Решение № 13917 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10253/2009 г.

Решение № 13917 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10253/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Росица Матева, като пълномощник на изпълнителния директор на "Торготерм" АД, гр. Кюстендил, срещу Решение № 196 от 5.06.2009 г., постановено по административно дело № 217 по описа за 2009 година на Административен съд - Кюстендил, в частта, с която е отхвърлено оспорването на касатора против принудителни административни мерки, наложени от дирекция "Инспекция по труда" - Кюстендил, дадени като задължителни предписания № 2 и № 3 от протокол № РД-12-322/04.03.2009 г. на старши и главен инспектор към същата дирекция за направена проверка по спазване на Кодекса на труда (КТ) и Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на АС - Кюстендил в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по касационната жалба - Даниела Христова Велинова - главен инспектор и инж. Любомир Георгиев Младенов - старши инспектор към Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Кюстендил, не са ангажирали становище в производството пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд-шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Същата е подадена от легитимирана страна в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Кюстендилския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 405 от КТ, са оспорените от адвокат Росица Матева, в качеството й на пълномощник на изпълнителния директор на "Торготерм" АД, гр. Кюстендил инж. Бойко Недялков Недялков, задължителни предписания по т. т. 1, 2 и 3 от Протокол за извършена проверка изх. № РД-12-322/04.03.2009 г., издадени на основание чл. 404, ал. 1 КТ от Даниела Христова Велинова - главен инспектор и инж. Любомир Георгиев Младенов - старши инспектор към Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Кюстендил. С постановеното решение първоинстанционният съд е отменил предписанието по т. 1 и е отхвърлил жалбата на касатора срещу задължителните предписания по т. 2 и т. 3, с първото от които (предписание № 2) работодателят "Торготерм" АД, гр. Кюстендил, чрез изпълнителния директор, е задължен в срок до 20.03.2009 г. да коригира работното време за работещите редовна смяна като времето за физиологични почивки се включи в рамките на работния ден съгласно изискванията на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 15/1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа (ДВ, бр. 54/99 г.), а с предписание № 3 работодателят е задължен в същия срок да разработи физиологични режими на труд и почивка по време на работа през първа, втора и трета смяна, в зависимост от вида на работата, тежестта и напрежението на труда, промените в работоспособността на работещите, състоянието на факторите на работната среда и трудовия процес и резултатите от оценката на риска за здравето на работещите съгласно чл. 8 от същата наредба. С касационната жалба се оспорва решението на АС-Кюстендил в частта, с която е отхвърлена жалбата на изпълнителния директор на "Торготерм" АД, гр. Кюстендил срещу дадените му задължителни предписания № 2 и № 3. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че предписанията са законосъобразни като издадени от компетентен орган по чл. 404, ал. 1 във връзка с чл. 399 от КТ, при спазване на установената форма и без нарушение на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът е приел, че въведените със Заповед № 12/02.02.2009 г. на изпълнителния директор на дружеството физиологични почивки на работещите редовна смяна - от 10.00 ч. до 10.10 ч. и от 15.00 ч. до 15.10 ч., са извън нормата на определената с чл. 136, ал. 3 от КТ нормална продължителност на работното време, базирано на 8 часов работен ден, с което е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 15/1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика на основание чл. 12, ал. 2 от ЗЗБУТ. Изложени са съображения в мотивите на съдебния акт, че законосъобразно с предписание № 2 от Протокола за извършена проверка изх. № РД-12-322/04.03.2009 г. контролният орган е задължил касатора да коригира определеното със заповедта работно време за работещите редовна смяна така, че в рамките на 8-часовата продължителност на работния ден да се включи времето за двете физиологични почивки, предназначени за отдих и възстановяване по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 15/1999 година. Посочено е, че режимът на физиологичните почивки, регламентиран със специалния Закон за здравословни и безопасни условия на труд и с приетата въз основа на него Наредба № 15/1999 г. не се обхваща от приложното поле на чл. 151 от КТ и не противоречи с разпоредбите на общия закон. При контрола за законосъобразност на задължително предписание № 3 съдът е стигнал до обоснован извод, че контролният орган правилно е задължил касатора да разработи физиологични режими на труд и почивка на работещите първа, втора и трета смяна в съответствие с условията на чл. 8 и чл. 9 от Наредба № 15/1999 г., която е приложима. Решението на Кюстендилския административен съд е правилно и изложените в мотивите съждения и изводи се споделят изцяло от касационната инстанция като обосновани и законосъобразни. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 220 АПК, Върховният административен съд преценява правилното приложение на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. В първоинстанционното производство касационният жалбоподател не е ангажирал доказателства в подкрепа на изразеното в касационната жалба становище, че видът и организацията на работа в "Торготерм" АД не попадат под регулацията на Наредба 15/1999 г. и дейността на работещите първа, втора и трета смяна не изисква въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа. Обосновано решаващият състав е посочил, че изпълнението на задълженията по чл. 16, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗЗБУТ не освобождава работодателят от задължението да разработи физиологичен режим на труд и почивка по време на работа през първа, втора и трета смяна, още повече че такъв режим е въведен за работещите редовна смяна в предприятието. В случая без правно значение е дали и в кои периоди се преминава на работа на смени. Съгласно чл. 2 от Наредба № 15/1999 г., физиологичните режими на труд и почивка по време на работа се разработват и въвеждат при всички видове трудова дейност и във всички фирми и организации, независимо от формата на собственост, когато е изпълнено условието по чл. 9, а именно: работният процес да е постоянен и равномерен и да се осъществява в съответствие с технологичните изисквания, организацията на работа и нормирането на труда; продължителността на работния ден (работната смяна) да превишава 6 часа; да има разработен режим за труд и почивка за съответния вид труд. В производството по издаване на задължително предписание № 3 контролният орган е установил, че по отношение на работещите на трисменен режим, както и на тези на редовна смяна в предприятието, са изпълнени условията на чл. 9 от цитираната наредба, но само за последните работодателят е въвел физиологичен режим на труд и почивка. От доводите на касатора не става ясно, защо след като видът и дейността на работещите първа, втора и трета смяна попадат във визираните с чл. 8 и чл. 9 на Наредба № 15/1999 г. хипотези, неоснователно продължава да поддържа пред настоящата инстанция, че предписанието за въвеждане на физиологичен режим на труд и почивка за работещите първа, втора и трета смяна е незаконосъобразно. В случая без правно значение е дали и в кои периоди се преминава на работа на смени в отделните производства. Правилно в обжалваното решение е прието, че след като Наредба 15/1999 г. на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика е издадена на основание чл. 12, ал. 2 ЗЗБУТ, който се явява специален и урежда специфичните условия на труд и почивка и обезпечава здравословни и безопасни условия на труд, уредените с чл. 6, ал. 2 и § 1, т. 2 от ДР на наредбата физиологични почивки, които са предназначени за отдих и възстановяване, се включват установената с чл. 136, ал. 3 КТ нормална продължителност на работното време. Правилен е изводът на съда, че волята на законодателя е да уреди по различен начин от този в чл. 151, ал. 2 КТ въпросите относно почивките в случаите на определени работни процеси и производства, което е сторил с приетите ЗЗБУТ и Наредба 15/1999 година. Като е постановил решението си в този смисъл Кюстендилският административен съд не е нарушил закона. В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение