Решение № 506 от 9.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 1568/2014 г.

Решение № 506 от 9.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 1568/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Касационната проверка по това дело има за предмет нова по смисъла на чл. 336 НПК осъдителна присъда на Софийския градски съд, издадена след отмяна в оправдателната и * част на присъда на Софийския районен съд. И двете присъди са по обвинението за извършената на 3.IХ.2008 г. кражба от строителен обект на С. С. на 19 строителни платна с обща равностойност 950 лева - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 НК (защото кражбата е била взломна - чрез срязване на оградна мрежа за предпазване на обекта, с използване и на моторно превозно средство - малък товарен камион). Обвинени в извършването на кражбата като съучастници - съизвършители (чл. 20, ал. 2 НК), са били Д. Ш., братята Д. - С. и И., и П. Б. (установеният като пети съучастник-А. Х., е починал междувременно). Кражбата е била квалифицирана и по т. 7 от чл. 195, ал. 1 НК, единствено за обвиняемия Ст. Д. - заради предишното му осъждане при условията на повторност (чл. 28 НК). Първоинстанционната присъда е от 30.Х.2012 г. по нохд 5651/2010 и с нея СРС е осъдил единствено подсъдимия Ш.; наказан е с 6 месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор; братята Д. и Б. са били оправдани. С новата присъда - 16/23.I.2014 г. по внохд 2025/2013, СГС е уважил протеста на прокурора само срещу оправдаването на тримата подсъдими (прокурорът е искал и по-високо наказание за осъдения Ш.) и те са били наказани за същото престъпление, както и осъдения в първата инстанция, но на 3 години лишаване от свобода при строг режим в затвор - за Ст. Д., и по 1 г. лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) с 3-годишен изпитателен срок - за Д. и П. Б. За Ст. Д. специално е присъдено да изтърпи отделно предишното му условно наказание 2 години лишаване от свобода (чл. 68 НК), чийто изпитателен срок е нарушил, извършвайки сегашната кражба. Новата въззивна присъда е оспорена от подсъдимите, осъдени за първи път, и техните защитници. Касационните жалби на всички са в подкрепа на онзи изход на делото, при който то е завършило в районния съд. Жалбоподателите смятат преди всичко, че доказателствата по делото не са позволявали осъдителната присъда на въззивната инстанция, но основавайки се и на трите касационни основания по чл. 348 НПК, са формулирали своите искания и съобразно с тях: не само за ново разглеждане на делото, каквото се изисква поначало при нарушенията на процесуалния закон относно доказването, но и за оправдаване на подсъдимите пряко от ВКС (Б., Ст. Д.) или поне за смекчаване на наказанията им (Ст. и Ив. Д.). Жалбите са поддържани присъствено само от защитниците на тримата подсъдими, а според прокурора подлежат на отхвърляне като неоснователни. ВКС намери жалбите за основателни само относно справедливостта на наложените наказания. I. СГС е пропуснал изобщо да се произнесе по протеста на прокурора пред него, но последицата от този пропуск е освен непоправима при липсата на оспорване на касационната инстанция, все пак съответна на справедливостта, която се дължи по делото - ВКС смята в тази насока за правилна присъдата на СРС, респ. че наложеното с нея на подсъдимия Ш. наказание 6 месеца лишаване от свобода не е трябвало да се увеличава. Тъкмо потвърденото от СГС (макар и след пропуск в нарушение на НПК) санкциониране на Ш., сочи явната несправедливост при санкционирането на останалите съучастници (съпоставката между наказанията на съучастниците като средство за установяване на явна несправедливост при тяхното санкциониране, е възможен резултат от тълкуването в П. 1/1981-Пл., т. 8 - вж. позоваването на това тълкуване за сходна хипотеза в р. 195/7.III.2014 г. по нд 461/2013 на I н. о., както и посочените в последното други актове на ВКС). За ВКС няма никакво обяснение защо, след като е потвърдил подразбиращо се съображенията за приложение спрямо този подсъдим на чл. 55 НК (главно заради отстранената на практика щета от кражбата още при досъдебното производство), въззивният съд не ги е отнесъл и към останалите подсъдими. Сравнението специално със Ст. Д. сочи колко сериозно е била несправедливо утежнена отговорността му - той също като Ш. е бил осъждан, но за разлика от него-един път, при това Ш. с ефективно (реално) изтърпяно предишно лишаване от свобода, за разлика от предишното условно наказание на Д.. Условните наказания на Ив. Д. и П. Б. също не издържат на сравнението, макар и по отношение само на размера на лишаване от свобода, за който пък няма никакво обяснение защо не е еднакъв за четиримата - 6 месеца лишаване от свобода са съответни на общо взето изразеното им участие в кражбата. II. Отбелязаният вече пропуск на СГС не е единственият - и прокурорът в касационната инстанция е забелязал неправилното отпадане от правната квалификация на обвинението за Ст. Д. на т. 7 от чл. 195, ал. 1 НК. За ВКС обаче най-важно е, че при въззивното разглеждане на делото съдът убедително е преодолял неправилното оправдаване на подсъдимите в първата инстанция. Тази убедителност именно позволява да се види ясно и цялата несъстоятелност на защитните тези, с която те продължават да бъдат поддържани и сега - като например за "изненадата" у някои от участниците, че участват в кражба, или за "нелогичността" в показанията на Пл. С., основният свидетел в подкрепа на обвинението. III. Ръководен от всичко изложено и с оглед още на чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, ВКС-I н. о.