Решение № 2090 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7939/2015 г.

Решение № 2090 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7939/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството по делото е образувано по жалба на Лилия Михайлова Тодоринова и Юлия Михайлова Владова от гр. София, в качеството им на наследници на Михаил Милушев Енчев, чрез пълномощника им адв. Михаил Коен, срещу Решение № 438 на Министерския съвет от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 6+300 и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 0 изме3стване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София. Жалбоподателите оспорват административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижимия имот, подлежащ на отчуждаване, описан в Приложение № 1 към т. 9 на Решението, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.2800.4 - нива, находяща се в район Връбница, Столична община, местността "Търниците" с обща площ от 4403 дка, от които отчуждени 2.057 дка, стойност на паричното обезщетение 26 920 лева като поддържат, че определената цена като обезщетение за отчуждената част е силно занижена и не съответства на пазарните цени с недвижими имоти в района на отчуждавания. С жалбата се представят писмени доказателства под опис. Ответникът - Министерски съвет на РБ, чрез пълномощника си юрк. И. Георгиева, дава становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Заинтересованите страни - Министъра на регионалното развитие, Министъра на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си юрк. Андреева, юрк. Димитрова и юрк. Белев също считат жалбата за неоснователна. В писмената си защита юрк. Белев сочи, че варианти 1-ви и 3-ти от назначената от съда и приобщена към доказателствата съдебно-оценителна експертиза не следва да бъдат взети предвид, тъй като експертът неправилно е изчислил средната цена на посочените в тях пазарни аналози - нотариални актове с номера 7 от 03.06.2014 г. и 100 от 11.12.2014 г. Отделно от това в нот. акт № 100 предмет на сделката е земеделска земя с учреден сервитут, което прави характеристиките на този имот различни от тези на подлежащия на отчуждаване в настоящия случай. Защитата, в лицето на адв. Коен, представя писмено становище, в което излага подробни съображения за относимост на нот. акт № 100, тъй като имотът, предмет на сделката е със същите характеристики, като отчуждавания и поради тази причина е взет предвид при оценката на независимия оценител, назначен от административния орган, от една страна. От друга счита, че вещната тежест върху имота - сервитут - намалява неговата оценка, а не променя факта, че този пазарен аналог е относим към настоящия случай. Моли съда да се съобрази с целта на закона - при принудително отчуждаване на недвижими имоти - частна собственост за държавни нужди собствениците да получат обезщетение в размер, максимално близък до пазарната цена на имотите към момента на отчуждаването. Ето защо счита, че представените от жалбоподателките пазарни аналози следва да бъдат взети предвид. Претендира понесените по делото разноски, за което представя списък. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК предвид приложените по делото известия за доставяне, от правоимащи лица - наследници на бившия собственик на подлежащия на отчуждаване имот - Михаил Милушев Енчев (поч. на 07.02.2004 г.), съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници № 67 от 18.02.2004 г., на когото имотът е бил възстановен с Решение № 5 от 04.12.1998 г. на ПК, район Връбница. По съществото на жалбата, и с оглед нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът приема следното: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите (л. 62-65; л. 110), към което е приложена финансова обосновка (л. 115). Решението е със съдържанието, посочено в закона и съответства на нормата на чл. 34б от ЗДС. В него се посочва държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът и отчуждаваните площи, местонахождението (л. 67-108), собствениците, размерът на обезщетението, определено от независима оценителна експертиза, изготвена от лицензиран оценител (л. 216 и сл.) с приложения към нея, възложена от инвеститора на обекта с договор от 02.04.2015 г. (л. 213-215), съгласно която средната цена за имоти, намиращи се в близост до отчуждавания, т. е. на територията на район "Връбница", със сходни с него характеристики - нива IV-та категория, определена съобразно правилата на § 1, т. 2 от ДР на ЗДС, Тълкувателно решение на ВАС № 3 от 23.03.2015 г. постановено по ТД № 6/2014 г. от ОСС на I и II Колегия на ВАС и предоставените от Службата по вписванията пазарни аналози възлиза на 13. 09 лева/кв. м, като цените на посочените пазарни аналози варират от 0.07 лв/кв. м до 49.77 лв/кв. м (на гърба на л. 220). При постановяване на административния акт са спазени процесуалните правила, установени в чл. 34, чл. 34а, чл. 34б, ал. 2 от ЗДС и целта на закона. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС целта на отчуждаването на имоти, собственост на физически или юридически лица е за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. Законодателят е предвидил, в чл. 33, ал. 2 от ЗДС, и доказателственото средство за установяване на наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, и това е влязъл в сила подборен устройствен план (ПУП), предвиждащ изграждане на обектите за задоволяване на държавни нужди, или ПУП, предвиждащ изграждането на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закона. В случая това е писмо изх. № АУ-14-32 от 10.02.2015 г., подписано от зам. министъра на МРРБ (л. 139), от което е видно, че заповед № РД-02-15-3 от 09.01.2015 г., с която е одобрен ПУП за обект "Път-II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и рeконструкция на съоръжения на други ведомства, засягащ землищата в гр. София и с. Мрамор, попадащи в два района на Столична община - р-н Връбница и р-н Надежда (л. 218) не е била оспорвана в законоустановения 14-дневен срок и е влязла в сила. При тази фактическа установеност съдът намира следното: Конкретното оплакване на жалбоподателите е относно стойността на определеното обезщетение за отчуждавания имот и във връзка с оплакването е ангажирана съдебно-оценителна експертиза, на която пълномощникът е предоставил 8 бр. пазарни аналози, а именно - нот. актове с № 77 от 30.10.214 г.; № 100 от 11.12.2014 г.; № 8 от 28.11.2014 г.; № 45 от 28.11.2014 г.; 121 от 23.12.2014 г.; № 60 от 11.06.2014 г.; 13 от 19.11.2014 г. и постановление за възлагане на недвижим имот от 24.04.2014 г. (л. 329-359). Съгласно заключението на експерта от 15.01.2016 г., назначен от съда, при обсъждане на представените от пълномощника на жалбоподателите пазарни аналози, посочени по-горе, вещото лице е изключило като неотносими 6 от тях, а именно нот. актове с № 77; № 8; № 45; № 121; № 60 и постановлението за възлагане на недвижим имот от 24.04.2014 г. (л. 305). Нотариалните актове с № 100 от 11.12.2014 г. и № 15 от 19.11.2014 г. са взети предвид при оценката на независимия оценител, който обаче е посочил като номер на нот. акт номера на вписването. Вещото лице е разработило четири отделни варианта на заключението, като най-благоприятен от тях е първия вариант (л. 302-303), при който средната стойност на кв. м за отчуждавания имот се предлага да се определи на 14. 38 лв./кв. м, а общата стойност на обезщетение - 29 572 лева. Изрично е посочено, че разликата в размера на оценката, сравнена с тази на административния орган, се дължи на това, че по един от ползваните от административния орган пазарни аналози предмет на сделката не е земеделска земя, а земеделска земя с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), т. е. не е нива. Другата разлика е, че по нот. акт № 7 предмет на сделката са два имота. Вещото лице дава средна оценка за кв. м, вземайки ги предвид като една сделка, докато административния орган ги е взел като две отделни сделки. Заключението не е оспорена от страните и е прието от съда като обективно. Неоснователно е възражението на пълномощника на жалбоподателите за незаконосъобразност на метода на оценка на подлежащия на отчуждаване имот. Законът визира точни, ясни и недвусмислени параметри, които са задължителни, както за експертите, оценяващи имотите, така и за страните по делото и за съда. При наличието на пазарни аналози вещото лице, назначено от съда, както и оценителя на административния орган, са длъжни да изследват всички цени, от всички сделки, посочени в нормата на § 1а, т. 1 ДР на ЗДС, вписани в Службата по вписванията по местонахождение на имота в рамките на 12 месеца отпреди датата на възлагане на оценката, с предмет имоти със сходни характеристики и начин на трайно ползване с тези на отчуждавания имот в рамките от 2 до 20 сделки. Така законодателят е преценил, че ще се получи справедлива пазарна цена за подлежащия на отчуждаване имот и съдът не може фриволно да приема едни и да изключва други от наличните пазарни свидетелства. В конкретния случай съответствието на обезщетението със закона намира отражение в първия вариант на заключението експерта, назначен от съда. При този изход на правния спор претенцията на жалбоподателите за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от процесуалния представител на МС на РБ. Настоящото дело е с определен материален интерес и съгласно правилата на чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2004 г. в случая минималното възнаграждение за процесуалното представителство е 1 337. 60 лв., а заплатеното от жалбоподателите на адв. Коен - 1 300 лева. Ето защо, и на осн. чл. 143 АПК, ответникът следва да заплати претендираните от страната разноски в пълен обем, а именно 1 300 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 250 лв. депозит за назначената експертиза, общо 1 550 лева. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК Върховният административен съд, трето отделение