Решение № 371 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1429/2020 г.

Решение № 371 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1429/2020 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и по чл. 248, ал. 3, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез упълномощен процесуален представител юриск. Дуевски, срещу Решение № 6973 от 18.11.2019 г., постановено по адм. д. № 6670 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. и по частна жалба, подадена от КЕВР, чрез упълномощен процесуален представител юриск. Церовски, срещу Определение № 9801 от 16.12.2019 г., постановено по същото дело. С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго – Про Мрежи" АД) сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд – Велико Търново по нахд № 732 по описа на този съд за 2015 г. на Наказателно постановление № НП-367 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Наред с това, с обжалваното решение на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд – Велико Търново по кнахд № 10315 по описа на този съд за 2015 г. при съдебна защита срещу същото отменено наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението. С определение № 9801 от 16.12.2019 г. е уважена молбата на "Електроразпределение Север" АД за изменение на Решение № 6973 от 18.11.2019 г., постановено по адм. д. № 6670 по описа на АССГ за 2019 г. в частта за разноските присъдени за производството по ЗОДОВ, като е присъден пълният размер на претендираните разноски от 842, 00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и поради неговата необоснованост. Релевира се довод, че съдът не съобразил факта, че "Електроразпределение Север" АД разполага с 8 бр. юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството в хода на двете производства. Поддържа се становище, че направените от дружеството разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера акт. В тази връзка касационният жалбоподател излага подробни съображения и поставя въпроси, които са намерили своя отговор в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. Посочва, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани. При условията на евентуалност сочи, че сумата на обезщетението следва да бъде намалена предвид изключително ниската правна и фактическа сложност на делото. Неправилно, според касационния жалбоподател, съдът е присъдил тази сума ведно с начисления данък добавена стойност (ДДС), доколкото заплатеният ДДС представлява част от резултата за конкретния данъчен период и подлежи на приспадане от получателя на услугата. Наред с това, неправилно била присъдена платената държавна такса в двоен размер. По тези причини се иска отмяната на обжалваното решение. В писмен отговор "Електроразпределение Север" АД, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба и излага подробни доводи за неоснователността й. Счита, че правото на защита на страната е конституционно признато право и в този смисъл всяка една от страните сама преценява как да защитава своите интереси. Позовава се на решение на КС на РБ № 10 от 29.09.2016 г. постановено по к. д. № 3/2016 г., според което участието на адвокатите в решаването на правни спорове по съдебен ред, страна по които са юридически лица, се основава на конституционната функция на адвокатурата да подпомага ЮЛ при защита на интересите им. Претендират се разноските, сторени за касационното производство съгласно приложен списък. КЕВР е подала частна жалба против определение № 9801 от 16.12.2019 г. с което е уважено искането на "Електроразпределение Север" АД за изменение на решението в частта относно присъдените разноски за производството по ЗОДОВ. Твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, като излага подробни доводи. Обръща се внимание, че се касае за два отделни иска, макар и свързани с едно и също наказателно постановление. Иска отмяна на определението. "Електроразпределение Север" АД в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Излага доводи за правилност на обжалваното определение. Представя договор за правна защита, пълномощно и списък на разноските. В съдебното заседание пред настоящия съд КЕВР се представлява от упълномощен процесуален представител, който от нейно име поддържа касационната жалба и частна жалба. По същество моли да бъдат уважени. Представя писмени бележки. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В писмените бележки и в съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от "Електроразпределение Север" АД за касационното производство. Ответникът - "Електроразпределение Север" АД в съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен адвокат, който от името на дружеството оспорва касационната жалба на КЕВР. По същество на спора моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и оставяне в сила на обжалваното от КЕВР съдебно решение. Претендира разноски съгласно представен списък на разноските и доказателства за извършването им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и проверка на обжалваното определение, както и след служебна такава за тяхната валидност, допустимост и съответствието им с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срок. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. Производството по делото е обединило двете искови молби на "Електроразпределение север "АД образувани по повод направени разноски за обжалване на наказателно постановление № НП-367 от 17.12.2014 г. пред РС – Велико Търново и във връзка с касационното обжалване на решението на РС пред АС – Велико Търново, като производството по делото е продължило под № 6670/2019 г. по описа на АССГ. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна съдът приел исковете за допустими, а по същество за изцяло основателни. Приел е, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба и по двата обективно съединени иска. Позовал се на установените по делото факти за осъществено процесуално представителство от адвокат за "Електроразпределение Север" АД по двете съдебни производства, които са приключили с отмяната на Наказателно постановление № НП-367 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, за което представителство пред Районен съд – Велико Търново и пред АС – Велико Търново "Електроразпределение Север" АД (тогава "Енерго – Про мрежи" АД) е заплатило общо сумата от 2712, 00 лв., с ДДС, която съставлява причинена имуществена вреда – установена и доказана по делото. Съдът приел за доказана и пряката и непосредствена причинно – следствена връзка като изложил подробни мотиви и се позовал на разрешението на въпроса, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 по описа на този съд за 2016 г. По тези съображения приел исковете за доказани по основание. Изложени са подробни мотиви във връзка с възражението на КЕВР, че защитата на дружеството е било възможно да бъде осъществена от юрисконсултите му, тъй като приел, че само и единствено в негова преценка е да прецени дали да наеме адвокат или да използва назначените юрисконсулти. В заключение и след като обсъдил приобщената по делото справка, представена от настоящия ответник по касация в първоинстанционното производство, съдът направил извод, че стореният разход, предмет на исковете за присъждане на обезщетение, е бил необходим. На следващо място, съдът отчел, че договореното адвокатско възнаграждение по делото във въззивния съд и в АС – Велико Търново е определено и заплатено в минималния размер на по 1356, 00 лв. за инстанция при съобразяване на разпоредбите на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2 и пар. 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За неприложима към казуса съдът преценил, че е разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото в процесния случай е налице материален интерес, тъй като с наказателното постановление е наложена имуществена санкция. За да извърши преценка досежно това претендираният размер на обезщетенията явява ли се справедлив и обоснован, съдът е взел предвид размера на защитавания интерес и положения адвокатски труд по всяко отделно производство. Като отчел и извършените по двете дела процесуални действия от представляващия "Електроразпределение Север" АД адвокат, съдът направил извод, че уговорените и заплатени възнаграждения са в съответствие с посочената наредба и като размер, претендиран като обезщетения, са справедливи и не са налице законови предпоставки за тяхното намаляване. По така изложените в решението подробни съображения, съдът направил извод, че претенциите са изцяло основателни и следва да бъдат уважени. Присъдил сумата на обезщетенията, ведно със законната лихва, считано от датата на отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление, във връзка, с което са претендирани вредите – 28.10.2015 г. като се позовал по въпроса на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Възраженията, които касационният жалбоподател КЕВР е поставил за обсъждане в касационната жалба са по приложението на материалния закон и намират своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. Съгласно посоченото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Няма спор по делото, че фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква установяването на отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба. Ето защо, правилно въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд е направил краен извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на КЕВР по предявения иск за присъждане на обезщетение, което е в съответствие с приетото по посоченото тълкувателното решение. Неоснователен се явява доводът на КЕВР, че съдът не съобразил, че "Електроразпределение Север" АД разполага с юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството. Право на лицето, срещу което е издадено наказателното постановление, е изборът на защита и начинът на реализирането й. В този смисъл така направеният от "Електроразпределение Север" АД избор сам по себе си не е причина да се откаже репарирането на претърпените имуществени вреди, настъпили във връзка със защитата пред съд срещу издаденото наказателно постановление и изразяващи се в заплатеното във връзка с отмяната му адвокатско възнаграждение пред въззивния съд и пред АС – Велико Търново. Предвид установеното по делото в хода на първоинстанционното производство, че плащанията по представените договори за правна защита и съдействие, които са относно оказаната правна помощ по делата в районния съд и в административния съд, са осъществени по банков път, за което са представени доказателства, правилно е прието от съда, че са налице безспорни доказателства за извършени плащания към адвокатското дружество. Фактът, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани също не води до обратен от направения от състава на АССГ извод за наличие на основание за присъждане на обезщетение предвид действащата към момента на приключване на всяко от тези производства разпоредба на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ред. преди допълнението на разпоредбата, публ. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) и Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 7/2008 г. Развитите в касационната жалба на КЕВР съображения във връзка с присъдения данък добавена стойност като част от размера на обезщетението не се споделят от настоящия състав, това възражение е направено едва в касационната жалба. По въпроса оспорване от страна на КЕВР не е повдигнато нито в представените писмени отговори на исковите молби ( и по присъединеното дело), нито в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Предвид релевираните от този касационен жалбоподател касационни оплаквания и забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК, възражението не може да бъде разгледано и съобразено в настоящото производство. Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция (което становище е изразено от съдебния състав и в други свои съдебни решения) за "Електроразпределение Север" АД като получател на адвокатската услуга относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда този по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция). Доколкото в настоящия случай договорените и изплатени адвокатски възнаграждения, претендирани като имуществена вреда, са на минимума по тази наредба, не би могло да се приеме, че лицето - получател на адвокатската услуга не е положило дължимата грижа при уговарянето на размера му. От представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на възнаграждението, който се претендира като обезщетение. Той се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото дружеството незаконосъобразно наказателно постановление. Искането за неговото намаляване под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административнонаказателното дело. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Размерът на възнаграждението съгласно законовата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА трябва да е справедлив и обоснован и не може да бъде по – малък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. При съобразяване на изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение, с което са уважени изцяло двата обективно съединени иска следва да се остави в сила. Не са налице релевираните в касационната жалба на КЕВР основания за неговата отмяна. По отношение на подадената частна жалба. Същата се явява неоснователна. С обжалваното определение съдът е уважил искането за изменение на решението в частта относно присъдените разноски в производството по ЗОДОВ. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд, приел, че молбата по чл. 248 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК е основателна и допълнил решението си в частта на разноските, като КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение север" АД адвокатско възнаграждение в пълния предявен размер от 842, 00 лв. Съдът е посочил в мотивите, че формираният извод за основателност на възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено по исковото производство не е инвокирано нито в отговора на исковата молба, нито в хода на устните състезания. Отнася се за грешка на съда, отстранима по реда на чл. 248 от ГПК. Редуцирането на размера на платеното адвокатско възнаграждение от съда при липса на възражение за прекомерност противоречи на принципа на диспозитивното начало. Съображенията на съда, изложени в определението, се споделят от касационния състав, поради което постановеното определението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на "Електроразпределение Север" АД. Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 396, 00 лв. съобразно представените доказателства за извършването им. Предвид материалния интерес по спора, както и при отчитане на фактическата му и правна сложност, направеното от процесуалния представител на КЕВР възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение се явява основателно. Ще следва да се уважи възражението за прекомерност на направените разноски и по отношение на искането за присъждане на разноски отделно за подадения отговор във връзка с частната жалба, като се присъди сумата от 120 лева половината от платените 240 лева, видно от приложената фактура, което е съобразно и с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. все пак касае се за изготвяне на отговор по подадена частна жалба за производство по чл. 248 от ГПК, което не се отличава съ с особенна тежест. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение