Решение № 4410 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12910/2020 г.

Решение № 4410 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12910/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М., в качеството му на управител на търговски обект Пицария "УГО" с адрес гр. София, ул. "Уилям Гладстон" № 35, чрез пълномощник по делото адвокат В. С., против решение № 3349 от 29.06.2020 г., постановено по адм. дело № 13908/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена негова жалба срещу Разпореждане № 01-01-202 от 20.12.2016 г., издадено от инспектор А. М. – инспектор IV степен служител от Първа районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението (ПРСПБЗН) гр. София, към Столична дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (СДПБЗН), с което на жалбоподателя – в качеството му на управител на заведението, е разпоредено да се осигури разстояние не по-малко от 5 м на поставени преместваеми обекти, материали и съоръжения от надземния пожарен хидрант, монтиран пред заведението на бул. "Витоша" № 45, съгласно изискванията на чл. 20, т. 4 от Наредба № 8121 з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, обн., ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г. (Наредба № 8121 з-647/1.10.2014 г.). По развити в касационната жалба доводи за неправилност на решението на АССГ се иска неговата отмяна като незаконосъобразно и произнасяне на касационния съд по същество на спора, като се отмени процесното Разпореждане № 01-01-202 от 20.12.2016 г. на инспектор IV степен от ПРСПБЗН, гр. София. Касаторът счита Разпореждането за постановено при липса на точно и конкретно изясняване на фактите и обстоятелствата относно описаното в акта нарушение. Поддържа оплакването, че същото не е издадено срещу надлежно оправомощено да изпълни предписаните действия лице – актът погрешно бил издаден срещу управителя, а не срещу собственика на заведението към онзи момент – "Тавите 6" ЕООД. Наведено е и оплакване за необоснованост на решението поради липсата на изложени в него съображения във връзка с възражението на жалбоподателя за неприложимост в процесния случай на разпоредбата на чл. 20, т. 4 от Наредба № 8121 з-647/1.10.2014 г. Оспорени са изводите на съда за неотносимост към спора на въпросите относно вида и законосъобразността на преместваемата модулна слънцезащитна конструкция, в рамките на която органът е констатирал наличие на надземен пожарен хидрант в нарушение на изискването за минимално разстояние от конструкцията, съгласно чл. 20, т. 4 от Наредба № 8121 з-647/1.10.2014 г. По изложените съображения, поддържани в съдебно заседание от процесуалния представител, касаторът моли за отмяна на съдебния акт. Не претендира разноски по делото. Ответникът – инспектор ІV степен в сектор "ДПК и ПД" при ПРСПБЗН, гр. София, СТПБЗН, Главна дирекция "ПБЗН" – МВР, не изразява становище по касационната жалба, не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответникът – "Тавите 6" ЕООД, редовно призовано, не изразява становище по касационната жалба и не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК съобразно събраните по делото доказателства и след извършена служебна проверка за редовността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която решението на АССГ е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. Решението на АССГ – предмет на настоящата касационна проверка, е постановено, след като с решение № 16708 от 9.12.2019 г. по адм. дело № 11212/2019 г. на ВАС, 5-членен състав на Втора колегия са отменени по реда на чл. 245 и следващите от АПК решение № 9321 от 18.06.2019 г. по адм. дело № 1156/2018 г. на ВАС, Пето отделение и решение № 7128 от 27.11.2017 г. по адм. дело № 114/2017 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново произнасяне на АССГ по жалбата на С. М. срещу Разпореждане № 01-01-202 от 20.12.2016 г. на инспектор ІV степен в сектор "ДПК и ПД" при ПРСПБЗН, гр. София, СТПБЗН. С последното, във връзка с извършена на същата дата 20.12.2016 г. проверка за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност, на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя – управител на Пицария "УГО", гр. София, ул. "Уилям Гладстон" № 35, е разпоредено "Да се осигури разстояние не по-малко от 5 м. на поставени преместваеми обекти, материали и съоръжения от надземния пожарен хидрант, монтиран пред заведението на бул. "Витоша" № 45, съгласно изискванията на Наредба № 8121 з-647/1.10.2014 г.", като в обстоятелствената част на акта е уточнено, че нарушеното изискване е това по чл. 20, т. 4 от Наредбата. След като е обсъдил приложените и приети по делото доказателства, в това число заключението от назначената при първоначалното разглеждане на жалбата на С. М. в производството по адм. дело № 114/2017 г. на АССГ съдебно-техническа експертиза, съдът е изложил фактическата обстановка по спора, като е приел, че същата сочи на наличие на нарушено конкретно правило за пожарна безопасност при експлоатация на обекта, изразяващо се в това, че преместваемата конструкция на модулното слънцезащитно съоръжение към Пицария "УГО" е поставена на разстояние по-малко от 5 м. от надземния пожарен хидрант, който попада в нейния обхват, в противоречие с изискването на чл. 20, т. 4 от Наредба № 8121 з-647/01.10.2014 г. При извършената цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт, какъвто процесното Разпореждане, издадено на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗВМР, несъмнено е, съдът е установил, че същото е издадено от компетентен административен орган (орган по пожарна безопасност и защита на населението съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗМВР), в изискуемата от закона писмена форма с изложение на фактическите и правните основания за неговото издаване, при условията и реда за осъществяване на проверки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност съгласно чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и Наредба № 8121 з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, както и в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Решението на АССГ е правилно. По делото не се спори между страните, че жалбоподателят С. М. е управител на стационарен търговски обект Пицария "УГО", с адрес гр. София, ул. "Уилям Гладстон" № 35, с разположени преместваеми обекти към него – преместваема модулна слънцезащитна конструкция на бул. "Витоша" с ул. "Уилям Гладстон", въз основа на одобрена Схема за поставяне на преместваеми обекти, елементи на градско обзавеждане и рекламни елементи по ул. "Витоша" – пешеходен участък, от бул. "Патриарх Евтимий" до ул. "Алабин", на територията на район "Триадица" и район "Средец" върху имоти – частта общинска собственост. Правилно е становището на административния съд, че в случая жалбоподателят и настоящ касатор не би могъл да черпи релевантни за предмета на спора аргументи от обстоятелството, че въпросната преместваема конструкция е била поставена в съответствие с одобрена от главния архитект на Столична община от 01.04.2016 г. Схема за тротоарно право за разполагане на маси към Пицария "УГО", тъй като съображенията и възраженията относно законосъобразността на тази конструкция се явяват отделен и неотносим към предмета на настоящия спор въпрос. Разпореждането – предмет на оспорване пред АССГ, не е издадено на основание нормативните актове, които регламентират строителните правила и норми при планиране и застрояване на урбанизираните територии, проектирането и изпълнението на строежите съобразно разпоредбите на ЗУТ, включително относно поставянето на преместваеми обекти и елементи на градско обзавеждане. В случая, предмет на проверката от органа за пожарна безопасност и защита на населението, извършена на 20.12.2016 г. в обект Пицария "УГО", гр. София, ул. "Уилям Гладстон" № 35, не са проектирането и поставянето на въпросната преместваема конструкция в съответствие с или в нарушение на установените в ЗУТ правила и свързаната с тях подзаконовата нормативна уредба, а упражняването на държавен противопожарен контрол относно спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Последните са подробно разписани в издадената на основание чл. 125, ал. 2 от ЗМВР. Наредба № 8121 з-647/1.10.2014 г., в чл. 2 от която е посочено, че се прилага за всички обекти (съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба), независимо от вида на тяхната собственост. От анализа на фактите по случая и цитираната в процесния акт разпоредба на чл. 20, т. 4 от Наредба № 8121 з-647/01.10.2014 г. се налага изводът, че издаденото срещу жалбоподателя М. в качеството му на управител на заведението разпореждане по чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е израз на осъществен последващ (след етапа на строителство) контрол по изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност, т. е. контрол върху експлоатацията на обектите от гледна точка на тяхната пожарна безопасност. Признатата от законодателя легитимна цел на този контрол е свързана с опазване живота и здравето на хората – благо с първостепенно значение за обществото. В тази връзка и с оглед правомощията си по чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 22 от Наредба № 8121 з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, органът по пожарна безопасност и защита на населението – инспектор ІV степен в сектор "ДПК и ПД" при ПРСПБЗН, гр. София, след направената констатация за неспазване на установеното в Наредба № 8121 з-647/1.10.2014 г. изискване за разстояние от минимум 5 м. между поставения надземен пожарен хидрант пред Пицария "УГО" и инсталираната от заведението преместваема конструкция на бул. "Витоша" и ул. "Уилям Гладстон", е разпоредил с процесния акт експлоатацията на обекта да бъде приведена в съответствие с горното изискване, като бъде осигурено нужното пространство и достъп до пожарния хидрант. Правилно първоинстанционният съд отбелязва в своите мотиви, че с Разпореждането в настоящия случай не се предписва премахване на преместваемите обекти, материали и съоръжения, а единствено привеждането на тяхната експлоатация в съответствие с правилата и нормите за осигуряване на безопасност при пожар. Така издадено, Разпореждането отговаря изцяло на действителното фактическо положение към момента на проверката. От заключението на вещото лице, прието и приложено по делото без възражения от страните, е видно, че през 2012 г. е съгласуван и одобрен проект-екзекутив по част ВиК за обект "Бул. Витоша" архитектурно благоустройствено оформление на пешеходната зона от бул. "П. Евтимий" до ул. "Солунска" II етап: ул. "Н. Рилски" – ул. "Солунска", в който са предвидени, а при огледа на място от вещото лице и действително установени три броя надземни пожарни кранове, единият от които пред Пицария "УГО". Издадено е разрешение за строеж на отразените в проекта-екзекутив три надземни хидранта – Разрешение № 118/1.11.2012 г., като конкретно по отношение на този, поставен пред Пицария "УГО", вещото лице е констатирало, че изпълнението е осъществено съгласно цитирания проект-екзекутив в част ВиК. Същевременно, в изготвените "Схема на преместваемите обекти по бул. "Витоша" през 2013 г. и Проект за "Временна слънцезащитна конструкция към съществуващ търговски обект "Пицария УГО" на бул. "Витоша" през 2016 г. (и двете одобрени от главния архитект на гр. София), никъде не са показани въпросните хидранти. От обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание на 11.10.2017 г. по адм. дело № 114/2017 г. по описа на АССГ, става ясно, че хидрантите са част от съставен общ проект за ремонт и реконструкция на бул. "Витоша" в част ВиК, който впоследствие не е бил съобразен при одобряване на схемата за всички преместваеми обекти по бул. "Витоша" и специално при изготвяне и одобряване на проекта за преместваемата слънцезащитна конструкция към Пицария "УГО". Нещо повече, няма данни посочените Схема за преместваеми обекти по бул. "Витоша" от 2013 г. и Проект за слънцезащитна конструкция пред Пицария "УГО" да са били одобрени от главния архитект на София след проведено съгласуване със службите за пожарна безопасност и защита на населението, каквото е задължителното по закон изискване. След като липсват данни за координиране на проекта за преместваемото съоръжение пред Пицария "УГО" с органите на ВиК и тези на пожарната безопасност, то несъстоятелен е аргументът на касационния жалбоподател, заявен и пред първата инстанция, че използването на конструкцията е правомерно и изцяло съобразено със законовите изисквания за осигуряване на пожарна безопасност. В случая, решаващо значение има общественият интерес, който се обслужва с дейността по обезпечаване спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите – опазване живота и здравето на гражданите. Именно тази цел е съобразена с даденото от компетентния орган предписание за отстраняване на нарушението, като се осигури изискуемото разстояние, преценено от законодателя като минимално необходимо с оглед възможността за предприемане на действия при пожар. Предвид изложеното, правилен и обоснован от фактическа и правна страна е изводът на първоинстанционния съд, че с издаване на процесното Разпореждане компетентният орган по ПБЗН е упражнил правомощието си по чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 20, т. 4 от Наредба № 8121 з-647/1.10.2014 г. при наличие на визираните в нормите материалноправни предпоставки и съобразно целта на закона. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за неприложимост към спора на цитираната норма от подзаконовия нормативен акт. Действително, чл. 20, т. 4 от Наредба № 8121 з-647/01.10.2014 г., на който органът се позовава в процесното Разпореждане, се намира в Раздел II на Наредбата, наименован "Изисквания към свободната дворна площ на обектите", а в случая обектът, за който се отнася предписанието на органа, е разположен върху тротоарна площ – пешеходна зона по бул. "Витоша" в частта между бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Алабин". С оглед на това касаторът твърди, че разпоредбата на чл. 20, т. 4 от Наредба № 8121 з-647/1.10.2014 г. не би могла да намери приложение като основание за издаване на процесното Разпореждане за осигуряване на изискуемото разстояние между преместваемата слънцезащитна конструкция към Пицария "УГО" и надземния пожарен хидрант, поставен пред търговския обект. Възражението на касатора е неоснователно, като аргументите за това се извличат от систематичното, логическо, езиково и телеологично тълкуването на цитираната разпоредба, чието приложно поле и предметен обхват следва да се определят от нейното конкретно съдържание и преследваните с установяването й от законодателя правни последици и легитимна цел, а не с оглед на едно или друго формално дадено наименование. В случая, е налице непрецизна формулировка на заглавието на Раздел II от Наредба № 8121 з-647/1.10.2014 г., който, видно от анализа на всички съдържащи се в него разпореди, регламентира правила и норми за пожарна безопасност при експлоатацията не само на свободната дворна площ (за която има легална дефиниция в § 5, т. 16 от ДР на ЗУТ), но и на редица други обекти, които по естеството си не биха могли да бъдат квалифицирани като такава, а именно – пътищата за противопожарни цели, автоматичните портални врати и бариери, прелезите на железопътните линии от вътрешния железопътен транспорт. В този смисъл, закрепената в чл. 20, т. 4 от Наредба № 8121 з-647/1.10.2014 г. забрана за поставяне на преместваеми обекти, материали и съоръжения на разстояние по-малко от 5 м. преди и след пожарните хидранти и подстъпите, шахтите и площадките за засмукване на вода от водоемите за пожарогасене, не конкретизира обектите, за които се прилага (както например т. 1 изрично се отнася до свободните дворни площи, т. 2 – до железопътните прелези), поради което следва да се приеме, че разпоредбата има общо приложение и не следва да бъде ограничавана единствено до тези обекти, които носят белезите на "свободна дворна площ" по смисъла на ЗУТ. Да се приеме подобно ограничение на приложното поле на чл. 20, т. 4 от Наредбата би било в противоречие с буквата и целта на закона, тъй като би довело до неоправдана от житейска и правна гледна точка празнота в уредбата на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатацията на обектите, които не представляват "свободна дворна площ", но същевременно в еднаква степен следва да бъдат обезпечени и обхванати от правилата за пожарна безопасност по отношение осигуряването на безпрепятствен достъп и експлоатация при нужда на надземните пожарни хидранти. Неоснователен е и доводът на касатора, обсъден в първоинстанционното решение, че Разпореждането е издадено срещу ненадлежно лице – управителя вместо собственика на обекта. Изложените по този въпрос съображения на съда се споделят изцяло от касационната инстанция. Управителят на търговски обект Пицария "УГО", гр. София, ул. "Уилям Гладстон" № 35 (каквато длъжност С. М. заема към процесния момент 20.12.2016 г. – обстоятелство, по което не се спори) несъмнено попада в обхвата на дефиницията за "ръководител", съгласно § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 8121 з-647/1.10.2014 г.: "Ръководители" са лица, които изпълняват функции, свързани с ръководство или управление, или които представляват държавни органи, организации, юридически лица или физически лица". Наредбата изрично предвижда, че задължените да спазват установените в нея изисквания лица са не само собствениците на обекти, но и ползвателите, ръководителите, работещите и временно пребиваващите на обектите лица – арг. в чл. 3 от същата. Поради това, следва изцяло да се потвърди изводът на административния съд, че в случая не се установява наличието на каквато и да е законова пречка процесното Разпореждане за привеждане на обекта в съответствие с едно конкретно изискване за безопасна експлоатация – това по чл. 20, т. 4 от Наредбата, да бъде адресирано до управителя на обекта, който, по силата на сключен договор със собственика, извършва цялостно ръководство и организация на всички дейности в търговския обект. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че констатациите и изводите на първоинстанционния съд, с които оспорването на С. М. срещу Разпореждане № 01-01-202 от 20.12.2016 г. на инспектор IV степен в сектор "ДПК и ПД" при ПРСПБЗН, гр. София, СДПБЗН, е отхвърлено като неоснователно, не се опровергават от наведените в касационната жалба доводи и възражения. Не се доказват сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение на АССГ като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,