Решение № 14970 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9101/2020 г.

Решение № 14970 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9101/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – В. при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ст. юриск. М. П. срещу решение № 2987/16.06.2020 г., постановено по адм. дело № 529/2020 г. по описа на Административен съд – С.-град, с което е отменена заповед № 2 - ФК/02.01.2020 г. на същия началник за налагане на принудителна административна мярка на "Виктория 80-83" ЕООД – гр. С. "запечатване на търговски обект – баничарница, находящ се в гр. Т., кв. "Запад" и забрана за достъп до него за срок от 14 дни" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че липсват конкретни мотиви, данни и факти за налагане на принудителната административна мярка и така определения от компетентния орган размер. Касаторът излага доводи съобразно законовите изисквания и предпоставките, при които се налага принудителна административна мярка (ПАМ). Счита, че нарушението е безспорно установено и подкрепено с надлежни доказателства. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Виктория 80-83" ЕООД. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 400 лв. Ответникът по касационната жалба "Виктория 80-83" ЕООД – гр. С. редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в съответната форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е издадена в нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. От фактическа страна съдът е приел за безспорно установено обстоятелството, че при извършена в търговския обект контролна покупка на стойност 1, 80 лв. не е издаден фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП. От фискалното устройство е отпечатан КЛЕН за 23.12.2019 г., от който е видно, че сумата от 1, 80 лв. не е регистрирана на фискалното устройство чрез фискален бон. Горните констатациите са обективирани в протокол за извършена проверка № 0383154/23.12.2019 г. При така установените факти съдът обосновава извод, че след като нарушението е констатирано за първи път и не е установено от него да са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то налагането на ПАМ за срок от 14 дни на процесния обект не би могло да се определи като съразмерно. Счита, че така с определената продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. С тези мотиви първоинстанционният съд е приел, че наложената с оспорената заповед мярка се явява незаконосъобразна. Обжалваното решение е неправилно постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за предотвратяване на вредните последици от тях, се налага принудителна административна мярка. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 25 от Наредба № Н-18/2006 г. на министъра на финансите, когато в търговски обект не се издаде документ за продажбата, в случая фискален касов бон от ЕКАФП, то компетентният административен орган налага принудителна административна мярка. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба изисква издаването на фискален касов бон от регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Неиздаването на такъв документ е административно нарушение, за което законът предвижда и налагане на принудителна административна мярка за неспазване на данъчното законодателство и което означава, че целта е да не се отчитат приходи, а в случаите, когато това не е направено, представлява отклонение от данъчно облагане. В процесния случай първоинстанционният съд подробно е описал фактите в хода на проверката и изводите, до които са достигнали приходните органи за извършено от страна на дружеството нарушение на разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г. на министъра на финансите. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което съдът, пред който се оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ и с която е постановено запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 14 дни е задължен съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК, да изясни фактическата страна на спора и след преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност да се произнесе дали оспореният пред него акт е материално законосъобразен или не. В процесния случай първоинстанционният съд в нарушение на тези си правомощия, които са му вменени от закона е преповторил фактическите установявания на приходните органи и е изградил изводите си въз основа на писмени доказателства, които не са надлежно събрани по делото. По делото от страна на началник отдел "Оперативни дейности" - В. при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП не са представени писмените доказателства, събрани в хода на проверката и въз основа, на които са изградени констатациите в оспорената заповед, а именно протокол от извършена проверка, разпечатка на КЛЕН от ФУ за 23.12.2019 г., междинен отчет за същата дата и опис на касовата наличност, доказващи неотчитане на извършена от търговеца продажба. В случая, в нарушение на чл. 152, ал. 4 АПК, съдът не е задължил административния орган да представи всички доказателства от преписката по издаване на оспорения акт. Мотивите, въз основа на които е постановил обжалвания пред настоящия съд правен резултат представляват само констатираните изводи от издателя на заповедта, но съдът няма собствени изводи, тъй като не е извършил собствена преценка на доказателства. Проверка и преценка на доказателствата се извършва от съда по същество и въз основа на това съдът излага и своите правни изводи и в никакъв случай тя не може да бъде само чрез преповтаряне на констатациите на проверяващия екип, респ. мотивите на административния орган, издател на оспорения акт, а чрез излагане на собствени мотиви. По така процедирания начин следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение страда от липса на мотиви, тъй като съдът не е установил фактическата обстановка по делото и вследствие на това не е изложил и собствени правни изводи. По този начин настоящият касационен състав не може да провери правилността на решението по същество, с оглед допуснатото от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизследване и неустановяване на фактическата обстановка по делото и неизлагане на собствени мотиви. Императивно е задължението съдът да мотивира съдебния си акт и в случая то не е спазено и грубо е нарушено. Липсата на преценка в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, а оттам и правните изводи, които съдът е длъжен да изложи в съдебния си акт е довела до отмяната на заповедта за налагане на ПАМ, извършена от съда в нарушение на задълженията му като съд по същество. Това е пречка на настоящата касационната инстанция да направи своята преценка, тъй като при непредставяне на доказателствата по делото, е невъзможно да се извършват фактически установявания, което от своя страна е задължение на първостепенния съд, нито може да се извърши преценка по съществото на спора относно законосъобразното налагане на ПАМ за срок от 14 дни. С оглед гореизложеното, обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила предвид неизлагането на собствени мотиви относно фактите и правните изводи по съществото на спора. При така установеното обжалваното решение подлежи на отмяна и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на Административен съд – С. - град за ново разглеждане и решаване от друг съдебен състав, който следва да задължи началник отдел "Оперативни дейности" – В. при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да представи административната преписка в цялост, заедно с всички събрани доказателства в хода на извършената проверка, вкл. и самия протокол от тази проверка, предхождаща издаването на процесната заповед. След събирането на посочените доказателства съдът следва да извърши обстойна преценка на всички събрани по делото доказателства, да изложи правните си изводи и да се произнесе по съществото на правния спор. На основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съд не се произнася по исканията на страните за разноски, а при новото разглеждане на делото в зависимост от изхода му новият състав на първоинстанционния съд ще се произнесе и по разноските, направени пред настоящата касационна инстанция Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение