Решение № 6567 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1916/2015 г.

Решение № 6567 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1916/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Костадин Илиев Недялков от гр. Варна против решение № 2965/29.12.2014 г., постановено по адм. дело № 763/2014 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата му с искане за обявяване на нищожността на заповед № Г-35/30.03.1993 г. на кмета на община Варна за одобряване изменение на застроителния и регулационен план на 9-ти микрорайон на гр. Варна, в частта за УПИ VIII-8. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му. Ответната страна, кмет на община Варна не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че като издадена от компетентен орган оспорената заповед не е нищожна въпреки липсата на съгласие на органите на Министерство на строителството и селищното устройство, изискващо се от приложимата норма на чл. 79, ал. 1 ППЗТСУ, отм. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено безспорно, че с процесната заповед е извършено частично изменение на ПУП, с което се променя характера или начина на застрояване. За него съгласно приложимата норма на чл. 79 ППЗТСУ, отм. е необходимо съгласие на органите на Министерство на строителството и селищното устройство, като липсват данни за дадено такова по отношение на оспорения план. Не е спорно също, че заповедта е издадена от компетентен орган. Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че липсата на съгласие на органите на МССУ не е толкова тежък и съществен порок в изискванията за законосъобразност на акта, водещ до неговата нищожност. По принцип нарушенията на административнопроизводствените правила, вкл. на изискуемата от закона форма, водят до унищожаемост на акта, а не до нищожност. За да е налице такава, е нужно порокът да е толкова тежък и нетърпим от закона, че актът да не може да породи дължимите правни последици. В случая липсата на съгласие на органите на МССУ представлява нарушение на материалноправна разпоредба и не засяга в значителна степен валидността на заповедта, доколкото е издадена от компетентен орган и при наличието на другите условия за законосъобразността й. Настоящото решение се явява в противоречие с решението по адм. д. 12914/2012 г. на ВАС, второ отделение, което обаче не е задължителна практика и чиито мотиви, че липсата на предварително съгласие на друг орган е липса на елемент от фактическия състав за издаване на акта и води до нищожността му, не се споделят от настоящия състав. Издаването на административен акт се извършва при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправна разпоредба. Липсата на предварително съгласие на друг административен орган не е липса на елемент от фактическия състав /както е при гражданскоправните сделки/, а представлява нарушение на процесуалните правила и за изискването на закона, които са основания за унищожаемост на акта и само при особено тежък порок - за нищожност, каквато в случая не е налице. Неоснователен е доводът на касатора за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила за решаване на делото от безпристрастен съд. Доказаното от касатора участие в лично качество като страна на съдията-докладчик в съдебни производства, по които насрещната страна е представлявана от адв. Кремена Маринова, пълномощник и на жалбоподателя по настоящото дело, не представлява обстоятелство по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Не е такова и неправилността на определението за първоначално прекратяване на делото, отменено от ВАС. Именно в изпълнение на указанията за продължаване на съдопроизводствените действия по делото и произнасяне по същество на спора е постановено и обжалваното решение. При неоснователност на касационните доводи обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,