Решение № 11783 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3821/2009 г.

Решение № 11783 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3821/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Румен Божилов Атанасов от гр. София, чрез пълномощника - адв. С. Маркова срещу решение № 973 от 20.11.2008 г. по адм. дело № 5744/2007 г. на Административен съд - София град, II - ро отделение, 23 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-09-403 от 24.09.2007 г. на кмета на район "Връбница", Столична община, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ като неоснователна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, незаконосъобразно и необосновано. Касаторът излага, че в процесния имот е налице свободна от застрояване част от 2348 кв. м. по заключението на съдебно - техническата експертиза, представляваща асфалтова настилка, както и че понастоящем имота не обслужва дейностите по регулационно предвиждане. Моли, да се отмени обжалваното решение и се постанови друго по същество, с което се уважи жалбата и присъдят разноските по делото. Ответникът - кметът на район "Връбница", Столична община, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, като излага, че е осъществено мероприятието и имотът на жалбоподателя попада в УПИ с построена сграда и няма свободна площ от застрояване, след като посочената от СТЕ незастроена част е с асфалтова настилка и е в двора на предвиденото и реализирано мероприятие. Смята, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 973 от 20.11.2008 г. по адм. дело № 5744/2007 г. на Административен съд - София град, II - ро отделение, 23 състав, е отхвърлена жалбата на Румен Божилов Атанасов срещу заповед № РД-09-403 от 24.09.2007 г. на кмета на район "Връбница", Столична община, с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ са одобрени удостоверение № 3.3 от 06.07.2007 г. и скица № 3.3 от 06.07.2007 г. по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, съгласно решение № 3 от 06.07.2007 г. и от бивш имот № 1342806, к. л. 134, с площ от 3 5000 кв. м. е определена незастроена площ - 0 кв. м. Съдът е приел, че процесният имот попада в границите на урбанизирана територия и е осъществено мероприятието по отреждането като е извършено застрояване, което обуславя липса на свободна от застрояване част. Съдът е съобразил единичната и тройна СТЕ и е приел, че в имота са осъществени строителни дейности по смисъла на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. При установените фактически обстоятелства е извел правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Постановеното решение от първоинстанционния съд е правилно. Административният съд правилно е определил компетентността на административния орган, както и реда за възстановяване на земеделски земи включени в урбанизирани територии, като правилно е приложил § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, в който при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии и които следва да бъдат съобразени при определяне на застроената и свободна от застрояване част. С § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията е дадено легално определение на понятието "строежи". Самото определяне на застроена част, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предвидено да се извърши от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ бр. 3/13. 01. 2004 г.) и на хигиенните и противопожарните норми. Относими към определяне на застроените части са и разпоредбите на Закона за устройство на територията, по отношение дефинирането на "строежи" и "прилежащ" терен". Фактически обстоятелства по делото не се оспорват, поради което настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 220 от ГПК приема за доказани фактите установени от първоинстанционния съд свързани с процесния имот, попадащ в урбанизирана територия. Претенцията на касатора са, че частта от имота с площ от 2 348 кв. м. обозначена по букви АБВГДА и букви ЕЖЗИЕ, оцветена в кафяв цвят по скицата на тройната СТЕ, с асфалтирана настилка, представляваща част от двора на Държавно предприятие "Строителство и възстановяване", е незаета от застрояване площ и следва да бъде определена като незастроена. Установено е от експертизата, че отреждането е приложено и извършено застрояване в част от имота. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че посочени части не са свободни от застрояване, предвид реализирането на мероприятието по отреждането и извършеното застрояване в парцела, а асфалтовата и бетонова настилка е прилежаща площ. Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай реализираните строителни дейности и съоръжения в процесния имот са от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, като е извършено построяване на сграда, с отразени сервитутни отстояния, обособен е двор с асфалтова и бетонна настилка, с изградена масивна ограда, които са съоръжения, които функционално обслужват осъщественото мероприятие. Посочената по СТЕ 2 348 кв. м. площ е заета част от мероприятието, асфалтирана и бетонирана част от двор, в който е изградена административна сграда при реализиране на предвиждането. По смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "строежи" са и огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и благоустройствени съоръжения. В случая претендираната от касатора като незастроена част, попада в двор с изградена сграда, който е асфалтиран и бетониран, поради което представлява съоръжение, което е функционално свързано и представляващо прилежащ терен. В тази връзка преценката на съда, че е осъществено на предвиждането и е застроен имота, е правилна. Процесният имот попада в терен с построена четириетажна масивна стоманобетонна сграда, асфалтиран и бетониран двор, съоръжения, представляващи "строежи" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което не може да се възприеме, наличие на свободни от застрояване части. Застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните сгради, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране. При тези фактически установености решаващият съд правилно е отхвърлил претенцията на жалбоподателя да бъдат определени като свободни отделни части от имота, в които безспорно е установено, че са извършени строителни дейности, а прилежащия терен е функционално свързан с тях. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че претендираните части от имота не са свободна площ, а с осъществени строителни дейности и мероприятия. Ирелевантни и неотносими в производството са възраженията на касатора относно актуването на имота като частна държавна собственост и законността на извършеното строителство. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение