Решение № 7262 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3975/2016 г.

Решение № 7262 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3975/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационни жалби на М. Т. К. с ЕТ "М. К. - 78" и директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П., при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), срещу решение № 173 от 27.01.2016 г., постановено по адм. д. № 1190/2015 г., по описа на Административен съд - гр. П..

Касаторът - М. Т. К. с ЕТ "М. К. - 78", обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № Р-16-1401836-091-01 от 13.01.2015 г., издаден от В. Н. Н. на длъжност началник сектор "Ревизии" при Териториална дирекция (ТД) - П. на НАП, като орган възложил ревизията и М. К. Л. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - П., като ръководител на ревизията, поправен с РА № П-16001615018968-003-01 от 30.01.2015 г., потвърден и изменен с Решение № 331 от 20.04.2015 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта, с която на М. Т. К. с ЕТ "М. К. - 78" са установени задължения, както следва: по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 694,52 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 335,33 лева; за 2010 г. в размер на 2167,56 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 822,82 лева; по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 2 001,33 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 759,72 лева; за 2011 г. в размер на 1 938,40 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 534,98 лева; вноски за ДОО за 2011 г. в размер на 2 229,24 лева и съответните лихви за просрочие в размер на 866,72 лева; вноски за ДЗПО-УПФ за 2011 г. в размер на 870,80 лева и съответните лихви за просрочие в размер на 338,57 лева; вноски за ЗО за 2011 г. в размер на 1 393,28 лева и съответните лихви за просрочие в размер на 416,38 лева, както и в частта, с която М. Т. К. с ЕТ "М. К. - 78" е осъден да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП разноски в размер на 815,24 лв., изчислени по съразмерност и компенсация. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната му част, а РА в тази част отменен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба на М. Т. К. с ЕТ "М. К. - 78" - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П., при ЦУ на НАП, в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в тази му част. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора в случай, че същото бъде претендирано в размер по - голям от минималния размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Касаторът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П., при ЦУ на НАП, обжалва решението в частта, с която е отменен РА № Р-16-1401836-091-01 от 13.01.2015 г., издаден от В. Н. Н. на длъжност началник сектор "Ревизии" при ТД - П. на НАП, като орган възложил ревизията и М. К. Л. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - П., като ръководител на ревизията, поправен с РА № П-16001615018968-003-01 от 30.01.2015 г., потвърден и изменен с Решение № 331 от 20.04.2015 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта, с която спрямо М. Т. К. с ЕТ "М. К. - 78" определени дължими суми за довнасяне за вноски за ЗОВ за годишно изравняване за 2009 г. и 2010 г., изчислени върху доход с неустановен произход, определен по реда на чл. 122 от ДОПК, както следва: за 2009 г. ДОО в размер на 814,50 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 613,64 лв., ДЗПО - УПФ в размер на 313,27 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 479,14 лв. и ЗО в размер на 501,23 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 242,01 лв.; за 2010 г. ДОО в размер на 708,90 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 389,03 лв., ДЗПО - УПФ в размер на 322,22 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 176,83 лв. и ЗО в размер на 515,56 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 195,71 лв. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата в тази част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 992 лева за касационното производство.

Ответникът по касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П., при ЦУ на НАП - М. Т. К. с ЕТ "М. К. - 78", в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в тази му част.

Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Предмет на обжалване пред АС - П. е бил РА № Р-16-1401836-091-01 от 13.01.2015 г., издаден от В. Н. Н. на длъжност началник сектор "Ревизии" при ТД - П. на НАП, като орган възложил ревизията и М. К. Л. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - П., като ръководител на ревизията, поправен с РА № П-16001615018968-003-01 от 30.01.2015 г., потвърден и изменен с Решение № 331 от 20.04.2015 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, относно определени на М. Т. К. с ЕТ "М. К. - 78" задължения за дължими суми за довнасяне, ведно с прилежащите лихви, както следва:

• за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 694,52 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 335,33 лв. и за 2010 г. в размер на 2 167,56 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 822,82 лв.

• за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 2 001,33 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 759,72 лв. и за 2011 г. в размер на 1 938,40 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 534,98 лв.

• за вноски за ДОО за 2009 г. - 2011 г. в общ размер на 6 089,34 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 3 386,93 лв.; вноски за ДЗПО - УПФ за 2009 г. - 2011 г. в общ размер на 2 540,07 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 415,26 лв. и вноски за ЗО в общ размер на 4 064,11 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 560,64 лв.

С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на М. Т. К. с ЕТ "М. К. - 78" РА № Р-16-1401836-091-01 от 13.01.2015 г., издаден от В. Н. Н. на длъжност началник сектор "Ревизии" при ТД - П. на НАП, като орган възложил ревизията и М. К. Л. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - П., като ръководител на ревизията, поправен с РА № П-16001615018968-003-01 от 30.01.2015 г., потвърден и изменен с Решение № 331 от 20.04.2015 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА на допълнително определени дължими суми за довнасяне за вноски за ЗОВ за годишно изравняване за 2009 г. и 2010 г., изчислени върху доход с неустановен произход, определен по реда на чл. 122 от ДОПК, както следва: за 2009 г. ДОО в размер на 814,50 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 613,64 лв., ДЗПО - УПФ в размер на 313,27 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 479,14 лв. и ЗО в размер на 501,23 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 242,01 лв.; за 2010 г. ДОО в размер на 708,90 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 389,03 лв., ДЗПО - УПФ в размер на 322,22 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 176,83 лв. и ЗО в размер на 515,56 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 195,71 лв., отхвърлена е жалбата в останалата й част и е осъден М. Т. К. с ЕТ "М. К. - 78" да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП разноски в размер на 815,24 лв., изчислени по съразмерност и компенсация.

За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК, като законосъобразно ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, поради констатирано наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК.

Изложил е, че правилни и законосъобразни са изводите на органите по приходите относно наличие на основание по чл. 16, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО за извършване на преобразуване в увеличение на финансовия резултат на ЕТ "М. К. - 78" за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., в следствие на което са определени допълнителни данъчни задължения. Приел е, че е налице документирането на стопанска операция, за която задълженото лице не може да представи доказателства за реално извършване на документираните услуги. При осчетоводяването й като разход ЕТ "М. К. - 78" е извършил действие, с което неправомерно е намалил финансовия си резултат за трите ревизирани години, тъй като горепосоченото осчетоводяване невярно и неточно представя стопанската операция. Административният съд е посочил, че отчетените разходи са в нарушение на счетоводното законодателство и на принципа "документална обоснованост" на стопанските операции. Наличието само на първични счетоводни документи, каквато е фактурата, не е достатъчно основание за записвания по счетоводните сметки. Констатирал е, че няма доказателства, че ЕТ "М. К. - 78" е получил документираните доставки, за да ги отчете като разход, т. е. налице е отчетен разход, който не може да бъде доказан документално. С оглед на това първоинстанционният съд е изложил, че ревизионният акт е правилен и законосъобразен, в частта му относно допълнително определените дължими суми за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 2 001,33 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 759,72 лв. и за 2011 г. в размер на 1 938,40 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 534,98 лв.

По отношение постъпленията по банковата сметка на парични средства от продажбата на недвижим имот на трето лице, административният съд е установил, че част от тях са включени в приходната част (10 480 лв.) на паричния поток, а същата сума е включена и в разходната част на паричния поток. Съдът е приел, че М. К. действа като вид посредник при получаване продажната цена на недвижимия имот от баща му, като паричните средства постъпват по негова банкова сметка, изтеглят се и се предоставят на продавача на недвижимия имот. Административният съд е изложил, че няма как чужд доход да е разполагаем към определен момент за ревизираното лице и този чужд доход не следва да повлияе на паричния поток, както е в настоящия случай, чрез включването на постъпленията по банковата сметка в приходната част и изтеглената сума в разходната част.

По отношение на невключената във входящата част на паричния поток към 1.01.2009 г. сумата в размер на 133 400 лв., приета за доход с неустановен източник за 2008 г. и обложена с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, първоинстанционният съд е изложил, че наличието на констатиран доход с неустановен източник не означава непременно, че е налице налична парична сума в брой, доколкото е възможно по този начин да се третират постъпления по банкови сметки на лицето с неизяснен произход (напр. необвързани с продажба на недвижим имот, доход от отдаване на имущество под наем, трудово възнаграждение, плащане на друго основание). В този случай, е възможно доходът с неустановен произход да се трансформира в парична сума в брой, но в тежест на лицето е да докаже по какъв именно начин е станало това (чрез представяне на банкови документи за изтегляне в брой). Съдът е приел, че изцяло в тежест на К. е да докаже налице ли е разполагаема парична сума в брой при него, като най-малкото представи доказателства за изплатени в брой парични суми от касата на ЕТ, което той не е направил.

Административният съд е посочил, че не може да се приеме, че сумата от 112 131,02 лв., представляваща данъчна основа за доходите като ЕТ, е разполагаема при собственика, тъй като това е резултативна величина, получена като разлика между декларираните (установени при ревизия) приходи и декларираните (установен при ревизия) разходи. За да се приеме за разполагаема съответната сума, най-напред от нея трябва да бъдат приспаднати дължимите данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и вноски за ЗОВ, след което да бъде направена съпоставка на получената сума с наличните парични средства в брой в касата на ЕТ. При липсата на "свободни" парични средства в касата на ЕТ няма как да се изплати парична сума на собственика, независимо, че е налице печалба от дейността на търговеца, като резултативна величина. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е правилен и законосъобразен, в частта му на определените при ревизията данъчни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. (намалени с решението на горестоящия административен орган) в размер на 694,52 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 335,33 лв. и за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 2 167,56 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 822,82 лв. Посочено е, че при определяне данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ от изчисления по реда на чл. 122 от ДОПК доход с неустановен произход не следва да бъдат приспадани вноските за ЗОВ, включително декларираните, но невнесени авансови вноски и изчислените по реда на чл. 124а от ДОПК от ревизиращия екип, но тъй като така ще се влоши положението на Киров и предвид забраната по чл. 160, ал. 5 от ДОПК ревизионният акт следва да бъде потвърден като законосъобразен по отношение на данъка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и прилежащите лихви.

Административният съд е приел за основателно възражението в жалбата относно недължимост на осигурителните вноски, изчислени по реда на чл. 124а от ДОПК. Изложил е, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК, според която - разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски е в сила от 15.02.2011 г. Тъй като е материалноправна и доколкото не й е придадено обратно действие, същата не може да служи като основание за определяне на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, за осигурителни периоди преди влизането й в сила. Само това е достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт за установените задължения за период преди месец февруари 2011 г.

Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно.

По жалбата на М. Т. К. с ЕТ "М. К. - 78":

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Доказателствената тежест е правилно разпределена от АС - П., като не са допуснати действия в процесуалната му дейност, засягащи правото на защита на ревизираното лице. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт са налице фактически установявания, обсъждане на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и на заключенията по ССчЕ.

Неоснователно е възражението на ревизираното лице в касационната му жалба, че неправилно съдът не е взел предвид при определяне на паричните потоци сумата в размер на 133 440 лева, представляваща установени при предходна ревизия укрити доходи през 2008 г. Касационната инстанция намира, че с влязъл в сила РА № 160901468 от 25.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., са допълнително установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., а не са установени реални доходи на лицето. Правилен е изводът на АС- П., че наличието на констатиран доход с неустановен източник, съответно укрит приход, не означава непременно, че е налице парична сума в брой. Този извод се подкрепя и от факта, че не са налице по делото доказателства, че паричните суми, получавани от Киров от таксиметровите шофьори, са били все още налични към 1.01.2009 г. Аналогични са и съображенията, за да не бъде включена в паричния поток и сумата в размер на 112 131,02 лева, представляваща данъчната основа на укритите доходи, за които е определен данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г.

Касационната инстанция намира за неоснователни твърденията на Киров, че е следвало в началното салдо за 2009 г. да бъде включена сумата от 586 271,70 лева, представляваща отпуснати средства от "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД на ЕТ "М. К. - 78" с договор за кредит овърдрафт от 26.08.2008 г. (л. 1151 от делото). По делото не са налице доказателства, че цялата сума по кредита овърдрафт е усвоена, към кой момент и че към 1.01.2009 г. лицето е разполагало с парични средства от него в брой.

Настоящият състав на ВАС намира за основателни оплакванията на М. К., че следва в паричния му поток за 2009 г. да бъде включена сумата от 20 000 лева, получена по дарение от баща му Т. К., във връзка с продажбата на апартамент. Безспорно е по делото, че ревизираното лице е получило на 17.07.2009 г. - 9500 лева, а на 24.07.2009 г. - 10500 лева по банковата си сметка във връзка с посочената сделка - продажба на недвижим имот. Не се спори и че посочените суми са изтеглени от него на каса. Касационната инстанция, намира за необосновано приетото както от приходните органи, така и от първоинстанционния съд, че сумата е приход на бащата Т. К., а не на ревизираното лице, тъй като считат, че след изтеглянето от касата М. К. е предал същата на баща си. Доказателства в тази насока не са представени по делото. С оглед на това правилно в паричния поток на лицето е включена като приход сумата в размер на 10480 лева, но неправилно е включен разход в размер на същата сума, посочен като "дадена сума на Т. К. от продажбата на апартамент". За факта на предаване на сумата от ревизираното лице на бащата не са събрани нито писмени, нито гласни доказателства, поради което неправилно твърдения от приходната администрация разход е приет за доказан. Въпреки приетото, че лицето е изтеглило на каса сумата от 9500 лева, неправилно същата не е включена в паричния му поток като приход.

Касационната инстанция не кредитира отговора по въпрос 3 от заключението на вещото лице по ССчЕ, тъй като използваният метод за изчисляване на данъка е неправилен. Неправилно в Приложение № 1-3 вещото лице е включило в паричния поток за 2009 г. (подобно на извършеното в ревизионния доклад от приходните органи) като приход сумата в размер на 10480 лева, а в разход същата сума, посочена като "дадена сума на Т. К. от продажбата на апартамент", впоследствие в началното салдо за 2010 г. е включило сумата от 20 000 лева, което е довело до неправилно изчисление на паричните потоци за 2009 и 2010 г.

С оглед изложеното паричните потоци на ревизираното лице за 2009 г. и 2010 г. следва да бъдат преизчислени. Правилно в паричния поток на лицето е включена като приход сумата в размер на 10480 лева. Следва да бъде изключена като разход сумата в размер на 10480 лева, посочена като "дадена сума на Т. К. от продажбата на апартамент". Трябва да бъде включена сумата в размер на 9500 лева като приход за 2009 г., представляваща изтеглена сума от М. К. на каса, получена преди това по банковата му сметка на 17.07.2009 г. във връзка с продажбата на апартамент на баща му Т. К.. Във връзка с тези промени приходите за 2009 г. на ревизираното лице са в размер на 19 980 лева, разходите - в размер на 15 786,92 лева. Не е налице превишение на разходите над приходите, а се установява излишък на средства в размер на 4 193,08 лева. За 2009 г. не се установява недостиг на парични средства, доколкото е налице превишение на приходите над разходите и съответно, РА за определеното задължение по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. се явява материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Извършените корекции на паричните потоци за 2009 г. водят до промяна в началното салдо към 1.01.2010 г. Към 1.01.2010 г. началното салдо на М. К. възлиза на сумата от 4 193,08 лева, като общият размер на приходите е за сумата от 4193,08 лева, а извършените през годината разходи са за сумата от 23 220,25 лева и се получава отрицателно крайно салдо в размер на 19 027,17 лева. РА се явява материално незаконосъобразен относно определеното задължение по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. за горницата над 1 902,72 лева до сумата от 2 167,56 лева ведно с разликата в лихвите за забава и съответно, материално законосъобразен относно задължението за сумата от 1 902,72 лева, ведно с лихвите за забава.

По отношение на определените задължения за данъка по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 и 2011 г. в касационната жалба не са налице конкретни възражения. С оглед на факта, че с влязъл в сила РА № 1403778 от 4.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., е установено, че няма реално осъществени доставки по фактури с издател "БГ-ГРУП-2007" и не са представени доказателства в обратен смисъл в настоящото производство, то правилно е приетото от приходните органи, че неправилно лицето е осчетоводило разходи във връзка с тези услуги. Правилно и законосъобразно е преобразуван декларираният финансов резултат за 2010 и 2011 г. на ревизираното лице с тези суми. Изводът на първоинстанционният съд, че са правилни и законосъобразни изводите на органите по приходите относно наличие на основание по чл. 16, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО за извършване на преобразуване в увеличение на финансовия резултат за 2010 г. и 2011 г., в следствие на което правилно са определени допълнителни данъчни задължения, се явява правилен и законосъобразен.

По отношение на определените задължения за вноски за ДОО за 2011 г. в размер на 2 229,24 лева и съответните лихви за просрочие в размер на 866,72 лева; вноски за ДЗПО-УПФ за 2011 г. в размер на 870,80 лева и съответните лихви за просрочие в размер на 338,57 лева; вноски за ЗО за 2011 г. в размер на 1 393,28 лева и съответните лихви за просрочие в размер на 416,38 лева, в касационната жалба на Киров не са наведени конкретни оплаквания. За данъчен период 2011 г. не е определен недостиг на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Не може да се приеме, че ревизията в тази част е проведена по реда на чл. 124а от ДОПК, с оглед на което съдът приема, че определените задължения с процесния РА в тази част са правилни и законосъобразни.

По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП:

Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на обжалваното решение в частта, с която е отменен РА № Р-16-1401836-091-01 от 13.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., в частта, с която спрямо М. Т. К. с ЕТ "М. К. - 78" определени дължими суми за довнасяне за вноски за ЗОВ за годишно изравняване за 2009 г. и 2010 г., изчислени върху доход с неустановен произход, определен по реда на чл. 122 от ДОПК, както следва: за 2009 г. ДОО в размер на 814,50 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 613,64 лв., ДЗПО - УПФ в размер на 313,27 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 479,14 лв. и ЗО в размер на 501,23 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 242,01 лв.; за 2010 г. ДОО в размер на 708,90 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 389,03 лв., ДЗПО - УПФ в размер на 322,22 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 176,83 лв. и ЗО в размер на 515,56 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 195,71 лв. Съгласно тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС разпоредбата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, поради което след като законодателят не й е придал обратно действие не може да се прилага за периодите преди 15.02.2011 г., когато е влязла в сила. Следователно, при липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма, е процесуално недопустимо и във вреда на данъчно задълженото лице да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК относно задължителните осигурителни вноски за процесните периоди 2009 г. и 2010 г.

По тези съображения, касационната жалба на М. Т. К. с ЕТ "М. К. - 78" е частично основателна, а тази на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. е неоснователна. Решението е неправилно и следва да се отмени в частта, с която е отхвърлена жалбата на М. Т. К. с ЕТ "М. К. - 78" срещу РА № Р-16-1401836-091-01 от 13.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД - П. на НАП, поправен с РА № П-16001615018968-003-01 от 30.01.2015 г., потвърден и изменен с Решение № 331 от 20.04.2015 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта, с която на М. Т. К. с ЕТ "М. К. - 78" са установени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 694,52 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 335,33 лева; за 2010 г. за горницата над 1 902,72 лева до пълния размер от 2167,56 лева и съответните лихви за просрочие. Решението в останалата част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Във връзка с разноските:

С оглед окончателното разрешаване на спора на М. Т. К. с ЕТ "М. К. - 78" следва да се присъдят разноски за първата инстанция в размер на 775,22 лева и разноски за втората инстанция в размер на 11,74 лева, с оглед на уважената част от жалбата.

Н. Д. "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер на 591,06 лева и юрисконсултско възнаграждение за втората инстанция в размер на 525,93 лева, с оглед отхвърлената част от жалбата.

С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която М. Т. К. ЕТ "М. К. - 78" е осъден да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП разноски в размер над 330,03 лева до пълния присъден размер от 815,24 лева. Дължимите разноски в размер на 330,03 лева (591,06 + 525,93 - 775,22 - 11,74) са изчислени по компенсация за цялото съдено производство.

С оглед неоснователността на касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - П., претенцията на тази страна за разноски за касационната инстанция е неоснователна.

К. М. Т. К. не претендира разноски за касационната инстанция, поради което и такива не следва да се присъждат.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение