Решение № 8516 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11873/2015 г.

Решение № 8516 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11873/2015 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на Р. Л. Н. от гр. Д., срещу решение № 83/08.07.2015 г., постановено по адм. дело № 279/2014 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с молба за отмяната му, включително и в частта му за присъдените разноски. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява. Ответната страна - Началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - К., редовно и своевременно призован, не изпраща представител, не е възразил по жалбата. Ответниците - Л. Н. Г. Югова, К. В. Ю., В. В. Ю., Д. С. П., З. Г. И.- Николова, Л. Г. И., редовно и своевременно призовани, не се явяват, не се представляват. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, сочи, че в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Върховният административен съд, намира подадената от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Решението е постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Първоначално производството по делото е било прекратено, с определение № 582/27.11.2014 г., поради недопустимост на жалбата, с мотивите за липса на правен интерес, тъй като извършеното вписване е позитивен за жалбоподателя акт, а и с него не се създават непосредствени неблагоприятни правни последици за оспорващия. Определението е отменено с определение № 4588/23.04.2015 г. по адм. дело № 2131/2015 г. на ВАС, в което касационният състав е разграничил правната същност на уведомлението само като оповестяващ, известяващ акт по чл. 53, ал. 3 ЗКИР - за произнасянето на административния орган по депозираното заявление, който акт не подлежи на оспорване, а само от получаването му започва да тече срокът за обжалване на индивидуалния административен акт - извършеното чрез действие изменение на КР, производството е преценено като допустимо и делото е върнато на съда за произнасяне по жалбата. С оспореното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата (и уточнението към същата), на Р. Н., против уведомление за изменение на кадастралния регистър (КР) на недвижимите имоти на гр. Д., обективирано в писмо изх. № 20-45971/04.09.2014 г. на Началника на СГКК гр. К., за недвижими имоти с идентификатори 68789.13.62 и 68789.13.63, находящи се в гр. Д., ул. "Прогона" и е присъдил разноски в полза на СГКК в размер на 600 лв. От фактическа страна е посочил, че производството е инициирано от жалбоподателя, с подадено на 18.10.2013 г. заявление, с искане да бъде вписан в КР като собственик на обект с идентификатор 68789.13.63, на основание представени два нотариални акта. След проверка административният орган е констатирал, че в одобрения КР като собственици са вписани Г. Ю. и К. Ю., въз основа на Протокол на Станкедимитровския народен съд от 1959 г. При тези данни, Началникът на СГКК е процедирал в хипотезата на изменената ал. 2 на чл. 53 ЗКИР, като е вписал като собственик Р. Л. Н., без да заличава отразената вече собственост на Г. Ю. и К. Ю.. Съдът е приел, че с обжалваното уведомление жалбоподателят е известен за извършеното по заявлението му изменение в КР и в какво се изразява то, а по същество - че предмет на настоящето производство е извършеното изменение на КР, в хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, при промяна на данните - вписване и на нов собственик, което представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗКИР. Посочил е, че в случая СГКК действа единствено като регистриращ орган относно подлежащите на вписване обстоятелства, няма правомощия да изследва валидността на представените документи и следва само да ги отрази, което е и сторил. Вписването в КР няма конститутивно действие - с него не възникват и не се погасяват вещни права по отношение на вписаните лица, а има само декларативно действие по отношение на трети лица. Именно по тази причина законодателят е приел, че в тези случаи измененията се извършват без издаване на заповед - чл. 53а ЗКИР. Затова, като е вписал Р. Л. Н. за собственик, без да заличава останалите вече вписани собственици, административният орган е приложил правилно материалния закон. Решението е правилно. Произнасяйки се по посочения начин, решаващият съд е изпълнил указанията на ВАС, дадени с отменителното определение, прецизирал е предмета на спора - извършеното чрез действие изменение на КР и при изяснена фактическа обстановка, е извел обоснован и в съответствие с материалния закон извод за законосъобразност на извършеното на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР вписване в КР за процесния имот на нов собственик, без да заличава останалите двама. Процесното изменение на КР е осъществено през м. септември 2014 г. - след изменението и допълнението на ЗКИР с ДВ бр. 49/2014 г. и това е приложимият закон към момента на извършването му - чл. 41, ал. 6, вр. чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Съобразно приетото от законодателя, актове за непълноти и грешки не се изготвят, а при наличие на противопоставими за един и същ имот права, в регистъра се отразяват всички лица и документи, без кадастралната администрация да разполага с правомощия за преценката им. Затова и е точен изводът на съда, че административният орган правилно е приложил материалния закон, като не е заличил останалите вписани собственици. Твърденията в касационната жалба, че Николов е единствен собственик на процесните имоти, въз основа на представените два нотариални акта (и затова в КР като собственик следва да фигурира само той), не следва да бъдат обсъждани в административно производство, още повече, че от съдържанието й личи, че подателят й е наясно, че "при възникване на спорове, те следва да се разглеждат от гражданския съд", както и че "СГКК не е оторизирана да прави собствени преценки", а функциите й се изразяват в това, да вписва обстоятелствата, удостоверени с надлежни документи. Въпросите дали Протоколът на Станкедимитровския народен съд от 1959 г. има сила, дали е настъпила погасителна давност и пр., биха могли да се обсъждат само в производство пред общия съд. Не са налице основания за отмяна на решението и в частта му за разноските - възражението, че присъдаената сума от 600 лв. е прекалено завишена, е несвоевременно, следвало е да се направи пред АС-К., тъй като СГКК е защитавана от адвокат, а договорът за правна помощ е приложен на л. 46 по делото. Освен това, касационната жалба не е прецизно изготвена - преповтаря подадената частна такава, не се навеждат конкретни оплаквания срещу съдебния акт-решение, а се твърди неправилност на определение и се сочи прекратено производство. По тези съображения, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,