Решение № 6592 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2965/2016 г.

Решение № 6592 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2965/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив и по жалба на А. Б. Ю. от гр. Момчилград, подадена чрез адвокат Васил Барбов. Оспорва се Решение № 180/29.01.2016 г., постановено по административно дело № 331/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив, както следва: Приходната администрация обжалва решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 091401716/13.08.2014 г., потвърден с Решение № 1211/12.12.2014 г. на директор Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, в частта, с която в тежест на лицето А. Б. Ю. са определени допълнителни задължения към бюджета за вноски за ДОО, за ДЗПО и за здравно осигуряване за периода от 2007 г. до 2011 г. включително, ведно със прилежащите лихви за забава. В касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, като се оспорват правните изводи на съда относно материално-правния характер на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК и относно необходимостта от доказване на трудова дейност от лицето, за да се породи задължение за осигуряване. А. Б. Ю. оспорва съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионния акт в частта, с която са определени публични задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. до размера от 705,25 лева, ведно с прилежащите лихви за забава; за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 826,74 лева, ведно с лихви в размер на 457,42 лева; за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. до размера от 2 966,50 лева, ведно с прилежащите лихви за забава; за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 21 369,14 лева, ведно с лихви в размер на 7 201,15 лева и за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. до размера от 4 345 лева, ведно с прилежащите лихви за забава. В касационната жалба на ревизираното лице се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложени в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение в оспорената част, след което делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като са налице предпоставките на чл. 222, ал. 2 от АПК, алтернативно се иска спорът да бъде решен по същество, като се отмени изцяло ревизионния акт. А. Б. Ю. чрез пълномощника си е депозирал писмено становище по касационната жалба на приходната администрация, с молба да бъде оставена без уважение. Представя писмени доказателства, свързани с искането за връщане на делото за ново разглеждане на делото от друг съдебен състав. Претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски, сторени пред двете съдебни инстанции. От процесуален представител на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив - главен юрисконсулт Григорова е постъпила писмена защита, имаща характер на отговор по касационната жалба на ревизираното лице, с молба същата да бъде отхвърлена като неоснователна и се остави в сила решението, в частта, с която е потвърден ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, като счита, че оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на ревизираното лице е неоснователна, а тази на Директора на Дирекция "ОДОП" е частично основателна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е Ревизионен акт № 091401716/13.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1211/12.12.2014 г. на директор Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, с който в резултат на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК на лицето А. Б. Ю. са установени публични задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периодите от 2007 г. до 2011 г. включително, както и за задължителни осигурителни вноски за ДОО, за ДЗПО и здравни вноски за същите периоди. Ревизията на физическото лице е проведена по особения ред, тъй като ревизиращите органи са установили наличие на обстоятелства, обосноваващи предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за посочените периоди. Въз основа на това данъчната основа, подлежаща на облагане за тези периоди е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съпоставяйки приходната с разходната част е установен недостиг на изразходваните от лицето парични средства, което обстоятелство, съдът е приел за установено посредством събраните по делото доказателства, и което обосновава наличието на условието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Спорните факти правилно са отделени от решаващия съд, като по всеки един от тях в съдебното решение са изложени аргументирани и обосновани изводи. Спорът е относно неправилно определена данъчна основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица за всеки един от данъчните периоди, кредитирането на договор за продажба на лек автомобил и на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, предоставени суми по договор за инвестиция от лицето Р. Е., включване в паричния поток на ревизираното лице на суми, постъпвали по банковата му сметка. Настоящият съдебен състав счита, че първостепенният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи по отношение на посочените спорни моменти. На първо място по делото не е установено със съответните доказателствени средства наличието на спестени средства в началото на 2007 г. и техния размер. Писмени доказателства за това обстоятелство не са представени, а гласните такива чрез разпита на свидетелите Г. А. и Б. М. не съдържат конкретика относно размера на доходите, които данъчно задълженото лице е получавало по време на престоя си в Турция, както и относно размера на наличните средства в началото на периода. Не са ангажирани и доказателства за това съхранена ли е и къде паричната сума от продажбата на недвижим имот през 2004 г. На следващо място, съдът е приел за неоснователно твърдението на А. Б. Ю. за това, че като приход следва да се признае сума в размер на 250 000 евро, предоставена му от Р. Е., гражданин на Република Турция. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че за този приход са представени разписки, чиято доказателствена сила като частни свидетелстващи документи е потвърдена от разпита на Р. Е. Правилно тези доказателства не са били кредитирани от съда, който е извършил цялостен анализ на релевантните по този въпрос факти. Акцентирал е на обстоятелството, че липсват доказателства за това турският гражданин да е разполагал с такава голяма сума, кога и по какъв начин е внесена същата, а освен това ревизираното лице и съпругата му не са декларирали внос на големи суми пари през относимите периоди. Друго възражение на А. Ю., което е оставено без уважение от съдебния състав касае внесените суми от лицето Т. Г. П. по личната му банкова сметка. Тези суми правилно са включени в разходната част на лицето. От обясненията на П. при извършената й насрещна проверка и представените писмени доказателства е установено, че паричните средства тя е получавала от А. Ю. за да захранва личната му сметка, с цел да извършва плащания и преводи към други лица. В последствие същите суми са били превеждани от личната сметка на ревизираното лице по сметката на "АХС" ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е същото това лице. С оглед на тези данни, съдът правилно не е кредитирал заключението на вещото лице, което е изключило сумите от разходната част. Освен това, нелогично звучи твърдението на Аднан Юмер, че с тези средства са извършвани разплащания, свързани с дейността на дружеството, след като П. е упълномощен представител на същото. Респективно, ако това твърдение бе вярно, сумите би следвало да се превеждат директно по банковата сметка на "АХС" ЕООД, а не по сметката на А. Ю. Видно от представеното по делото пълномощно /на л. 473/ е, че Таня Георгиева Попова разполага с обща представителна власт, предоставена й от управителя на дружеството, с правото да го представлява пред всички органи и институции, поради което неоснователно се твърди от ревизираното лице, че същата не е имала право да оперира с банковата сметка на дружеството. Предвид изложеното, неоснователно се явява и твърдението в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение от съда, изразяващо се в некредитиране на заключението по съдебно-счетоводната експертиза и неизясняване на този въпрос от фактическа страна. Съответно, неотносими към правния спор са представените пред настоящата инстанция извлечения от банковата сметка на "АХС -74" ЕОД за 2010 г. и 2011 г., от които се твърди, че е видно наличие на съответствие между сумите, внесени от Т. П. по личната сметка на Аднан Юмер и сумите, преведени от неговата сметка по разплащателната сметка на дружеството. Законосъобразни са правните изводи на административния съд и относно сумите, постъпили по банковата сметка на ревизираното лице от трети физически лица, които суми са приети като доход, подлежащ на облагане, тъй като по делото не е установено основанието, на което са били превеждани. В частта на ревизионния акт, с който са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периодите 2007 г., 2009 г. и 2011 г., съдът е уважил частично жалбата, като е намалил размера на дължимия данък, след като е приел за основателни някои от доводите на ревизираното лице. В тази част решението не е оспорено от приходната администрация, поради което е безпредметно да се коментира. Съдът е използвал правилен подход при определяне на данъчната основа за облагане на лицето на годишна база, изчислена на база приходите и разходите за целия период на финансовата година. С оглед на изложеното и като съобрази, че оспореното от А. Б. Ю. съдебно решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионния акт не страда от пороците, посочени в касационната жалба, същата се явява неоснователна и решението в тази част следва да бъде оставено в сила. Административен съд - Пловдив е отменил ревизионния акт, в частта, с която на ревизираното лице са определени задължения за задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, като е развил два мотива. Първият мотив е свързан с материално-правния характер на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, поради което същата е приложима само за напред, което обуславя незаконосъобразност на определените по този ред задължения за периода преди 15.02.2011 г., когато е приета тази норма. В касационната жалба на приходната администрация се поддържа обратната теза, като се твърди, че нормата на чл. 124а от ДОПК е процесуално-правна, поради което по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК могат да се установяват задължителни осигурителни вноски и за периоди, преди влизането й в сила. Този спорен въпрос вече е разрешен с Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2015 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд, съгласно което разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди приемането на чл. 124а от ДОПК - ДВ бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. Вторият довод, послужил на първоинстанционния съд да отмени ревизионния акт, в частта, установяващ задължения на А. Б. Ю. за осигурителни вноски, най-вече за периода след 15.02.2011 г. е свързан с тълкуване разпоредбите на чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1 от ЗЗО. След анализ на същите съдът е приел, че облагаемият доход, въз основа на който се определят вноските, следва да е реализиран от упражняване на трудова дейност, а такива констатации в ревизионния акт липсват и не се доказват. Този извод не се споделя от настоящия съдебен състав, поради следните съображения: С оглед на посоченото по-горе тълкувателно решение, разпоредбата на чл. 124а ДОПК е приложима за установяване на задължителни осигурителни вноски по отношение на част от ревизирания период - от 15.02.2011 г. до 31.12.2011 г. Задължителни осигурителни вноски се дължат по силата на нормите, съдържащи се в материалните закони, като съгласно чл. 6, ал. 2 КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. По реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК се определят недекларираните доходи, в който смисъл е и нормата на чл. 123, намираща се в раздел "Установяване на недекларирани печалби или доходи". Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК, в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато стойността на имуществото на лицето или направените от него или свързаните с него лица разходи явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи. В случая се предполага, че определената по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК основа за облагане с данъци представлява недеклариран доход или печалба, подлежащи на облагане. След като разпоредбата на чл. 124а препраща към реда по чл. 122 и за установяване на задължителни осигурителни вноски, то законосъобразно е размерът на тези вноски да се определя върху същата данъчна основа, която е формирана по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. С оглед на правилото, разписано в чл. 124, ал. 2 от ДОПК и при доказано основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното, респективно ако ревизираното лице твърди, че се касае за доход от източник, за който не се дължат осигурителни вноски, то следва да установи това обстоятелство, което не е сторено в случая. Предвид изложените мотиви, касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив следва да бъде частично уважена, тъй като осигурителните вноски за периода от 15.02.2011 г. до 31.12.2011 г. са правилно определени с ревизионния акт. Следователно съдебното решение в частта, с която е отменен ревизионния акт, определящ задължения по КСО и ЗЗО за посочения период следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли жалбата на А. Б. Ю. против ревизионния акт в частта, с която са му определени задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО, за ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване за периода от 15.02.2011 г. до 31.12.2011 г., които изчислени съразмерно на този период са в общ размер на 3 928,05 лева, ведно със съответните лихви в размер на 1 099,65 лева. В останалата обжалвана от приходната администрация част, решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. И двете страни претендират присъждане на разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция в качеството на ответници по касация. Претенцията на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство следва да бъде уважена, съобразно отхвърлената част от жалбата, което изчислено съгласно чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1 816,96 лева. Претенцията на А. Б. Ю. за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като в хода на производството пред касационния съд, не са представени доказателства за сторени такива. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,