са заключенията в обжалваното решение, че не би могло да се приеме, че едно лице е третирано по - неблагоприятно чрез действия/бездействия в рамките на производство, по което то не е страна и което има за цел проверка на осъщественото от висшето училище обучение, както и че не всяко бездействие по см. на § 1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. може да бъде определено като акт на дискриминация Доколкото единствено на МОН са възложени правомощията по преценка дали конкретно физическо лице притежава висше образование с образователно квалификационна степен "магистър" по специалност "Право", неиздаването на стикер от страна на МОН, поради констатирани нередности по време на проведеното обучение, обосновано е преценено, че не е форма на пряка дискриминация спрямо физическото лице и по признак "образование". Не може да се приеме, че прилагайки закона във връзка с възложените му правомощия МОН е извършило действия, които да представляват по-неблагоприятно третиране на Д. Д., защото не е носител на защитен признак "образование", тъй като отказа да се издаде холограмен стикер е обективиран с неспазване на държавните изисквания за придобиване на висше образование по специалността Право при извършени проверки по повод приключване на неговото обучение. Обоснован и законосъобразен е извода на административния съд, че различията в тълкуването на относимата нормативна регламентация от страна на МОН и студента, свързана с продължителността на обучението, не предопределят извършен пряк дискриминационен подход към Д. Д.. Споделят се и изводите за липсата на сравнител друго лице или лица в сходно положение на това на студента Д., които са третирани различно, основани на правилна оценка на доказателствата за преместени 76 студенти, от които за 7 е подадена заявка за издаване на холограмен стикер на 09.12.2021г., без да установено дали за останалите 6 студенти е издаден стикер, за да се обоснове извод за различното им третиране от студента Д., за когото стикер не е издаден. Споделят се изводите на АССГ и относно негодността като сравнители на останалите 13 студенти от заявката за издаване на холограмни стикери. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е тълкувал и приложил правилно материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение