Решение № 14491 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3409/2011 г.

Решение № 14491 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3409/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Февзи Хакъев Хюсеинов от гр. Варна, против решение № 2564/13.12.2010 г., постановено по адм. д. № 2187 по описа за 2010 г. на Административен съд гр. Варна, в частта, отхвърляща жалбата на Хюсеинов срещу РА № 800191/15.09.2008 г. на ТД на НАП - Разград, потвърден с решение № 641/17.11.2008 г. на зам.-директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на лицето за 2007 г. е определено данъчно задължение по ЗДДФЛ в размер на 9 236,42 лв. и съответните лихви. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и отмяна ревизионния акт. Претендира разноски. Ответникът - директор на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради това, по делото липсват данни за предоставяне на сумите, за тяхната наличност и възможност за предоставянето им. Това се отнася и за сочените доходи от продажбата на мед, за пренесените през границата малки парични суми, неподлежащи на деклариране. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Въпроса по съществото на спора е разглеждан повторно, след указанията на касационната инстанция с решение № 9467/7.07.10 г., постановено по адм. д. № 2207/10 г. на Върховния административен съд. Понастоящем не се установява съществена разлика в изводите на съда след първото и след второто разглеждане на делото, независимо, че са изпълнени указанията на ВАС относно подлежащите на събиране и проверка на нови и допълнителни доказателства в първоинстанционното производство относно произхода на средствата, с които е закупен процесния имот. Относно събираните доказателства, следва да се съобразява особения ред за провеждане на ревизията и наличие в случая налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансово състояние за ревизирания период, наличието на основанието по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства и съгласно ал. 2 на чл. 124 ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното. В протеклото производство при условията на пълно и насрещно доказване действително не е установено от жалбоподателя да е разполагал със суми ( (безспорно налични към 1.01.2007 г.) за закупуване на имота на 1.03.07 г. Същият не е доказал доходи за закупуване на недвижим имот в размер на 45 765,12 лв., представляващ разликата между цената на имота - 48825,12 (2/3 от 73 237,68 лв.) и 3060 лв., приети като доходи с установен произход - получена рента от баща му - Хакъ Мехмедов, т. е. е налице доход с неустановен произход на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ - 45 765,12 лв. Декларираният от лицето доход от дейност като ЕТ е в размер на 370 лв.; данъчна основа за общия годишен доход - 46 135,12 лв.; съгласно Експертно решение от ТЕЛК, констатирано и от органа по приходите лицето има право и ползва облекчение по чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ; необлагаемата годишна данъчна основа за процесния период е 2400 лв., поради което годишната данъчна основа за облагане на Февзи Хакъев Хюсеинов е в размер на 41335,12 лв.; дължим данък - 9236,42 лв., ведно със съответни лихви. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че не са налице визираните основания за отмяна на оспорения РА № 800191/15.09.2008 г. на ТД на НАП - Разград. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 160 ДОПК, респ. чл. 235 и чл. 236 от ГПК във вр. § 2 ДОПК. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, на данъчния процес и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони, релевантни за правилното определяне на установени данъчни задължения, в случая ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е взел предвид представените в административната преписка и събраните по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на касатора, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Решението е обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод на АС-Варна за неоснователност на жалбата. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,