Решение № 10004 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 766/2013 г.

Решение № 10004 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 766/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Дамар" ООД - гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. Владимир Скочев срещу решение № 2465/15.10.2012 г., постановено по адм. дело № 117/2012 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 271102612/7.09.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 803/20.12.2011 г. от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, каквото е новото наименование на дирекцията, считано от 1.01.2013 г. в частта за определените задължения по ЗДДС в общ размер от 37 776,03 лв. с лихви за данъчни периоди за месеците юли и септември 2009 г. и месец юли 2010 г. и по ЗКПО за 2009 г. в размер на 30 342,19 лв. с лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че по доставките на плат от "МР Транс" ЕООД е установено, както придобиването на плата, така и предаването му, като това се потвърждавало и от находящата се в административната преписка доказателства. По доставката от "Гест Пропърти" ЕООД касаторът твърди, че също е доказано реалното осъществяване на доставките на стоки, както и че е доказан и техния произход. В частта по ЗКПО за 2009 г. са изложени оплаквания, че неправилно съдът е приел, че разходите по процесните доставки не са документално обосновани и затова и неправилно финансовият резултат е бил увеличен на основание чл. 10, ал. 1, чл. 26, т. 2 и чл. 77, ал. 1 ЗКПО със сумата от 317 851,13 лв. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е основателна поради следните съображения: В частта по ЗДДС за данъчни периоди през 2009 г. и 2010 г. първоинстанционният съд е приел, че правилно приходните органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "МР Транс" ЕООД и "Гест Пропърти" ЕООД. Фактурите, издадени от "МР Транс" ЕООД са за доставки на текстилни стоки, галантерия за облекло и стоки за шивашката промишленост, придобити чрез внос от Турция. Според съда между "Дамар" ООД и "МР Транс" ЕООД е сключен договор за доставка от 1.07.2009 г., а предаването на стоката е извършено с приемателно-предавателни протоколи към всяка една от фактурите, като е прието, че последните са осчетоводени от доставчика. От съдържащите се в преписката протоколи за извършени насрещни проверки, съдът е установил, че доставчикът разполага с ДМА, с кадрова обезпеченост и собствен склад за съхранение в с. Балван. Според съда обаче не са представени доказателства за съхранение на стоките в склада в с. Балван, а от обяснението, дадено от доставчика в хода на насрещната проверка, транспортът е за сметка на жалбоподателя. Обсъдено е от съда и превозването на стоките от Турция и митническите документи при вноса на стоките. Според съда законосъобразни са констатациите на приходните органи, че няма категорични доказателства за реалното извършване на процесните доставки на стоки. За съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел, че с нея не се доказва реалността на доставките, тъй като вещото лице е работило само по документите по делото, без да е извършена проверка в счетоводствата на получателя и доставчика. За доставките от "Гест Пропърти" ЕООД съдът е изложил същите като горните мотиви, възприемайки констатациите на приходните органи. В частта по ЗКПО за 2009 г. съдът е отхвърлил жалбата, приемайки че мотивите са същите, както в частта по ЗДДС, както и за издадените фактури от "Хронос стил" ЕООД. Според съда ревизията е установила, че "Хронос стил" ЕООД не е подавал ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2009 г. и не е декларирал приходи и разходи, а при посещения на приходните органи на декларирания адрес този доставчик не е намерен. Според съда установено е за същия доставчик, че не разполага с кадрова, материална и техническа обезпеченост. Въз основа на това съдът е приел, че законосъобразно с ревизионния акт е увеличен финансовия резултат на дружеството-жалбоподател на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО и е определен допълнителен корпоративен данък за 2009 г. Обжалваното решение е неправилно постановено. В частта по ЗДДС. Фактурираните доставки от "МР Транс" ЕООД са за текстилни платове, стоки за шивашката промишленост, аксесоари за облекло и галантерия. Установено е по делото, че доставчикът разполага с ДМА, техническа и кадрова обезпеченост, както и към момента на издаване на процесните фактури е разполагал със склад в с. Балван. Обстоятелството, че в по-късен момент този склад е продаден на друго лице "Мил Профи" ЕООД- нотар. акт № 299/13.07.2010 г. не е обстоятелство, релевантно за процесния казус. Неправилно и приходните органи и съдът са приели, че не е доказан произхода на стоката. Представената в хода на ревизията митническа декларация ЕАД № 80BG4302Н0011999/10.05.2008 г., от която се установява, че "Хронос стил" ЕООД е внесъл от Турция плат от полиестер - 185161 м. Следователно, доказан е произхода на стоката, макар, че ЗДДС в сила от 1.01.2007 г., който е приложим за случая не изисква доказване на произхода на стоката чрез проверка на веригата от предходни доставчици. Въпреки това с доказването на това обстоятелство, се установява, че прекият доставчик е имал в наличност процесните стоки, за да прехвърли собствеността им по силата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС на получателя - касатора по делото. Налице са по делото и приемателно-предавателни протоколи, които съпътстват фактурите. Тези документи са частни свидетелстващи и не се ползват с материална доказателствена сила и затова следва да се преценяват с останалите доказателства. При наличие на установен произход на стоките, е доказано, че те са били в наличност у прекия доставчик и при установено от съдебно-счетоводната експертиза осчетоводяване и наличност на процесната стока у касатора и към 2010 г., е достатъчно основание, за да се приеме, че е осъществена реална доставка на стоки, за които законосъобразно касаторът е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. По делото са налице и пътни листове за транспортиране на стоките, както и обяснение от водача на товарния автомобил Марио Семков, които неправилно са ценени от приходните органи, а впоследствие и от съда. Наличието на договор между "МР Транс" ЕООД и "Мил Профи" ЕООД и установеното по делото, че и след продажбата на склада в с. Балван стоките са били съхранявани в склада и след тяхната продажба, поради което противоположната констатация на приходната администрация е необоснована и не намира опора в доказателствата. По фактура № 159/11.07.2010, издадена от "Гест Пропърти" ЕООД за плат полиестер важат изложените по-горе мотиви, поради обстоятелството, че е установено безспорно по делото, че предходния доставчик на прекия доставчик е придобил стоката от внос по посочената декларация ЕАД № 80BG4302Н0011999/10.05.2008 г. Относно транспортирането на стоката отново обяснения са дадени от превозвача Марио Семков. Наличието или не на лиценз на превозвача, не води до други изводи, тъй като е установено реалното осъществяване на доставката, включително и произхода на стоката. Първоинстанционният съд не е извършил самостоятелна преценка на доказателствата, а е преповторил констатациите на ревизионния акт, респ. решението на решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК. И за стоките, доставени от "Гест Пропърти" ЕООД, вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е установил наличност на процесните стоки при ревизираното дружество. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че решението на съда в тази обжалвана част е неправилно на посочените в касационната жалба основания и затова следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което № 271102612/7.09.2011 г. в посочената по-горе част бъде отменен като незаконосъобразен. В частта по ЗКПО. С оглед изложеното по-горе относно доставките от "МР Транс" ЕООД и "Гест Пропърти" ЕООД не се установява да са налице необосновано документирани разходи по смисъла на чл. 26, т. 2 ЗКПО, поради което незаконосъобразно финансовият резултат на касатора е увеличен с данъчните основи по процесните фактури. Относно увеличението на финансовия резултат с данъчните основи по фактури, издадени от "Хронос стил" ЕООД ревизията е установила, че този доставчик не е подавал ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2009 г., поради което не е декларирал за същата година приходи и разходи. В ревизионният акт и решението на решаващия орган по повод административното му обжалване е установено, че "Хронсо стил" ЕООД е дерегистриран по ЗДДС към момента на извършената насрещна проверка от приходните органи. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за ревизираната 2009 г. и за определяне на задълженията за корпоративен данък, който е пряк. За разлика от другите доставчици, посочени по-горе в частта по ЗДДС, "Хронсо стил" ЕООД не е обсъждан като пряк доставчик в частта по ЗДДС, поради което при неустановена нереалност на фактурираните доставки от този доставчик от приходната администрация, незаконосъобразно не са признати отчетените от каса тора разходи по доставките. Неотразяването на приходите по същите фактури от "Хронос стил" ЕООД не се отразява пряко върху задълженията за преки данъци на получателя по фактурите. В тази връзка неправилно и съдът е приел, че доказателствената тежест пада върху жалбоподателя. Това е така, когато констатациите на ревизионния акт са обосновани, а в случая това не е така. Не може само поради неподаването на ГДД от доставчика и дерегистрирането му по ЗДДС в период извън ревизирания за каса тора, за последния да възникне задължение за корпоративен данък. Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав счита, че и в тази обжалвана част е неправилно на посочените в касационната жалба основания и затова следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което № 271102612/7.09.2011 г. в посочената по-горе част бъде отменен като незаконосъобразен. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските за сумата от 2 042,92 лв. В касационната жалба разноски не са поискани и такива не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,