Решение № 13345 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7567/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по:

1. касационна жалба на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 3404 от 07.04.2025г. по адм. дело 421/2024г. на Административен съдХасково /АС-Хасково/, в частта, с която по жалба на А. В. И. е отменено Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по СМДП, базирани на площ за кампания 2020г., с 01-6500/1946 от 15.04.2024г. на Зам. ИД на ДФЗ, в частта, в която по заявление за подпомагане с УИН 26/280520/01395 за кампания 2020 са наложени намаления в размер на: 620.67лв. по подмярка 13.1/НР1, 30.09лв. по подмярка 13.2/НР2, 495.01лв. по СЕПП, 70.19лв. по Мярка 12/Натура 2000, 131.48лв. по СПП, 383.35лв. по ЗДП, 2404.74лв. по СЗ-МЗДП, както и в частта, в която е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 2404.74лв. по СЗ-МЗДП, и преписката е изпратена на АО за ново произнасяне по заявлението на А. И. с УРН 712797, за кампания 2020, в частта по подмярка 13.1/НР1, подмярка 13.2/НР2, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП, ЗДП, и по СЗ-МЗДП, съобразно задължителните указания, дадени в мотивите на решението.

Касаторът Зам. ИД на ДФЗ иска отмяна на съдебното решение в обжалваната част като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът - А. В. И., чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

1. касационна жалба на А. В. И., чрез процесуален представител, срещу решение 3404 от 07.04.2025г. по адм. дело 421/2024г. на Административен съдХасково, в частта, в която е отхвърлена жалбата на И. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по СМДП, базирани на площ за кампания 2020г., с 01-6500/1946 от 15.04.2024г. на Зам. ИД на ДФЗ, в частта, в която по подаденото заявление за кампания 2020 е наложено намаление в размер на 14676.52лв. по СЗ-КЛЧ, както и в частта, в която е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 14676.52лв. по СЗ-КЛЧ.

Касаторът А. В. И. иска отмяна на съдебното решение в обжалваната част като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена молба. Моли за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Ответникът - Зам. ИД на ДФЗ, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

1. частна жалба на А. В. И., чрез процесуален представител, срещу определение 5626 от 04.06.2025г. по адм. дело 421/2024г. на АС-Хасково, с което в производство по чл.248 ГПК вр. чл.144 АПК е осъден ДФЗ да заплати на А. И. , сумата от 753.46лв., представляваща направени разноски по делото, съразмерно уважената част на жалбата.

Частният жалбоподател А. В. И. иска отмяна на определението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в частната жалба. Моли за отмяна на определението и присъждане в пълен размер на направените разноски по делото в първата инстанция.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и неоснователност на частната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страни, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което са допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

В постановеното решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, но частично не отговаря на императивното правило на чл.59, ал.2, т.4 АПК, относно фактическите и правни основания за извършените намаления по подмярка 13.1/НР1, подмярка 13.2/НР2, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП и ЗДП.

Според съда за тези схеми и мерки в процесното УП не са посочени каквито и да е причини, обосноваващи от фактическа страна крайният извод на АО за намаляване на съответното финансово подпомагане на земеделския производител /ЗП/ А. И., и не се съдържат относими правни разпоредби, от съдържанието на които би могло еднозначно да се заключи какви са правните основания за тях, като в случая фактически и правни основания не се съдържат и в административната преписка.

Съдът е намерил, че УП в частта на намаленията по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) (СЗ КЛЧ) и Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) (СЗ МЗДП) е мотивирано, но актът в частта относно намалението по СЗ-МЗДП е издаден при неспазване на чл.35 АПК, тъй като не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и не са били обсъдени обясненията и възраженията, което е довело и до извършване на намаление на субсидията по тази схема в нарушение на материалноправните разпоредби, доколкото не е доказано, че културата дини върху заявения по мярката парцел (66932-1-5-2) действително не е била засята, отглеждана и реализирана на пазара в количество, съответно на изискването за минимален добив от нея.

АС-Хасково е приел, че в случая от жалбоподателя са били спазени условията за подпомагане по отношение на заявения по СЗ-МЗДП парцел, поради което се явявал незаконосъобразен извода на органа относно наличието на предпоставки за налагане на санкция подлежаща на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 2404.74лв., тъй като с оглед установената допустимост за подпомагане на заявената площ, не е налице хипотезата на чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014г. за налагане на административни санкции при свръхдеклариране.

По отношение отказа за оторизиране на сумата по СЗ-КЛЧ съдът е приел, че оспореното УП е правилно и законосъобразно, като мотивирано от фактическа и правна страна, предвид установената от доказателствата по делото (в т.ч. доклад за проверка на площи и приетото по делото заключение на ВЛ по назначената съдебно-агротехническа експертиза) липса и неотглеждане на върху заявените за подпомагане по тази схема три броя парцели с декларирана култура чесън, вкл. установеното обстоятелство, че И. не е изпълнила изискването за минимален добив по Приложение 5 към чл.29, 29а, 30, 30а, 30б, 30в, 31 и 32 от Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания.

Съдът е приел за правилно неотпускането на помощ на бенефициера при установено свръхдеклариране над 50%, и съответно наложена допълнителна санкция при 100% наддеклариране в размер на 14627.52лв.

Решението е правилно.

Процесното УП е издадено от компетентен орган, но както правилно е приел АС-Хасково, същото е немотивирано в частта относно наложените намаления по подмярка 13.1/НР1, подмярка 13.2/НР2, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП и ЗДП, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т.4 АПК административният акт да съдържа фактически основания за издаването му в тази негова част.

От изложеното в Таблица 1 от Уведомително писмо 01-6500/1946 от 15.04.2024г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА и поясненията под нея не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е отказано подпомагането по тези схеми и мерки.

От прочита на съдържимото в процесния АА в тази негова част, не може да се направят изводи спрямо конкретния земеделски производител във вр. с подаденото общо заявление за подпомагане с УИН 26/280520/01395 за кампания 2020, обосноваващи извършените от АО намаления, а в конкретния казус фактически основания не се съдържат и в документите, представляващи част от административната преписка по издаване на оспорения акт.

Не се кредитират доводите на касатора Зам. ИД на ДФЗ. Как са формирани сумите на извършените намаления, посочени в Таблица 1 от оспорения акт -дали чрез наложена ставка на корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл.26 от Регламент(ЕС) 1306/2013 и чл.8, §1 от Регламент (ЕС) 1307/2013, в изпълнение на Регламент (ЕС) 2020/1801 на Комисията от 30.11.2020г., в размер на 2.906192% за кампания 2020 (възможно основание, съдържащо се в пояснения към Таблица 1 в процесното УП) или са формирани за всяка от посочените в Таблица 1 СМДП като комбинация от няколко основания, кои са тези основания, и как точно е получен конкретния размер на намаленията, посочени в колона 3 на Таблица 1, трябва безпротиворечиво, точно и конкретно да бъде отразено в мотивите на акта, предвид задължението на АО в изпълнение разпоредбата на чл.10б, ал.1 от Наредба 5 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания във вр. с чл.59 АПК, каквото отразяване в случая не е налице.

Последица от това е невъзможност за адресата на процесното УП да установи съображенията, обосноваващи конкретно посочените от АО намаления по подмярка 13.1/НР1, подмярка 13.2/НР2, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП и ЗДП, независимо дали те са свързани с данни получени след административни проверки за недопустими за подпомагане площи; неспазване сроковете за подаване и/или редакция на заявлението; налагане ставка на корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл.26 Регламент (ЕС) 1306/2013 и чл.8, §1 Регламент (ЕС) 1307/2013; линейно намаление по чл.51, §2 от Регламент (ЕС) 1307/2013 или на линейно намаление съгласно чл.65, §2, б.в Регламент (ЕС) 1307/2013, налагано съгласно чл.6, §2, б.е, т.iii от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията, а също така и по отношение обосноваването на наложените санкции за бъдещ период.

Недопустимо е едва във фазата на съдебно производство пред първоинстанционния съд с писмено изявление на административния орган да се прави опит за мотивиране изцяло или частично на административния акт, предмет на оспорване в това производство- в случая с депозираното становище изх.6500/1946 от 29.05.2024г.

Законосъобразен е извода на съда, че ЗП е спазил условията за подпомагане по отношение на заявения по СЗ-МЗДП парцел. При проявена процесуална пасивност на страната Зам. ИД на ДФЗ пред първоинстанционния съд относно евентуално оспорване на приетото по делото в ОСЗ на 20.12.2024г. заключение на ВЛ Базитов по назначената САЕ, правилно съдът е кредитирал заключението на ВЛ относно установени релевантни за спора факти във вр. с останалия доказателствен материал по делото (вкл. фактури за закупуване на семена и продажба на продукция) по отношение състоянието на парцела и извършени върху него агротехнически мероприятия, като е достигнал до законосъобразен извод за спазени изисквания за подпомагане от ЗП по приложимата Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, съответно неправилно наложена санкция от АО за прихващане от бъдещи плащания по тази схема в размер на 2404.74лв.

Споделя се извода на първоинстанционния съд за липсата на материалноправните предпоставки за подпомагане на ЗП по заявената Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) (СЗ КЛЧ). Правилно съдът е кредитирал данните в приетия по делото като доказателство доклад за проверка на площи, приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ по процесната САЕ, и липсата на доказателства за спазване условията за минимален добив от заявените по тази схема парцели вр. чл.29а чл.32 от Наредба 3 от 17.02.2015г. Допускането на гласни доказателствени средства от съда в тази насока е било безпредметно.

Правилен е извода на съда за законосъобразно наложена по тази схема административна санкция при свръхдеклариране по чл.19 от Регламент (ЕС) 640/2014г., подлежаща на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 14627.52лв.

В тази връзка на осн. чл.221, ал.2, изр. второ, ВАС препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

При проверка на обжалваното решение не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от АС-Хасково. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание горното касационните жалби трябва да се отхвърлят, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касаторите основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК.

Съобразно изхода на спора разноски не се присъждат на страните.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че частната жалба е подадена в срок и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение в производство по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК, инициирано от А. И. за допълване на решение 3404 от 07.04.2025г. по адм. дело 421/2024г. на Административен съдХасково, в частта му за разноските, първостепенния съд е приел за доказано, че А. И. е заплатила по договор за правна защита и съдействие от 10.05.2024г. адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., съответно е налице заплатена от нея ДТ в размер на 10лв. и сума по депозит за ВЛ в размер на 1125лв.( общо 4135лв).

При неуважено възражение на ответната страна по чл.78, ал.5 ГПК съдът е приложил решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС като е приел, че в случая претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв. не е прекомерно, но в хипотеза на частична основателност на жалбата и по компенсация е присъдил разноски на И. в общ размер от 753.46лв, съразмерно на уважената част от жалбата.

Определението е правилно.

Доколкото т.2 от цитираното решение на СЕС касае само присъждане разноски за възнаграждение на адвокат, извода на АС-Хасково относно определения от него общ размер на присъдените разноски (който предвид претенцията на страната и разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК трябва да включва всички сторени такива, в случая и тези за заплатена ДТ и сторени разноски за производството, представляващи депозит за възнаграждение на ВЛ) е правилен и обоснова- същия е в рамките на приложената от съда дискреция в частта на претенцията, касаеща платено адвокатско възнаграждение, предвид възприетите от съда критерии за справедлив размер на адвокатското възнаграждение, съобразно Решение на съда ( втори състав) от 25 януари 2024г. по дело С-438/22 ( изцяло право на решаващия съд е да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан от уговорения от ищеца и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, и от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредба 1) и е съобразен с факта на частично уважена жалба.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,