Решение № 1457 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5152/2007 г.

Решение № 1457 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5152/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационната жалба на Х. П. Б. (Хаджийски) и Г. Н. Б., ч. пълномощника им адвокат Д. В., против въззивното решение от 11.06.2007 г. по гр. д. № 921/2006 г. на В. окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 23.06.2005 г. по гр. д. № 482/2005 г. на В. районен съд и вместо това е допусната съдебна делба на земеделските имоти, останали в наследство от И. Г. Д., подробно описани в решението между касаторите, за всеки от тях при дял по 3/12 ид. ч. и И. Ц. В., П. Ц. И. и Й. Ц. В., за всеки от тях по 2/12 ид. ч., отменен е нот. акт № 104/98 г. на ответниците за частта над 1/2 ид. ч. общо за двамата и е обявен за недействителен по отношение на ищците договора за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 196/2006 г. между касаторите и трето лице. Оплакванията в жалбата са за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост на изводите с искане за отмяната му. Ищецът И. Ц. В., ч. пълномощника му адв. В. П. оспорва жалбата, останалите не са взели становище, вкл. и конституираните на мястото на починалата П. Ц. И. нейни наследници - И. И. И. и Л. И. И.. Върховният касационен съд в настоящия си състав, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Предмет на делото е иск за делба на земеделски земи, собственост на И. Г. Д., починал през 1972 г., възстановени на неговите наследници с решение на поземлената комисия от 1994 г. Ищците са поддържали, че са негови наследници по закон, като низходящи на осиновения от него техен баща Ц, починал през 1945 г., поради което и завещанието в полза на ответниците не ги легитимира за собственици за повече от 1/2 ид. ч., съгласно чл.14, ал. 2 ЗН. Изводът на въззивния съд по спорния въпрос между страните за кръга на наследниците на И. Г. Д. е решен в съответствие с материалния закони съгласно указанията на касационната инстанция в отменителното решение при първата касация на решението му. Въз основа на данните по делото, че през 1947 г. е водено дело от наследодателя за прекратяване осиновяването на техния баща Ц, починал през 1945 г. и отхвърлянето на предявения иск, за което е представен препис от съдебно решение, обосновано е заключението, че прекият наследодател на ищците е бил осиновен от И. Д. Поради това и с оглед характера на осиновяването към релевантния момент, като непълно такова, и въз основа на действувалия към момента на смъртта на осиновителя С. кодекс от 1968 г. (отм.) - чл. 55, низходящите на осиновения наследяват същия, то ищците са негови наследници по закон. Поради това и завещанието, оставено от наследодателя в полза на ответниците, сега касатори, не може да ги легитимира за повече от 1/2 ид. ч. от наследството, съгласно действувалата към същия момент разпоредба на чл. 14, ал. 2 ЗН (сега отм. - ДВ, бр. 60/92 г.). По разпореждане на закона завещание в полза на лица, извън наследниците по закон, каквито са касаторите, е нищожно за повече от 1/2 ид. ч., поради което и последните не могат да се легитимират за повече от половината от наследството на общия наследодател. Затова правилно въззивният съд е допуснал делба между наследниците по закон и наследниците по завещание, както и правилно са определени и техните квоти. Като последица от наличието на съсобственост между страните е отменен и издадения на ответниците, сега касатори, констативен нотариален акт, в частта, с която са признати за собственици на повече от 1/2 ид. ч. от земеделските имоти, в която част и разпореждането им с продажбата на трето лице е недействително. Неоснователен е доводът на касаторите, че поради разпоредителната им сделка не е налице съсобственост, като основание за допускане на делбата, тъй като този факт е ирелевантен за спора за наследствените права на страните, при заявеното от ищците оспорване на разпоредителната сделка на ответниците в полза на третото лице, съгласно защитата по чл. 76 ЗН. Продажбата на имотите в хода на производството по делото е непротивопоставима на останалите сънаследници, доколкото не е установено предвидените в закона изключения, а именно, че с процесните имоти се изчерпва наследството и разпоредителната сделка е в полза на трето за съсобствеността лице. Въззивният съд правилно е приложил материалния закон и се е съобразил с разясненията, дадени в ТР № 1/2004 г. на ВКС, поради което и обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора касаторите ще бъдат осъдени да заплатят на И. Ц. В. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200 лв. Водим от горното, съдът