Решение № 3558 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 660/2017 г.

Решение № 3558 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 660/2017 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Д. против решение № 142 от 23.11.2016 г. по адм. дело № 204/2016 г. на Административен съд - В., с което е отменена заповед № ЗСП /Д-ВН-Д/ 1151 от 01.08.2016 г. на същия административен орган, с която на А. И. И. е отказано отпускане на целева помощ за отопление и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Илиева срещу административния акт да бъде отхвърлена. О. А. И. оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - В. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото е установено, че с със заповед № ЗСП /Д-ВН-Д/ 1151 от 01.08.2016 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Д. отказва да отпусне на А. И. И. целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2016/2017 г. на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и на основание чл. 10, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП ), с мотива, че лицето е продало съсобствен имот на стойност 9677.66 лв. По преписката е представена справка от службата по вписванията, в която Илиева е посочена като продавач на земеделски имоти, притежавани в съсобственост с други лица, както и анкетна карта, в която е записано, че продажбата е извършена на 23.03.2015 г. за сумата 9677.71 лв. В съдебно заседание Илиева представя доказателства, че се е отказала от наследството на баща си И. Т. Д. през 2000 г. и удостоверение за наследници на последния, в което не фигурира като наследник. При тези данни правилно съставът на административния съд приема, че заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане"- Д. е издадена в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да са събрани необходимите доказателства. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП . Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП поставя като условие за получаване на социална помощ лицата или семействата да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години, освен ако общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период (чл. 10, ал. 11, т. 2 ППЗСП (изм.), сега чл. 10, ал. 12, т. 2 ППЗСП). Следователно правото на получаване на целева помощ за отопление възниква при отсъствие на разпоредителна сделка с недвижим имот през последните пет години преди подаване на заявлението, а ако сделка е извършена, получената от заявителя сума не трябва да надвишава определения по-горе размер. В случая от страна на административния орган не е изяснено дали действително Илиева е прехвърлила недвижим имот през 2015 г. с оглед представеното удостоверение за отказ от наследство и не е установен размера на получената при евентуалната продажба сума. За изясняване на тези обстоятелства не са събрани и необходимите доказателства, включително нотариален акт, установяващ страните по сделката и цената на имотите. Тези факти са от съществено значение за преценката на органа относно правото на получаване на целева помощ за отопление, поради което правилно съдът приема, че издадената заповед е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочените процедурни пропуски обосновават несъответствие на постановената заповед и с материалния закон, тъй като отказът за отпускане на целева помощ за отопление е издаден в противоречие с нормативните изисквания, без да е установено, че Илиева не отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 10, ал. 11, т. 2 от правилника. Констатираното противоречие на заповедта с материалноправни разпоредби е още едно основание за отмяна на административния акт. Ето защо като достига до заключение в този смисъл, отменя оспорената заповед и връща преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Представената пред касационната инстанция справка по партидата на Илиева от Служба по вписванията - Б. не дава основание за различен извод, тъй като не установява страните по договора за покупко- продажба и евентуално получената от Илиева сума. Касационният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението на административния съд е постановено след цялостна преценка на съображенията на страните и на всички събрани доказателства, включително на представените от жалбоподателката в хода на съдебното производство. Възражението на касационния жалбоподател, че съдът не му е указал да представи допълнителни доказателства, в случая не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не е основание за отмяна на съдебния акт. Служебно задължение на административния орган е да изясни фактите и обстоятелствата от значение за спора и да събере необходимите доказателства. Следователно всички доказателства, взети предвид от органа при преценка дали заявителят има право на целева помощ за отопление, е следвало да бъдат представени с административната преписка. Именно въз основа на представените с преписката доказателства е и преценката на съдебния състав за нарушения на изискванията на чл. 35 от АПК. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд приема, че при постановяването на решението на Административен съд - В. не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,