Решение № 3355 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5005/2017 г.

Решение № 3355 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5005/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба депозирана, чрез юрисконсулт Самичкова в качеството й на процесуален представител на Национална агенция за приходите- С. (НАП- С.) срещу Решение № 1902 от 22.03.2017 г., постановено по административно дело № 12237/2016 г. на Административен съд С. - град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, като излага съображения за неговото постановяване в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че липсва една от предпоставките за наличие на отговорност на държавата, а именно наличието на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и твърдените от ищеца имуществени вреди. Намира, че дружеството е поело риска от заплащане на лихви по договора за овърдрафт сключен с банката, който договор е между частноправни субекти и държавата не би могла да носи отговорност във връзка със задълженията по него. Намира, че таксата и лихвата имат обезщетителен характер към банката и тези отношения касаят частноправни субекти. Моли да се отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърли претенцията на "АПРА" ООД като недоказана. Касационният жалбоподател в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Самичкова, поддържа жалбата и счита, че състава на отговорността на държавата не е изпълнен, с оглед на което решението следва да бъде отменено. Ответникът "Апра" ООД, в съдебно заседание, чрез адв. Л. Б. от САК моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна, а обжалваното решение на АССГ се остави в сила, като правилно и обосновано. Претендира и разноски по делото. Подробни доводи в тази насока са развити в представения писмен отговор на касационната жалба, както и писмената защита, подадени от адв. Борисова- процесуален представител на "Апра" ООД. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно съдът неправилно е приложил материалния закон и решението е необосновано и следва да бъде отменено. Намира, че в случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и незаконосъобразно предявения иск е уважен и по делото не е доказана причинната връзка с незаконосъобразния акт. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалвания съдебен акт- Решение № 1902 от 22.03.2017 г., постановено по адм. дело № 12237/2016 г. на Административен съд С. - град е ОСЪДЕНА Национална агенция за приходите да заплати на "АПРА" ООД сума в размер на 22 993. 90 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 29.07.2011 г. до 27.01.2012 г. от отмененото като незаконосъобразно ПНПОМ с изх. № 2268 от 28.07.2011 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП - С., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 12.12.2016 г. до окончателното плащане. На следващо място е ОСЪДЕНА Национална агенция за приходите, да заплати на "АПРА" ООД сума в размер на 2525 лева, представляваща разноски за съдебното производство. За да постанови този резултат адм. съд приема, че в случая е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно отменен със съдебно решение № 5695/12.12.2011 г. по адм. дело № 7700/2011 г. на АССГ- ПНПОМ с изх. № 2268 от 28.07.2011 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП - С.. Вследствие отмененото ПНПОМ е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банковата сметка на ищеца в Т. Б. АД в размер до 200 000 лева, която сума е била налична по банковата сметка на дружеството, отпусната по усвоен кредит - овърдрафт по условията на договор за банков кредит- овърдрафт № 098- 152- 001/13.06.2011 г. Намира за безспорно доказано, както с приетата съдебно- счетоводна експертиза, така и със справките, издадени от Т. Б. АД, че за периода от датата на налагане на запора на 29.07.2011 г. до датата на вдигане на запора на 27.01.2012 г., за целия исков период, на кредитополучателя са начислени такси и лихви в общ размер на 26 283.71 лева, които са реално платени на дати, посочени в заключението на вещото лице. Намира, че е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка, тъй като в случая овърдрафтът нямаше да бъде усвоен по сметката на ищеца и нямаше да се начисляват такси и лихви за усвояването му, ако в Т. Б. АД не е изпратено запорно съобщение за налагане на ПНПОМ с изх. № 2268 от 28.07.2011 г. на ТД на НАП- С.. Посочено е, че исковата претенция е за сумата от 22 993.90 лева, а реално платените разходи по осигуряване на паричен ресурс в размер на 200 000 лева са 26 283.71 лева. Намира същата искова претенция за изцяло доказана по основание и по размер, и предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на предявяването му до окончателното плащане. Обжалваното съдебно решение е НЕПРАВИЛНО, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Основателни са твърденията на касационния жалбоподател- НАП С., че не са доказани твърдените от лицето имуществени вреди и причинно- следствената връзка между тях и отменения ревизионен акт. След анализ на доказателствата по делото, адм. съд е направил неправилен извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и необосновано е уважил исковата претенция. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен акт, издаден в резултат на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразeн административен акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение, поради което обосновано съдът е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ - отменен административен акт. Първоинстанционният съд, обаче неправилно е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на НАП по иска, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди, поради отменен адм. акт. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен акт, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл. 4 от ЗОДОВ. Преки вреди са само тези, които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат, т. е., които са обусловено следствие от незаконосъобразния административен акт. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт. В тази връзка по делото основният спорен въпрос е претендираните имуществени вреди последица ли са от отменения административен акт. На този въпрос не е отговорено правилно в съдебния акт. Необосновани са изводите на адм. съд за наличието на всички елементи от фактическия състав по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата. В случая не е налице доказана причинена вреда, която да е пряка последица от отменения адм. акт, поради което не се споделя извода на адм. съд за основателност на претенцията за имуществени вреди. Основателно е възражението на касатора, че дружеството е страна по договора за банков кредит по който се дължи уговорена лихва и такси, поради което претенцията му за вреди, поради тяхното плащане се явява неоснователна. Банковият кредит- чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ е договор, който е двустранен, консенсуален, формален, възмезден, с продължително изпълнение. Основното задължение на банката е да предостави капитал, а на заемателя- да плати лихвата и да върне заетата сума. Неизпълнението на договора поражда договорна - чл. 79 и сл. ЗЗД, а не деликтна отговорност - чл. 45 ЗЗД. Запорното съобщение на НАП действително е ограничило ползването на депозираната сума, но същото не е причинило претендираните в исковата молба вреди. Извършеното плащане на сумата от 22 993. 90 лева е в резултат на договорни търговски отношения. Лихвата по банковия кредит представлява по своята правна същност, цената или възнаграждението, което заемополучателят е длъжен да плати на кредитора за ползването на предоставените му парични средства. Това е цената на капитала, който се отчуждава за временно ползване. В случая договорната лихва, поради нейния възмезден характер - чл. 86 от ЗЗД, чл. 430, ал. 2 ТЗ, изключва възможността да се проектира като вреда по реда на ЗОДОВ. Отсъствието на елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обуславя неоснователност на иска. Съобразно този изход е неоснователна и претенцията за лихви върху обезщетението. Решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,