Решение № 8825 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13899/2016 г.

Решение № 8825 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13899/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Районно управление на МВР-В. срещу решение № 370 от 26.10.2016 г., постановено по адм. д. № 285/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което по жалба на С. Г. Б. е отменена издадена от касатора заповед за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК . Началника на РУ на МВР-В., чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображенията си в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Първоинстанционното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон. Не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С. Г. Б. заема длъжността разузнавач V степен, в сектор "Криминална полиция" към РУ на МВР- В.. От събраните доказателства се установява, че деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя е, че при извършена комплексна проверка на дейността на служители от Участък -Дъбника при РУ-В. - е констатирано- за периода от 01.01.2015 до 01.11.2015 г. С. Б., в качеството й на началник на Участник -Дъбника- няма изготвени справки за извършени проверки на водената документация и дейността на подчинените и полицейски инспектори/ПИ/и младши полицейски инспектори/МЛПИ/; както и, че през същия период Плановете изготвяни от МЛПИ се утвърждавани от ПИ, а не от началник- участъка, в нарушение законовите изисквания. Прието е, че деянието на Б. съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/. Установено е, че в един и същи ден- 11.05.2016 г., в 9,20 часа на служителят е връчена заповед/без регистров номер и дата/, на Началника на РУ на МВР-В. с която за сочените по-горе деяния и е наложено дисциплинарно наказание" писмено предупреждение", за срок от 3 месеца. Същият ден, 10 минути по-късно в 9,30 часа на Б. е връчена и заповед/отново без номер и дата и същият издател/, с която за идентични дисциплинарни нарушения Б. е санкционирана с "порицание", за срок от 6 месеца. С. З. № 1795з-501/12.05.2016 г. началника на РУ на МВР-В. е поправена очевидна фактическа грешка в Заповед № 1795з-495/11.05.2016 г. относно налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител от РУ на МВР В./ без персоналното му посочване/, като е отбелязано, че в разпоредителната част на заповедта, след "ЗАПОВЯДВАМ", думите шест месеца /да се четат три месеца. Тази заповед също е връчена на Б.. При тези данни обосновано съдът приема, че оспорената заповед не отговаря на изискванията за форма. На служителят са издадени две заповеди/не датирани и без рег. номер/, като за едни и същи дисциплинарни нарушения - същата е санкционирана с две различни по степен наказания. Последвалата ги заповед за поправка на очевидна фактическа грешка не сочи санкционираното лице, като от съдържанието й- промяната в разпоредителната й част - изменение на срока за наложено наказание- отново не внася яснота- наказанието "порицание" се налага за срок от 6 месеца до една година/ал. 2 на чл. 200 ЗМВР/, а с поправката - не посоченото в нея наказание е поправено от 6 на 3 месеца. Обоснован е извода на първоинстанциония съд, че при издаване на оспорената заповед е нарушена и разпоредбата на чл. 206 ЗМВР. При налагане на дисциплинарно наказание процесуална гаранция за законосъобразност на акта е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР - да се вземат обяснения на служителя и те да се обсъдят в крайния акт. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че това изискване в разглеждания случай е изпълнено формално. К. Б. е отправена покана за даване на обяснения в срок от 24 часа, връчена й на 11.05.2016 г., в 09,10 часа. Липсва отбелязване лицето да се отказва от правото си да дава обяснения и веднага, преди изтичане на указаният срок, в 9,20 и 9,30 часа на служителят са връчени сочените по-горе заповеди. С оглед гореизложеното правилна е преценката на съда, че не са осъществени елементите на дисциплинарното нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, респективно не са налице достатъчно и убедителни доказателства за неизпълнение на служебни нарушения, обуславящо налагането на съответното дисциплинарно наказание. Затова решението, с което е отменена процесната заповед на началника на РУ на МВР-В. е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в размер на 600 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,