Решение № 3790 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10257/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Л. К., от гр. Козлодуй, чрез адвокат Алексиев, срещу решение 1468 от 14.08.2024 г., постановено по адм. дело 274/2024 г. по описа на Административен съд Враца, в частта му, с която са отхвърлени предявените от него искове за обезщетяване на неимуществени вреди. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се уважат изцяло предявените искове. Иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Враца, чрез юрисконсулт Пешева, в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Враца е образувано по исковата молба на Л. Л. К. против ОД на МВР Враца, с която на основание чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за причинени неимуществени вреди (ЗОДОВ), е предявил обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сума в размер на 40 000 лева, произтичащи от осъщественото срещу него физическо насилие по време на незаконосъобразното му задържане му съгласно заповед за задържане на лице на 06.08.2022г. и за сума в размер на 40 000 лева, представляваща претърпените от ищеца душевни болки и страдания, изключително тежките последици в психологически и в негативно-емоционален аспект, поругаване на честта и достойнството, вследствие на осъщественото срещу него психическо насилие и тормоз по време на незаконосъобразното му задържане. Претендира и законната лихва върху главниците, считано от 26.06.2023 г., датата на влизане в сила на решението за обявяване на заповедта за задържане на лице от 06.08.2022 г. за незаконосъобразна до окончателното изплащане на сумите. С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателни и доказани предявените искове, като съобразно уважената част е присъдил и разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДВ за ангажиране отговорността на ответника, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е определил размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди. В частта му, с която са уважени предявените искове за обезщетяване на причинени неимуществени вреди решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на акта, действията и/или бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е изводът на административния съд, че ищецът, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявените искове за неимуществени вреди. От представения по делото доклад за извършена проверка от 16.09.2022 г. се доказват неправомерни действия на служителите на ответника при задържането на ищеца на 06.08.2022 г., административни по своя характер, които действия не намират основание в разпоредбите на чл. 85 и чл. 86 от ЗМВР, поради което се явяват незаконосъобразни. Тези действия са довели са до увреждане на ищеца в посочения в исковата молба аспект. При установената по делото фактическа обстановка неправилно е определен от съда размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди, основани на претърпени физически болки и страдания. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая са доказани от свидетелските показания и представеното по делото съдебномедицинско удостоверение сериозни травматични увреждания, което обосновава основателност на претенцията за обезщетение в по-голям размер. На ищеца са причинени физически страдания в следствие на нанесените му множество леки телесни увреждания по цялото тяло, с временно разстройство на здравето, неопасно за живота му. Естеството и характерът на причиненото физическо страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които то произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 ЗЗД. Настоящата инстанция счита, че при установеното състояние на ищеца, последица от упражненото физическо насилие спрямо него, първоинстанционният съд в случая е определил обезщетението в занижен размер. С оглед естеството и характера на причинените на ищеца страдания, конкретните обстоятелства, от които произтичат, негативното им въздействие върху обективното му състояние и периода в който са търпени, настоящият състав намира, че обезщетение в размер от 10 000 лева отговаря на изискванията на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът за обезщетение от причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически болки и страдания е основателен и доказан. Правилно е определен с обжалваното решение размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания. С оглед установените от свидетелските показания факти и обстоятелства относно естеството и характера на негативните преживявания, периодът им на въздействие и възприемането им от ищеца, съдът намира, че присъденото обезщетение отговаря на изискванията на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. С оглед гореизложеното решението в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу ОД на МВР гр. Враца иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически болки и страдания в размер над присъдената сума от 4000 лева до 10000 лева, като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се уважи предявения иск в посочения размер. Върху сумата се дължи лихва от датата на преустановяване на действието, в случая от датата, от която е поискана от ищеца, която е последваща преустановяването им. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съобразно уважената част от иска следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за сума в размер на 425 лева и сума в размер на 5 лева заплатена държавна такса за касационната инстанция или общо сума в размер на 430 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение