Решение № 3630 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5109/2018 г.

Решение № 3630 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5109/2018 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Дишков срещу решение № 396/06.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2663/2017 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлени предявените искове срещу ОД на МВР Б. за осъждане на ответника да заплати следните суми: 10 000 лв., главница за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, вследствие на отменен като незаконосъобразен акт – Заповед рег. № 434 зз-503/23.10.2016 г., издадена от командир на отделение при II РУ ОД на МВР Б.; сума в размер на 890. 67 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 10 000 лв., за периода 23.10.2016 г. до завеждане на исковата молба; сума в размер на 40. 97 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, следствие на отменен акт на ОД на МВР Б., ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателното изплащане на сумата и сума в размер на 3. 64 лв., лихва за забава върху главницата от 40. 97 лв., за периода 23.10.2016 г., до завеждане на исковата молба. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се че неправилно съдът е приел че липсват доказателства за претърпени от касаторът неимуществени вреди, тъй като при наличие на издадена заповед за задържане, впоследствие отменена от съд, касаторът е изпитал неудобство, унижение, несигурност, притесненост и се накърняват моралните му ценности. Сочи се че изрични доказателства за причинени неимуществени вреди са щели да бъдат необходими, само ако се претендират вреди над обичайните и е следвало съдът да ги определи. Твърди се че съдът неправилно е отхвърли и иска за имуществени вреди, тъй като медицинското удостоверение било издадено няколко дена по-късно от задържането и касаело именно това задържане, тъй като медицинският талон е издаден именно във връзка с претърпените неимуществени вреди. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковите претенции. Ответникът, ОД на МВР Б., редовно призован, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата. Сочи че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както е постановил и съдът в оспореният акт и моли ВАС да потвърди решението на Административен съд Б.. В евентуалност оспорва размера на претендираните вреди. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Б. е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Н. Дишков срещу ОД на МВР – Б.. П. е за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва ши обезщетение за лихва върху главницата от периода на задържането до исковата претенция и иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 40. 97 лв., ведно със съответните лихви за забава, в следствие на отменен административен акт – Заповед рег. № 434 зз-503/23.10.2016 г., издадена от командир на отделение при II РУ ОД на МВР Б. С обжалваното в настоящото съдебно производство съдебно решение, решаващият съд е отхвърли изцяло исковите претенции. Съдът е посочил че елементите на фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са: наличие на незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, или незаконосъобразно действие или бездействие; на второ място наличие на вреда и на трето – пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразният акт, действие или бездействие и настъпилите вреди. Посочил е още, че в конкретният случай първата предпоставка е налице – отменен административен акт по съдебен ред. В съдебното решение е посочено че в тежест на ищецът е да докаже че в резултат на отменената заповед е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в срам, стрес, неудобство и др., като именно това не е извършено. Съдът е приел за недоказани търсените неимуществени вреди, поради липсата на писмени доказателства в тази насока, а от свидетелските показания не се установяват претърпени негативни изживявания. По отношение имуществените вреди е посочил, че не са в пряка причинно-следствена връзка с отменената заповед, а претендираната сума от 10 лв. представляваща д. т. по адм. дело № 2059/2016 г., по описа на същия съд е следвало да се претендира в това производство. Съдебното решение е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя установената от административния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи за липсата на всички материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ОД на МВР Б. за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. В конкретният случай е налице първата предпоставка – отменен по съдебен ред издаден индивидуален административен акт - Заповед рег. № 434 зз-503/23.10.2016 г., издадена от командир на отделение при II РУ ОД на МВР Б. С. чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и всичко, което е свързано с обезщетяването. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния но тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени. Не всяко отражение върху душевното състояние дава основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В конкретният случай се претендира неимуществени вреди изразяващи се в претърпени безпокойство, несигурност, срам и др. подобни, вследствие задържането на лицето от органите на МВР и впоследствие отмяна на акта. В тежест на касаторът е да докаже със съответните доказателствени средства наличието на претърпени от него негативни изживявания, които да бъдат във връзка именно с отмененият акт. Доказателства в тази насока не са представени, както правилно е посочил в обжалваният акт решаващият съд. Липсват представени писмени доказателства, а от гласните такива не се установява по безспорен начин, че касаторът е претърпял неимуществените вреди за които претендира. Изводите на решаващият съд за липсата на кумулативни предпоставки за уважаване на исковите претенции се приемат изцяло от настоящата съдебна инстанция. Правилни са изводите на съда и за липса на претърпени имуществени вреди, които да са именно в причинна връзка с отмененият административен акт. Извършването на разходи от касатора за издаване на медицинско удостоверение са реално извършени, но липсва установяване че те са извършени именно с оглед отменената като незаконосъобразна заповед за задържането му. По отношение претендираната сума от 10. 00 лв., представляваща д. т. платена при съдебно обжалване на процесната заповед за задържане е следвало тези разноски да се търсят в производството по отмяна на акта, а не в настоящото. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, трето отделение