Решение № 16325 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13857/2013 г.

ВАСПетчленен състав09.12.2013 г.докладчик т Славка Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ в СИЛА решение № 6936/21.05.2013 г., по адм. д. № 14545/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение. ОСЪЖДА "Орбител" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, да заплати на Комисия за регулиране на съобщенията юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 16325 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13857/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на "Орбител" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от процесуалния представител, адв. Енчева, срещу решение № 6936/21.05.2013 г., по адм. д. № 14545/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, като в нея се развиват оплаквания за неправилност на решението, поради противоречие на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, с произтичащите от това последици. Ответникът, Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на седмо отделение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 35, ал. 2 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, отхвърлил жалбата на "Орбител" ЕАД срещу Решение № 1980 от 27.09.2012 г. на КРС, с което на основание чл. 233, ал. 3 ЗЕС са дадени задължителни указания за изменение на Общите условия на предприятията, предоставящи мобилни и фиксирани телефонни услуги, с мотиви за по-добра информираност на абонатите на тези услуги при събиране на техните задължения. За да постанови решението си тричленният състав е приел, че при приемане на оспореното решение, КРС не е нарушила разпоредбите на чл. 227, ал. 1 и чл. 288 ЗЕС, тъй като в чл. 233, ал. 3 ЗЕС не е предвидено ограничение при приемане на решение на това основание, да се съобрази с задължителните елементи на общите условия. Приел, че КРС не е задължена да се съобразява с постъпили сигнали, а по своя инициатива приема решения с цел защита интересите на крайните потребители, както и че не е нарушила административнопроизводствените правила, решението не е в противоречие на материалноправни норми и е съобразено с целта на закона. Решението на тричленния състав е правилно. Разпоредбата на чл. 227 от ЗЕС регламентира задължителното съдържание на общите условия на договора с крайните потребители, включително задълженията, които предприятието трябва да поеме по отношение на потребителите. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че оспореното решение е излезнало извън рамките на посочения текст, тъй като КРС няма регулиращи правомощия относно общите условия. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 233, ал. 3 от ЗЕС изменение или допълнение на общите условия може да бъде извършено по инициатива на комисията с цел защита на интересите на крайните потребители, като КРС дава задължителни указания на предприятието за съответните им изменения. Разпоредбата е самостоятелно основание за приемане на решение, когато е налице преценка за защита интересите на крайния потребител. С оглед на това при приемане на решение, с правно основание чл. 233, ал. 3 ЗЕС, КРС не е обвързана от обхвата на регулиране с чл. 227 от ЗЕС. Основанието за тази намеса е охраняване интересите на потребителите. Решението представлява принудителна административна мярка, а не санкция и е достатъчно да се установи, че са създадени условия, които застрашават интересите на абонатите. В оспореното от касационния жалбоподател решение са изложени мотиви за необходимостта от налагане на задължението за изменение на общите условия, което се извежда от една от целите на ЗЕС за защита интересите на крайните потребители. Не е задължително условие да има сигнали от абонати на "Орбител" ЕАД, за да се приеме оспореното решение, тъй като КРС действува служебно и по негова преценка, включително и когато са постъпили сигнали от крайни потребители. Установяването в процеса на предоставяне, респ. на ползване на комуникационната услуга при определени обстоятелства, водещи до нарушаване на интересите на потребителите, представлява основание за намеса на държавния регулатор. Възможността и основателността на регулацията се предопределят от характера на обстоятелствата, който води до засягане на интересите на потребителите. Неоснователно е оплакването за необоснованост, тъй като решението на тричленния състав съответства на установената фактическа обстановка, както и са изложени подробни мотиви по всички наведени оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт. Освен това тричленният състав е изложил мотиви и с оглед правомощията му по чл. 168, ал. 1 АПК. Не се установява и твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила, след като тричленният състав не е приел, че при приемането на решението е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно е прието, че съществено е нарушението, което би се е отразило на правилността на оспореното решението. Наличието на жалби срещу касационния жалбоподател или липсата на такива от страна на абонатите не променят резултата по постановеното решение от тричленния състав, тъй като, както се каза и по-горе, КРС действува служебно, а не с оглед постъпили сигнали. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите към обжалваното решение, които настоящата инстанция споделя изцяло, не се установяват твърдяните касационни основания за отмяна на решението, като такива не се установяват и от служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. На КРС следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв, съгласно чл. 144 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължими от касационния жалбоподател с оглед крайния резултат, които са по искани своевременно и КРС се представлява в това производство от юрисконсулт. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 4 АПК,

Цитирани разпоредби

2