Решение № 11388 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7812/2009 г.

Решение № 11388 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7812/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Димитров Караденизов - Директор на 82 Основно училище "Васил Априлов", гр. София - против решение № 1414 от 3.02.2009 г. по адм. дело № 11921/2008 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 183 от 5.08.2008 г., постановено по преписка № 113/2007 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във вр. с чл. 4, ал. 1 от същия закон и необоснованост. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, гр. София, е оспорил касационната жалба. Заинтересуваната страна Спаска Стойнева Ангелкова от гр. София е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Заинтересуваната страна Началникът на Регионалния инспекторат по образование София град не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил жалбата на Тодор Димитров Караденизов против решение № 183 от 5.08.2008 г. по преписка № 113/2007 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установена дискриминация под формата на "тормоз" по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., извършена от жалбоподателя като Директор на 82 Основно училище "Васил Априлов", гр. София, спрямо началната учителка Спаска Стойнева Ангелкова и му е наложена глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 70, ал. 2 от ЗЗДискр. За да постанови решението си, Върховният административен съд, тричленен състав, законосъобразно е приел, че действията, извършени от касатора в качеството му на директор на училището по отношение на учителката Спаска Ангелкова, са проява на дискриминационно третиране, което следва да се квалифицира като "тормоз" по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Изводите на съда се основават на извършената преценка на събраните в хода на административното производство писмени и гласни доказателства, при която е установено, че директорът целенасочено е пренебрегвал правото на Ангелкова да повишава професионалната си квалификация, като е възпрепятствал навременното издаване на необходимата й препоръка за обучение в ДИУУ. Установени са последователни прояви на негативно субективно отношение, нарушаващо морално-етичните норми и поставящо учителката в унизително и неравноправно положение. Като проява на лична амбиция е квалифициран тенденциозният отказ на директора под формален предлог да завери необходимата за заключението на експертната лекарска комисия производствена характеристика, за да не може учителката да попадне под закрилата на чл. 333 от Кодекса на труда при установено по надлежния ред заболяване вроден сърдечен порок (междукамерен дефект). Развитите в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение, са неоснователни. Събраните доказателства водят до извод, че касаторът е упражнявал правомощията си на директор на учебното заведение по начин и със средства, целящи и имащи за резултат накърняване на достойнството на учителката и създаване на неблагоприятна за нея среда на работното място. Повод за подобно поведение е дало изказване на Ангелкова на синдикално събрание в училището, че на квалификационни курсове се изпращат само приближени до ръководството учители. От представената в административното производство справка (л. 86 - л. 87) е установено, че за периода 2004 г. - 2007 г. Ангелкова е участвала само в курс за компютърни умения през 2006 г. В същия период осем учители са участвали повече от два пъти в обучения, като някои са посетили съответно 7,5 и 4 курса (платени и неплатени). Изказването на Ангелкова е предизвикало отрицателното отношение към нея от страна на директора Караденизов, който с поредица от целенасочени некоректни действия е препятствал упражняването на законните й права. Така например Спаска Ангелкова е получила служебна бележка за доходи, която й е била необходима за отпускане на детски добавки, едва след съдействието и намесата на инспектор от РИО - София. По същия начин се е снабдила и със служебна бележка, че е осигурена, за да може да проведе санаториално лечение. Неоснователно е оплакването на касатора за неправилна преценка на свидетелските показания и в частност тези на свидетелката Пеева, която съгласно справката е посетила пет обучителни курса. Привилегированото положение на тази учителка спрямо касационната ответница Ангелкова са индиция за нейната лична заинтересованост в полза на прекия й ръководител, поради което се кредитират с оглед на останалите доказателства. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че събраните доказателства налагат извод за целенасочено злепоставяне на законните права на Ангелкова на повишаване на професионалната й квалификация, което е намерило израз и в ненавременното издаване на необходимата й препоръка за обучение. При така установените фактически обстоятелства твърдението на касатора, че "не е налице нито един случай на поведение на работодателя, което би могло да се квалифицира като тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.", влиза в явно противоречие със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е приложил правилно разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. и законосъобразно е приел, че оспореният акт е издаден при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че не са налице посочените касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,