Решение № 11724 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9984/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Любомиров, чрез пълномощник адв. Пенчев срещу решение 4931 от 22.07.2021 г., постановено по адм. дело 11250/2020 г. от Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 8121к-9720 от 08.10.2020 г., издадена от министъра на вътрешните работи. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Сочи, че съдът е постановил решението си при неизяснена действителна фактическа обстановка и без да обсъди поотделно и в съвкупност приетите доказателства. Оспорват се изводите на съда за безспорна доказаност на извършеното нарушение въз основа на образуваното досъдебно производство. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което правният спор да се реши по същество, като се отмени оспорвания административен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба министърът на вътрешните работи, в приложени писмени бележки и чрез процесуален представител в открито съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е заповед 8121к-9720 от 08.10.2020 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т.1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. първо и т. 4, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. второ и т. 13 от Закона за Министерството ма вътрешните работи (ЗМВР) на К. Любомиров заместник-началник на 03 РУ при СДВР, е наложено дисциплинарно наказание уволнение, и е прекратено служебното му правоотношение. В мотивите на заповедта е прието, че с действията си не е изпълнил разпоредбата на чл. 150 ЗМВР и етичните правила и принципи за поведение на държавните служители в МВР т. 15, т. 16, т. 17, б. в, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. От данните по делото се установява, че на 21.01.2020 г. касаторът е направил опит да придобие парична сума в размер на 11 182,90 лв., представляваща печалба от джокер тираж 99/2019 г., която не му се следва. Във връзка с горното по случая е образувано досъдебно производство 73/2020 г. по описа на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура, пр.пр. СП-6902/2020 г. (пр.пр. М-37/2020 г.) по описа на Софийска районна прокуратура. Касационният жалбоподател е привлечен в качеството на обвиняем и спрямо него е взета мярка за неотклонение Задържане под стража. С определение по ВНЧД 715/2020 г. по описа на СГС на 27.02.2020 г. мярката за неотклонение е изменена в парична гаранция в размер на 10 00 лв.. За това му деяние на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 ЗМВР във връзка с цитирани правила от ЗМВР и Етичния кодекс е наложено наказание уволнение. При постановяване на решението съдът е обсъдил релевантните относно законосъобразността на заповедта фактически обстоятелства и е направил извод за законосъобразност на административния акт. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно тълкуване и прилагане на процесуалните правила и материалния закон, към приетата за установена фактическа обстановка, въз основа на доказателствата по делото. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че деянието представлява дисциплинарно нарушение, както и че извършването му е установено по безспорен начин от обективна и субективна страна, съответно вината на наказаното лице като форма на съзнателно поведение и отношение към него. Съдът е обсъдил и описал доказателствата по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за липса на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. Съдебният акт е надлежно обоснован, след служебна проверка на административния акт. Правилно е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и е мотивирана. Не е налице нарушение на процедурата по ЗМВР. Спазени са изискванията на чл. 195, ал. 2, чл. 206, ал. 1, чл. 207 и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, за което съдът надлежно се е мотивирал. При проведеното дисциплинарно производство са обсъдени всички релевантни факти, като съгласно правилото на чл. 39 от АПК са установени чрез обяснения, сведения и писмени доказателства. Липсва и нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. След като се касае за тежко по смисъла на закона дисциплинарно нарушение, налагането на наказание "уволнение" е задължително и органът не действа в условията на дискреция, а на обвързана компетентност, което изключва приложението на критериите от цитираната разпоредба. Необосновано е възражението на касатора, че не му е предоставена възможност да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него адвокат. По делото липсват данни жалбоподателят да е ангажирал адвокат за извършване на някое от дължимите процесуални действия, за които същият е своевременно уведомяван и адвокатът да не е допуснат от ДРО. Отделно от това, след връчването на поканите за запознаване с материалите от дисциплинарната преписка, на Любомиров е предоставяна възможност за даване на обяснения и възражения. Следователно служителят, при желание е имал възможност да се консултира с адвокат и да депозира писмено своите възражения, за да защити правата и интересите си. В случая, както правилно приема и първоинстанционния съд, дисциплинарната отговорност, която е реализирана по отношение на жалбоподателя е различна от наказателната, тъй като достатъчно е да се установи нарушение на етичните правила за да се търси дисциплинарна отговорност от служителя на МВР. Дали погазването на етичните норми, съставлява и престъпление, е ирелевантно за дисциплинарната отговорност. Освен това, в хода на дисциплинарното производство е извършено самостоятелно разследване на поведението на служителя и в заповедта са посочени конкретните фактически действия и бездействия, с които Любомиров е нарушил етичните норми, като са цитирани конкретните правила от Етичния кодекс. В хода на дисциплинарното дело е установено поведение, свързано с нарушаване на конкретни етични правила, което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т.7 и т. 13 ЗМВР. Анализът на относимите доказателства в административната преписка, установява конкретните факти и обстоятелства, които безспорно осъществяват нарушение на етичните правила за поведение на чл. 150 ЗМВР и т. 15, т. 16, т. 17, б. в, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс. Действията му законосъобразно са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. първо и т. 4 от ЗМВР, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. второ и т. 13 и чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Гореописаните действия не удовлетворяват изискването за примат на закона и по същността си представляват неспазване на служебната етика и незачитане на установения обществен ред. В този аспект тези действия имат за последица намаляване или загуба на общественото доверие към полицейските служители и уронване на престижа на службата, поради което са основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. (ТП 3/2007 год. на Общото събрание на съдиите при Върховния административен съд.) Съобразена е разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, съгласно която държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене на друг вид отговорност и правилно не са възприети възраженията, свързани с воденото наказателно производство, като основания изключващи дисциплинарната отговорност. Съгласно чл. 206, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. В този смисъл са допустими всички доказателствени средства и писмени доказателства, регламентирани по закон. Несъстоятелни са и възраженията относно необходимостта от приключване на производствата по НПК, тъй като законодателят не е предвидил нормативни изисквания за приложението на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 ЗМВР само ако бъдат приключени всички други производства за реализиране на други видове отговорност наказателна и административнонаказателна. Настоящият съдебен състав счита, че съдът е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК при извършване на съдебна проверка да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Правилно са отхвърлени оплакванията на касатора за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради недоказаност на описаните в заповедта нарушения. Преценката на съда въз основа на всички доказателства по делото, установява по безспорен начин извършването на нарушение, което е "тежко" по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т.13 от ЗМВР и представлява деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите от МВР, уронващи престижа на службата, и за което се налага най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, като службата в МВР се упражнява от служители, които са длъжни да спазват законите и опазват обществения ред и с поведението си да не уронват нейния престиж. Предвид изложеното, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани от ответната страна, поради което не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,