Решение № 10047 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2881/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Върбанов против Решение 479/05.12.2022г., постановено по адм. дело 610/2021г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт Р 16002418001119-091-001/22.05.2019г. на ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 443/26.07.2019г. на Директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на С. Върбанов са установени следните задължения: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г., ДДС за периода 28.12.2013 г. 31.12.2016 г., Вноски за ДОО за 2012 г., Вноски ЗО за 2012 г. и Вноски ДЗПО УПФ за 2012 г. в общ размер на 189 671,35 лв., от които 136 194,55 лв. главница и лихва в размер на 53 476,80 лв., и задължения по КСО и ЗЗО за периода 2013 г. 2016 г. в размер на 11 459,84 лева, ведно с прилежащите лихви от 3 564,06 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че съдът не обсъдил и анализирал поотделно и в цялост всички приобщени в хода на административното и съдебното производство доказателства и по този начин е достигнал до погрешни правни изводи. Изложените от съда мотиви не позволявали да се установи действителната му воля въз основа на кои приети за установени факти е достигнато до правните изводи за законосъобразност на установените с РА задължения. Отделно от това твърди, в нарушение на материалния закон, съдът приел доказани основания за провеждане на ревизията по особения ред факта на укрити приходи от извършени продажби на стоки, изпращани чрез Еконт Експрес ООД. Счита, че за да обоснове този извод, неправилно съдът се позовал на оспорени товарителници и РКО, след като само част от тях са представени в оригинал. Освен това не била доказана и констатациите за получени стоки от Австрия, а съдът неправилно се позовал на несъществуващи по делото доказателства отговор на данъчната администрация на Австрия и банкови извлечения на РЛ. По подробно изложени съображения, касаторът иска отмяна на решението, включително и да се постанови друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. Поради настъпила смърт на касационния жалбоподател С. Върбанов, същия е заличен като страна в производство, а вместо него е конституиран, като правоприемник Д. Върбанова, [ЕГН] от гр.Стара Загора, [адрес]. В проведеното открито съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от Д. Върбанова, чрез пълномощник адв. П. Койкова. Ответникът по касационната жалба Директор на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Григорова в писмено становище оспорва жалбата. Сочи се, че жалбоподателят не е оборил констатациите на приходните органи и решението на АС Стара Загора е правилно. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за всяка инстаниця. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: С оспореното решение, Административен съд - Стара Загора, е отхвърлил жалбата на С. Върбанов срещу Ревизионен акт Р 16002418001119-091-001/22.05.2019г. на ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 443/26.07.2019г. на Директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени следните задължения: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г., ДДС за периода 28.12.2013 г. 31.12.2016 г., Вноски за ДОО за 2012 г., Вноски ЗО за 2012 г. и Вноски ДЗПО УПФ за 2012 г. в общ размер на 189 671,35 лв., от които 136 194,55 лв. главница и лихва в размер на 53 476,80 лв., и задължения по КСО и ЗЗО за периода 2013 г. 2016 г. в размер на 11 459,84 лева, ведно с прилежащите лихви от 3 564,06 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в съответната форма и при спазване на административно-производствените правила. Преценката за материална законосъобразност на РА, първоинстанционният съд е обосновал със следното от фактическа и правна страна: Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл. 122 124а от ДОПК, поради наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК На първо място, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят Върбанов е реализирал продажби на стоки рибарски принадлежности, дрехи, обувки и др., които са били доставяни до крайния клиент от куриер, като е получавал плащанията чрез наложен платеж и пощенски парични преводи, видно от предоставените от "Еконт експрес"ООД справки в табличен вид на магнитен носител. В тези справки се съдържат данни за подател и получател, както и за заплатените стоки. Получаването на сумите от така извършените продажби се потвърждава и от дадените от ревизираното лице писмени обяснения в хода на ревизионното производство /вх. 94-00-4136/04.05.2018 г. лист 175, т. III от адм. дело 594/2019 г. / и представените с тях 5 бр. справки/лист 104, лист 117, лист 129, лист 153 и лист 163, т. III от адм. дело 594/2019 г. / по години и месеци за получените средства от "Еконт експрес"ООД от наложени платежи и парични преводи. В този смисъл, оспорването на представените от третото лице "Еконт експрес"ООД товарителници, разходни - касови ордери /РК0 и др., не опровергава изводите на органите по приходите, тъй като те не са изградени единствено и само на тези документи. Отделно от това, следва да се посочи, че по повод оспорване автентичността на положените подписи от страна на Върбанов в товарителниците, РКО и др. платежни документи, представени от "Еконт Експрес"ООД, не е проведено нужното доказване. С писмо вх. 1389/04.03.2020 г. /лист 272, т. I от адм. дело 594/2019 г. / от "Еконт експрес"ООД по делото са представени част от оригиналите на разходни касови ордери и разписки за изплащане на парични преводи по пратки на Върбанов, но не са ангажирани доказателства, вкл. чрез графологична експертиза, за установяване на твърдените обстоятелства. Извършваната търговска дейност с процесните стоки, се установява и от извършените от Върбанов разходи за закупуването им. В извлеченията от банковите сметки на Върбанов, се съдържа информация за направените разходи за закупуване на стоките /рибарски принадлежности и др. /, която се потвърждава и от получен отговор с вх. 24-15-573 /лист 40, т. II от адм. Дело 594/2019 г. / от данъчната администрация на Австрия, предоставен съгласно разпоредбите на СИДДО между България и Австрия и Директива на Съвета 2011/16/ЕС. Въз основа на това, се установява, че за периода 2013 г. 2016 г. от Австрия са извършени доставки към Върбанов, съответно от него са направени разходи на обща стойност 177 965,01 евро /348 069,31 лева/. С оглед на изложеното, съдът е приел за обоснован извода на органите по приходите, че извършените продажби нямат инцидентен характер, тъй като същите са извършвани системно, като предвид и количествата на продаваните стоки тази дейност следва да се определи като търговска и по занятие по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Предвид обема и броя продажбите, на постъпленията на парични суми от тези продажби, то ревизираното лице безспорно е извършвало независима икономическа дейност под формата на продажба на стоки, доходите от която не са декларирани по надлежния ред. Доколкото продаваните стоки, не са в количества за лична употреба, то следва извода, че тези сделки попадат в обхвата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а именно покупка на стоки или други вещи с цел да бъдат препродадени в първоначален, преработен или обработен вид. Що се отнася до твърдението в жалбата, че стоките не са били предмет на продажба, а получените суми са във връзка с възложени поръчки от приятели и познати, да закупи от тяхно име и за тяхна сметка определени вещи от чуждестранни магазини, то същото е прието за необосновано, доколкото не са предоставени каквито и да било конкретни данни за лица "приятели" и "познати", които евентуално да могат да бъдат индивидуализирани и съответно органите по приходите да извършат проверка в тази насока. Такива доказателства не са ангажирани и в съдебно производство. Освен това тезата на РЛ е приета за житейски необоснована и нелогична. Ето защо, съдът е приел, че правилно тези парични постъпления са определени от органите по приходите като облагаеми доходи, резултат на търговска дейност, което от своя страна прави безспорно доказано наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК и прилагането на особения ред за определяне на данъчната основа. Посочено е, че заключението на органите по приходите за извършени от ревизираното лице сделки по занятие и реализирани и недекларирани приходи, респ. облагаеми доходи от същите, се основава от една страна на информацията от банковите сметки на РЛ и документираните като извършени плащания за закупуване на стоки, съответно на дадените от същото писмени обяснения и справки за получени суми от наложени платежи и пощенски парични преводи за продажбата на стоки, т. е. разходи и приходи от търговска дейност, и от друга страна на информация, предоставена от трето неучастващо в производството лице /"Еконт експрес"ООД/ в обобщен табличен вид за изплатени парични средства чрез наложен платеж за реализирани продажби на стоки, доставяни до крайния клиент от куриерска фирма "Еконт експрес" ООД. Прието е, че действително, представените на оптичен носител в табличен вид данни не представляват електронен документ и не установяват верността на отразената в тях информация, независимо дали са подписани с електронен подпис. Такъв електронен документ не са и направените снимки на РКО и ППП и такова качество не им придава обстоятелството, че файлът, на който са съхранени, е подписан с електронен подпис. Посочените по-горе таблици с данни, безспорно нямат характер на счетоводен документ, като същите съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставени от трета неучастваща в спора страна "Еконт експрес"ООД, поради което сами по себе си не представляват доказателство, потвърждаващо обективираните в РД и в издадения въз основа на него РА фактически констатации включително от гледна точка на размера на получени от Върбанов приходи от реализирани продажби на стоки, доставени на получателите чрез куриерското дружество. В случая обаче, органите на приходната администрация, са основали констатациите си не само и единствено на тези документи. Основен източник на информация, са именно представените от самото ревизирано лице 5 бр. справки /лист 104, лист 117, лист 129, лист 153 и лист 163, т. III от адм. дело 594/2019 г. /, съдържащи конкретни данни, по години и месеци, за получените средства от "Еконт експрес"ООД от наложени платежи и парични преводи, които представляват признание на неизгодни за ревизираното лице факти и обстоятелства. Представената в хода на ревизията информация от "Еконт експрес"ООД е била обобщена, като са елиминирани двойните записи на получените наложени платежи по име и телефонен номер. В резултат на това е установено, че за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. от РЛ са изпратени пратки на стоки /рибарски принадлежности и други/ с наложен платеж и пощенски парични преводи до физически лица в страната на обща стойност 348 536,64 лв. по години, както следва: за 2012 г. - 8 229,90 лв.; за 2013 г. - 58 053,74 лв.; за 2014 г. - 73 790,00 лв.; за 2015 г. - 124 458,00 лв. и за 2016 г. - 83 005,00 лв. Отбелязано е, че така установените суми са в по-малък размер от тези, посочени в справките от самото ревизирано лице, т. е. размерът на получените плащания е прецизиран и определен в полза на С. Върбанов. С оглед на това, е направен извод, че обективираните в РА фактически констатации, направени въз основа на справките, представени от самото ревизирано лице и получените от "Еконт експрес"ООД данни в обобщен табличен вид, не се явяват оборени. Заключението по назначаваното на съдебно-счетоводна експертиза не е кредитирано, доколкото същото е имало за задача да установи приходите и разходите на РЛ, след като се изключат пратките по които липсват оригинални РКО и документи. Правилно е прието от ревизията, че е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, която сочи, че по реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец. Данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за извършената икономическа дейност без регистрация на тази дейност по ТЗ е опредена по чл. 122 от ДОПК при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК- получените доходи/приходи от търговска дейност, търговия със стоки, доставяни чрез куриер и заплащани с наложен платеж, не са декларирани; налице са укрити приходи във връзка с тази дейност. Независимо, че лицето не е декларирало, нито доказало отчетна стойност на продадените стоки, при ревизията е определен облагаемият доход за 2016 г. в размер на 49 138,00 лева, въз основа на приходите и разходите от стопанската дейност на ревизираното лице като едноличен търговец. Взети са предвид всички разходи, които са установени във връзка с извършваната от него дейност. На основание чл. 28 от ЗДДФЛ са приспаднати и дължимите осигурителни вноски, като правилно е определен данъкът по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016 г. и дължимите лихви. На следващо място, съдът е приел за законосъобразни и констатациите на приходните органи във връзка с определения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за ревизирания период. Съгласно чл. 17 от ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. В хода на ревизията, органите по приходите са установили, че жалбоподателят не е разполагал с парични средства, които да покриват като размер извършените от него разходи през периодите на ревизията както следва: за 2013 г. в размер на 56 123,07 лв.; за 2014 г. - 67 312,08 лв.; за 2015 г. - 85 162,11 лв. и за 2016 г. - 10 196,91 лв. Посоченото превишение е прието за данъчна основа по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Съдът е приел за безспорно установено, че в хода на ревизията С. Върбанов не е декларирал налични парични средства брой към 01 януари и към 31 декември на всяка календарна година за период 2012 г. 2016 г. и не е посочил разходи за издръжка на домакинството. Поради това за целите на ревизията е прието, че разходите за живот са нулева величина. За неоснователно е прието възражението по отношение на включването като разход на сумата от 23 400,00 лв. по фактура от 2015 г. за закупен лек автомобил, обосновано със съображения, че този разход е извършен от И. Христова жената, с която живее на семейни начала. Посочено е, че дадените обяснения, не се подкрепят от доказателствата по делото. Както в договора, така и във фактурата за покупка на процесния автомобил, фигурира името на С. Върбанов, а освен това в хода на ревизията е установено, че И. Христова няма декларирани и получени доходи за да закупи въпросния лек автомобил. За неоснователно е прието възражението по отношение на включването като разход на сумата от 81 000,00 лв., представляваща сбор от банкови преводи за закупуване на апартамент. Прието е, че твърденията, че сумите са били предоставени от майка му и са му дарени, не се подкрепят от събраните доказателства. От извършените банкови преводи, се установява, че именно жалбоподателят е превеждал по банков път сумите с посочено основание "покупка на апартамент" на своята майка. Освен това е прието, че не е доказано майката на РЛ да е имала възможност от спестявания, за да направи дарението на сина си. За неоснователно е прието и възражението, че необосновано в разходната част са включени и извършените парични преводи към контрагенти от Австрия с доводи, че РЛ е действало като представител на свои приятели и познати и не е придобивал процесните стоки. Съдът отново е подчертал, че тази му теза не е доказана, освен това по делото се установило издаването на фактури от страна на австрийското дружество с получател РЛ, респективно заплащането на съответните суми от негова име и негова банкова сметка. По отношение на включените разходи, извършени от С. Върбанов, установени чрез извършена справка в информационната система на НАП - ПП VAT, съдът приел, този подход за правилен, тъй като справките са допустими доказателства по ДОПК. С оглед на изложеното, е споделен и извода изложен в решението на директора на дирекция ОДОП, че събраните в хода на ревизията доказателства показват, че са налице предпоставките и на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - лицето е извършвало разходи и е придобило имущество, стойността на които надвишават придобитите от него доходи. В този смисъл, законосъобразно с РА е определена данъчната основа и данъка върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ по реда на ал. 2 от чл. 122 от ДОПК при съблюдаване на текста на чл. 123 и особените правила на чл. 124 от ДОПК за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Изложени са съображения, че жалбоподателят не е оборил презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК по пътя на пълното насрещно доказване. Констатациите на приходната администрация от своя страна почиват на надлежно събрани доказателства в хода на редовно проведено ревизионно производство. Този извод не може да бъде променен и от приетите по делото заключения на съдебно-счетоводните експертизи. В допълнение е посочено, че макар да липсват конкретни възражения в жалбата, правилно при ревизията, въз основа на предоставените договори за покупко-продажба на МПС от С. Върбанов /лист 28 лист 38, т. III от адм. дело 594/2019 г. / и информацията от КАТ /лист 265 лист 287, т. III от адм. дело 594/2019 г. / е установено, че жалбоподателят е реализирал облагаеми доходи от прехвърляне на имущество/МПС/ за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., които не е декларирал. От събраните доказателства, се установява, че периодът между датата на придобиването и датата на продажба на процесните автомобили е по-малък от една година и получените от тях доходи от тях са облагаеми, съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ. С оглед на това, обосновано с РА за тези доходи е определена данъчна основа по реда на чл. 33, ал. 2 и чл. 34 от ЗДДФЛ и върху общата годишна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ е изчислен дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. За неоснователни са приети и твърденията относно начисленият ДДС на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС върху основа, определена по реда на чл. 122 ДОПК. Обстоятелството за наличие на оборот за регистрация органите по приходите са установили в хода на ревизията. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС при определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания, т. е. с оглед установеното в хода на ревизията жалбоподателят е бил длъжен да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки и ВОП за ревизирания период 29.12.2013 г. 31.12.2016 г. По безспорен и категоричен начин се установи, че жалбоподателят упражнява търговска дейност - търговия с рибарски принадлежности, дрехи, обувки и др., доставяни до клиенти чрез куриер, като получава приходи с наложен платеж и пощенски парични преводи и съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗДДС е данъчно задължено лице без да е регистрирано като ЕТ. Ревизираното лице е реализирало доходи от търговска дейност по занятие-търговия със стоки, доставяни чрез куриер и заплащани с наложен платеж. Не е документирало доставките и към 30.11.2013 г. е достигнало оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. Налице е доставка на стоки. От събраните доказателства се установи, че лицето е извършвало продажби на стоки чрез куриер. Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС данъчно събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането-при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път. Дължимият ДДС е начислен от 29.12.2013 г. до 31.12.2016 г. при прилагане на чл. 67, ал. 3 от ЗДДС, като ДДС се смята включен в цената на доставените от търговеца стоки на клиенти. На следващо място, от представените по делото извлечения от банкови сметки на С. Върбанов, както и от отговор с вх. 24-15-573 /лист 40, т. II от адм. дело 594/2019 г. / от данъчната администрация на Австрия, предоставен съгласно разпоредбите на СИДДО между България и Австрия и Директива на Съвета 2011/16/ЕС, съдът приел аз безспорно установено, че през ревизирания период лицето е получател по доставки с предмет рибарски принадлежности от доставчик, регистриран за целите на ДДС в Австрия на стойност 348 069. 34 лв. Няма основания да се приеме, че така изисканата информация е недостоверна, след като същата е била получена по надлежния ред от данъчната администрация на Австрия. Не могат да бъдат споделени доводите, с които се оспорва извършеното придобиване на стоки. Представените по делото доказателства по категоричен начин обвързват жалбоподателя с процесните доставки, още повече, че и в дадените от него, в хода на ревизията, писмени обяснения/лист 175, т. II от адм. дело 594/2019 г. / изрично е заявил, че той е извършвал поръчките и плащането по тях. За някои поръчки, извършени през периода месец 04. -месец 12. 2016 г., посочва, че са направени и платени от жената, с която живее на семейни начала, като е представил справка за издадените фактури и банково извлечение/лист 52 лист 57, т. III от адм. дело 594/2019 г. /. Прието е за установено по делото, че стоките от Австрия са доставяни чрез "Интерлогистика куриер" ЕООД. От представения отговор от това куриерско дружество /лист 75 и сл., т. II от адм. дело 594/2019 г. / по повод на отправено искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица /лист 73, т. II от адм. дело 594/2019 г. /, се констатира, че за периода 01.01.2012 г. -31.12.2016 г., С. Върбанов е получил 404 броя международни пратки, като всички са били предплатени и транспортните разходи са за негова сметка. В тази връзка, законосъобразно от ревизията е прието, че така получените доставки на стоки рибарски принадлежности, представляват ВОП, по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, в приложимата й редакция, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. С оглед на изложеното и предвид разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, съдът приел, че ревизираното лице дължи ДДС на основание чл. 86, във връзка с чл. 84 от ЗДДС за периода от 29.12.2013 г. до 31.12.2016 г., като размерът на данъка е определен правилно по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС. За неоснователни са приети и доводите на жалбаподателя по отношение установените с обжалвания РА задължения за ЗОВ. Посочено е, че макар РЛ да не е отчело приходите си от продажба на рибарски принадлежности, като стопанска дейност, то те подлежат на облагане като търговски сделки, смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. В случая са установени повтарящи се действия през периода 2012 г. - 2016 г., материализирани в множество сделки с цел приход по смисъла на Търговския закон. Броят и системността на така осъществените сделки сочат безспорно и това, че те са извършени не за обезпечаване на собствени нужди, а с цел реализиране на печалба, т. е. лицето е действало като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Така установеното от фактическа страна налага извода, че жалбоподателят е сред задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО в качеството му на самоосигуряващо се лице по смисъла чл. 5, ал. 2 от КСО, поради което са дължими и установените с РА задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО. Същите са правилно определени след изменителното решение на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив, както и начислените лихви. Решението е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила с твърдения, че първоинстанционния съд не обсъдил и анализирал поотделно и в цялост всички приобщени в хода на административното и съдебното производство доказателства и по този начин е достигнал до погрешни правни изводи, както и доводите, че изложените мотиви не позволявали да се установи действителната му воля въз основа на кои приети за установени факти е достигнато до правните изводи за законосъобразност на установените с РА задължения. Производството пред АС - Стара Загора е образувано след постановява на Решение 10332 от 12.10.2021 г. по адм. дело 2676/2021 г. на Върховен административен съд, с което е отменено решение 430/13.11.2020г., постановено по адм. дело 594/2019г. на Административен съд Стара Загора и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Стара Загора. При новото разглеждане на делото, съдът е изпълнил изцяло дадените му указания с отменителното решение на ВАС. Обсъдени са всички събрани в хода на ревизията и съдебното производство доказателства, като въз основа на тях са обосновани собствени фактически установявания и правни изводи в съответствие с разпоредбата на чл.172а, ал.2 АПК. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният съдебен състав споделя изцяло мотивите от първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. По делото е безспорно установено, че за ревизираните периоди С. Върбанов е реализирал продажби на стоки рибарски принадлежности, дрехи, обувки и др., които са били доставяни до крайния клиент от куриерска фирма Еконт Експрес ООД, като е получавал плащанията чрез наложен платеж и пощенски парични преводи. Доказателство за горното са освен предоставените от "Еконт експрес" ООД справки в табличен вид на магнитен носител, така също и дадените от ревизираното лице писмени обяснения в хода на ревизионното производство с представени от същия справки по години и месеци за получените средства от "Еконт експрес"ООД от наложени платежи и парични преводи. По силата на чл. 175 ГПК, приложим в данъчния процес на основание §2 от ДР на ДОПК направеното от страната признание на факти, се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. В конкретния случай признанието на С. Върбанов с представени от същия справки по години и месеци за получените средства от "Еконт експрес"ООД от наложени платежи и парични преводи, се подкрепя от събраните при ревизията доказателства за изпращане на стоките до крайни клиенти от куриерска фирма Еконт Експрес ООД, както и от извлеченията от банковите сметки на Върбанов. В последните се съдържа информация за направените разходи за закупуване на стоките /рибарски принадлежности и др. /, която се потвърждава и от получен отговор от данъчната администрация на Австрия, както и от информацията, събрана от куриерската фирма, извършила доставките от Австрия на РЛ. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че след като е оспорил в хода на съдебното представените от третото лице "Еконт експрес"ООД товарителници, разходни - касови ордери и др., то същите следва да се изключат от доказателствения материал и да се приеме за недоказан факта на извършените продажби. Правилно съдът е установил, че по повод оспорване автентичността на положените подписи от страна на Върбанов в товарителниците, РКО и др. платежни документи, от "Еконт Експрес" ООД са представени в оригинал част от оспорените доказателства и спрямо тях не е проведено успешно оспорване. По отношение на оспорените доказателства товарителници и РКО, които не са представени в оригинал по причина, че третото лице "Еконт Експрес" ООД не ги пази, настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че факта за извършени продажби се доказва от съвкупния анализ на всички събрани доказателства. В случая, С. Върбанов още в хода на ревизията е признал неизгоден за него факт, че е получил средства от "Еконт експрес"ООД от наложени платежи и парични преводи, като е представил по месеци и години справки за получените плащания, които дори надвишават тези, установени в хода на ревизията. Освен това, в случая ревизията е проведена по особения ред чл.122 и сл. от ДОПК, като наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ДОПК е установено от органите по приходите с писмени доказателства. Макар някои от тези доказателства - товарителници и РКО да са оспорени и да не са представени в оригинал, правилно съдът е установил, че фактическите констатации на органите по приходите са обосновани с други писмени доказателства и признание на неизгодни факти от РЛ, които преценени в съвкупност установяват наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ДОПК. Безспорно също е установено, че РЛ освен да оспорва събраните в хода на ревизията доказателства и фактите, които установяват не ангажира никакви доказателства, които да ги опровергават. Не е токова доказателство и заключението по назначените основана и допълнителна ССчЕ, доколкото поставените им задачи са неотносими към установената фактическа обстановка. В тази връзка съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. С оглед обема и броя продажбите, на постъпленията на парични суми от тези продажби, обоснован е изводът на съда, че РЛ е извършвало независима икономическа дейност под формата на продажба на стоки, доходите от която не са декларирани по надлежния ред. Тези парични постъпления правилно са определени като облагаеми доходи, резултат на търговска дейност, което обуславя приложението на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК. В случая облагаемият доход за 2016 г. е в размер на 49 138. 00 лева, като са взети предвид всички разходи, които са установени във връзка с извършваната от РЛ дейност. Приспаднати са и дължимите осигурителни вноски, като правилно е определен данъка по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016 г. и дължимите лихви. Законосъобразни са и изводите на съда във връзка с определения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за ревизирания период. В хода на ревизията Върбанов не е декларирал налични парични средства брой към 01 януари и към 31 декември на всяка календарна година за период 2012 г. 2016 г. и не е посочил разходи за издръжка на домакинството. По отношение на процесния л.а. съдът е съобразил, че за целия период от И. Христова, /с която РЛ живее на семейни начала/, не са подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. С оглед на изложеното, обоснован се явява извода на органите по приходите, че декларираните доходи на Христова не доказват възможността през 2015 г. да закупи въпросния автомобил. Липсват доказателства и за реалното предаване на сумите от дарителя към дарения по повод твърденията за дарение. Логичен и обоснован е изводът на съда, че се касае за значителна сума 81 300 лв., която според събраните в хода на ревизията доказателства за източниците на доходи на дарителя, който е пенсионер и техния размер, е невъзможно да бъде спестена и налична към датите, посочени в приложените разписки. Установено е, че РЛ не е начислявало, декларирало и внасяло дължимият данък в съответствие с изискванията на чл. 82, ал. 1 и чл. 86 от ЗДДС. Правилно за установяване на задълженията по ЗДДС е приложена разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 от закона и за всеки от ревизираните периоди, в съответствие с нормата на чл. 67, ал. 3 от ЗДДС, с РА е начислен ДДС по отношение на стойността на реализираните продажби. По изложените съображения, не са налице сочените касационни основания и решението на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, Д. Върбанова, [ЕГН] от гр.Стара Загора, [адрес], следва да бъде осъдена да заплати на Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответната Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, разноски по делото за касационната инстанция в размер на 12 837,816 лв., представляващи юрисконсулско възнаграждения за касационната инстанция, определени при материален интерес от 204 695,25 лева при условията на чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение