Решение № 9365 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6050/2019 г.

Решение № 9365 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6050/2019 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Андрей Митев Генчев", с адрес с. Иречеково, общ. Стралджа, обл. Ямбол, ул. "Батак" № 3, подадена чрез процесуалния си представител адв. Росиана Василева, срещу решение № 54/15.03.2019 г., на III – ти административен състав на Административен съд – Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради неправилно прилагане на материалния закон. Прави искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да се постанови нов, с който да се постанови отмяна на мълчаливия отказ на административния орган по втората част на искането по чл. 24 от АПК с вх. № 02-280-1600/956#5, като се върне административната преписка на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, както и да бъде определен срок по чл. 174 от АПК. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Представя писмени бележки. Ответната страна – Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ИД на ДФ "Земеделие"), гр. София, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество е основателна. С решение № 54 от 15.04.2019 г. по адм. дело № 324/2018 г. на Административен съд – Ямбол е отхвърлена жалбата на ЕТ "Андрей Митев Генчев" против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София да издаде индивидуален административен акт по искане с вх. № 02-280-1600/956#5 от 16.11.2018 г. и [фирма] е осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направените по делото разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че депозираното от едноличния търговец искане с вх. № 02-280-1600/956#5 от 16.11.2018 г. е претендирано издаване на административен акт в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, както и изплащане на субсидия за кампания 2014/2015 година. Съдът е приел, че по направеното първо искане е налице произнасяне на административния орган с уведомително писмо изх. № 01-6500/1981, с което е одобрил едноличния търговец за участие по мярка 10 "Агроекология и климат", като одобрената площ е цялата посочена в заявлението за подпомагане. Въз основа на което съдът е направил извода, че не е налице бездействие от страна на административния орган. На следващо място административния съд е приел, че не е налице и мълчалив отказ от страна на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и в останалата част на горепосоченото искане, за изплащане на субсидия по мярка 10 "Агроекология и климат" по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" от ПРСР 2014-2020 година за кампания 2014/2015 година. За да стигне до този извод, съдът е приел от една страта, че искането е подадено на 16.11.2018 г., след като административният орган е открил производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат", за което обстоятелство едноличния търговец е бил изрично уведомен с уведомително писмо от 12.06.2018 година, а от друга страна че по делото не са представени доказателства, за отказ на административния орган да изплати претендираната субсидия. На последно място следва да се посочи, че след анализ на относимите разпоредби на Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба № 7/2015 г.) и Регламент № 136/2013 г., съпоставяйки ги с доказателствата по делото, съдът е приел, че за административния орган не съществува нормативно определено задължение към 16.11.2018 г. да се произнесе с изричен акт по отправеното от едноличния търговец искане, респективно не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдебният акт е постановено при правилно установена фактическа обстановка, но при неправилно приложение на материалния закон. От събраните по делото доказателства се установява, че със Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) УИН: 28.15.0615/75604 за кампания 2015 г., по мярка 10 "Агроекология и климат" с направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4. 1), от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. -2020 г. Заявените парцели са с обща площ 354. 26 ха. С Уведомително писмо изх. № 02-280-2600/956 от 19.05.2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", жалбоподателя е бил уведомен, че е одобрен за участие по исканото направление, като одобрените и неодобрените площи са посочени в таблица № 1 на писмото, а парцелите, които изцяло или частично не са одобрени, както и причините за това са описани в таблица № 2. Това уведомително писмо е било обжалвано пред Административен съд – Ямбол и с Решение № 102/21.09.2016 г. по адм. дело № 1218/2016, същото е било отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне, за да постанови този резултат съда е приел, че административния акт е издаден в нарушение на правилата на чл. 59, т. 4 от АПК. Така постановеното решение е било потвърдено с Решение № 482/12.01.2018 г. по адм. дело № 12530/2016 г. по описа на ВАС. В изпълнение на дадените указания административния орган е издал Уведомително писмо изх. № 01-6500/1981 от 28.03.2018 г., с което е одобрил кандидата за участие по процесната мярка, като одобрената площ е 354, 26 ха/цялата заявена/ и е приел, че за същия възниква поет петгодишен ангажимент. На 12.06.2018 г. административният орган е изпратил Уведомително писмо с изх. № 01-6500/4868 до едноличния търговец, с което го е уведомил изрично, че открива производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" от ПРСР 2014-2020 г. /л. 38-46/. Писмото е получено от едноличния търговец и същия на 29.06.2018 г. е депозирал възражение с вх. № 02-283-6500/707 от 03.07.2018 година. С Уведомително писмо с изх. № 02-283-6500/707 от 23.10.2018 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", жалбоподателят е бил уведомен, че възражението му е неоснователно, а Уведомително писмо изх. № 01-6500/1981 от 28.03.2018 г., с което е одобрен кандидата за участие по процесната мярка е издадено именно в изпълнение на съдебното решение. С искане по чл. 24 от АПК с вх. № 02-280-1600/956#5 от 16.11.2018 г. е претендирано от административният орган да издаде индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, с който да бъде разпоредено изплащане на субсидия по мярка 10 "Агроекология и климат". При така отправеното искане като процесното, административният орган дължи произнасяне, като по делото липсват доказателства в тази насока. Мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 АПК на задължението на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Целта, с която чл. 58, ал. 1 АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган, а неговото бездействие прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. Административният орган има възможност да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да издаде или откаже издаване на административния акт. Ако прецени, че съответното лице - заявител отговаря на законоустановените условия за издаване на административния акт, административният орган следва да формира писмено своето волеизявление, като мотивира акта си с наличие на изискуемите се положителни материалноправни предпоставки или респ. при отказ, да изтъкне отрицателните такива. Във всички случаи в рамките на срока по чл. 57, ал. 1 АПК органът е длъжен да материализира акта си в писмена форма. Наличието на компетентност за разглеждане на подаденото искане е условие за прилагането на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол. В настоящия случай националното ни законодателство урежда условията и редът за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014-2020 г. в Наредба № 7 от 24.02.2015 г., издадена от Министъра на земеделието и храните. Видно от разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от тази наредба, подпомагането се предоставя под формата на годишно агроекологично плащане при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г., относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР, регламент (ЕС) № 1307/2015 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за установяване на правилата за директни плащания на земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. В чл. 3 от Наредба № 5/2015 г. са посочени общо осем направления, в които се предоставя подпомагането за извършване на агроекологични дейности, измежду които е и поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (т. 2), което е избрало едноличния търговец. Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от същата наредба, агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години, като срокът започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата календарна година е и "Заявление за плащане". Видно от доказателствата по делото едноличният търговец е подал заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) УИН: 28.15.0615/75604 за кампания 2015 г., по мярка 10 "Агроекология и климат" с направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4. 1), от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. -2020 г. Заявените парцели са с обща площ 354. 26 ха. С Уведомително писмо изх. № 02-280-2600/956 от 19.05.2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", същия е бил уведомен, че е одобрен за участие по исканото направление, като одобрените и неодобрените площи са посочени в таблица № 1 на писмото. Това уведомително писмо е отменено с Решение № 102/21.09.2016 г. по адм. дело № 1218/2016 Административен съд – Ямбол. Така постановеното решение е било потвърдено с Решение № 482/12.01.2018 г. по адм. дело № 12530/2016 г. по описа на ВАС. В изпълнение на дадените указания административният орган е издал Уведомително писмо изх. № 01-6500/1981 от 28.03.2018 г., с което е одобрил кандидата за участие по процесната мярка, като одобрената площ е 354, 26 ха/цялата заявена/ и е приел, че за същия възниква поет петгодишен ангажимент. Следователно в настоящия случай намира приложение хипотезата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7/2015 г. и така одобреното Заявлението за подпомагане за първата година на кандидатстване, следва да се приеме, че е такова и за плащане, следователно административния орган дължи произнасяне в тази насока. Ирелевантно е в настоящия случай обстоятелството за откритото производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат", тъй като от една страна същото е за кампания 2016 г., а от другата страна следва да се има предвид разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7/2015 г. според, която Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4 в съответните хипотези. А според ал. 4 от същата разпоредба се предвижда земеделските стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви в зависимост от кампанията на първоначално одобрение по мярката до кампанията, в която е прекратен агроекологичният ангажимент. Следователно, дори и да се приеме, че е налице основание за прекратяване на поетия многогодишен ангажимент, земеделският стопанин възстановява получената финансова помощ. Въз основа на гореизложеното, настоящият касационен състав счита за основателно оплакването на касатора за неправилност на съдебния акт. Административния съд неправилно е приел, че не съществува нормативно задължение към 16.11.2018 г. да се произнесе с изричен акт по отправеното искане, поради което решението, с което е отхвърлена жалбата на едноличният търговец против мълчалив отказ на административния орган следва да бъде отменено, а преписката - върната на административния орган за съобразяване на административиня акт с указанията дадени в настоящото решение. Предвид изхода на делото и заявената претенция от касатора за присъждане на сторените от него разноски за две съдебни инстанции на ЕТ "Андрей Митев Генчев", следва да бъде уважена. Държавен фонд "Земеделие" следва да заплати на ЕТ "Андрей Митев Генчев" общо сумата от 2346 лв. (две хиляди триста четиридесет и шест лева), представляващи разноски по делото за две съдебни инстанции, както следва: разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред административен съд - Ямбол в размер на 2226 лева /две хиляди двеста двадесет и шест лева/, както и внесена държавна такса, дължима при образуване на делото пред административния съд, в размер на 50 лева (петдесет лева) и такава пред настоящата касационна инстанция, в размер на 70 лева (седемдесет лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,