Решение № 15417 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5620/2011 г.

Решение № 15417 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5620/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Арткомерс" ООД, гр. София, срещу Решение № 638 от 11.03.2011 г. по адм. д. № 818/09 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № 110900247/13.08.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Ловеч, потвърден с Решение № 462/16.10.09 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - В. Търново в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА за данъчен период м. 02.2009 г., с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 336.64 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение в посочената по-горе част. Претендира разноски. Ответникът - Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при централно управление на Националната агенция за приходите, гр. Велико Търново оспорва същата като неоснователна в депозирания писмен отговор на касационната жалба. Отправя искане до съда за нейното отхвърляне с твърдение, че наведените в касационната жалба възражения не отговарят на установеното както в хода на ревизията, така и по време на съдебното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Арткомерс" ООД, гр. София, против РА № 110900247/13.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Ловеч, в частта му за данъчен период по ЗДДС месец 02.2009 г., в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 336.64 лв. Първостепенният съд е установил, че съгласно чл. 9, ал. 1 от Договор за продажба от 23.01.2009 г. с продавач "Софскай" ООД, гр. София, и купувач "Арткомерс" ООД предаването на стоката е извършено в обекта на купувача - местност "Аркутино", община "Созопол", жилищна група на нос "Хумата". В хода на ревизията ревизираното лице не е представило документи за собственост или наем на посочения обект, както и строителна документация. По-нататък съдът е установил, че с възражението към ревизионния доклад вече е представен коригиран договор от 23.01.09 г., сключен между "Арткомерс" ООД и "Софскай" ООД, която корекция се състои в зачертаване на текста за местонахождение на обекта, за който е предназначено предаването на стоката, като той е заменен с текст "да се чете Орешак, Троян, Ямбол". Настоящият състав на ВАС намира за правилна извършената преценка в горепосочения контекст, че ако поправената дата се приеме за достоверна, то обектът, на който е следвало да се доставят стоките не е индивидуализиран. Не може да бъде споделена тезата на касатора, поддържана още в рамките на първоинстанционното производство, че извършената корекция съставлява техническа грешка. Тази теза обосновано не е кредитирана от административния съд. Това е така, тъй като същата е извършена след приключване на ревизията, след съставянето и връчването на ревизионния доклад. В този смисъл, ако се приеме за достоверен договора от 23.01.2009 г., към момента на изпълнението му актуално е било посоченото в чл. 9, ал. 1 от него място за предаване на стоката. Другите документи, които според касатора удостоверяват, че наистина се касае само за техническа грешка, също са представени след връчване на РД. Следва да бъдат споделени и останалите мотиви на съда, а именно, че дори и да се възприеме довода, че става въпрос за техническа грешка, то съгласно клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора предаването на стоката е извършено в обекта на купувача. След корекцията за обект на купувача са посочени Орешака, Троян и Ямбол - т.е. касае се за населени места, а не за обекти, а предаването на стоката следва да бъде извършено според изрично договореното, а не да се извежда по логически път от това къде касаторът притежава обекти на собственост. Обоснован е изводът на съда, че няма как стоката да се приеме за предадена в "Орешак, Троян и Ямбол" при положение, че е уговорено предаването да се извърши на конкретни обекти. Действително, такъв конкретен обект е посочен само в първоначално представения договор, за който обект, обаче, няма представени доказателства, че жалбоподателят е собственик или притежава други вещни права върху него. Обосновани са и изводите на съда за правилност на констатациите на органите по приходите досежно лицата, вписани в пътните листи като шофьори на на превозното средство, с което са транспортирани стоките по процесните фактури. Липсва допълнително споразумение или договор, по силата на който Васил Петров да е шофьор, но дори и да се приеме, че в случая е налице съвместителство на качествата "началник петролна база" и "шофьор на МПС" (за което, както бе посочено, липсват данни), то Васил Петров е бил шофьор на тежък товарен автомобил "МАН" според 4 от общо 16 броя пътни листи, като наред с това не са представени доказателства за неговата правоспособност. С оглед на установената с чл. 230 от АПК забрана за нови фактически установявания не следва да бъдат обсъждани представената в касационното производство трудовата книжка на Огнян Цветанов Ангелов, платежни фишове за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и справка за подавани персонални декларации към НАП. Декларацията от 8.11.2011 г. от Огнян Цветанов Ангелов, с която същият е заявил, че от 5.07.2007 г. до датата на декларирането работи във фирма "Арткомерс" ООД като шофьор съставлява предоставянето на свидетелски показания в писмена форма, при това в касационното производство, което е недопустимо. Наред с това, не може да бъде логически обяснено обстоятелството защо след като още в хода на административната и първоинстанционната фаза на спора дружеството е твърдяло, че О. Ангелов има сключен трудов договор и нему са начислявани осигуровки, то не е представило горепосочените доказателства. С оглед твърденията на лицето, същите следва да са били налице и да бъдат проверени по време на ревизията, каквито данни не са налице, от което може да бъде изведен извод, че доказателствата са новосъставени с цел да бъде защитена тезата на жалбоподателя за реално изпълнение на доставките. В реда на изложените мотиви следва да бъде посочено, че съдът обосновано е приел като неоснователно възражението на дружеството срещу изводите на органите по приходите досежно документите, които е следвало да притежава при извършването на превоз за собствена сметка според Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. В тази връзка е анализирана нормата на чл. 18 от Наредбата (в редакцията, действаща по време на превоза). Вярна е направената интерпретация на нормативните текстове в светлината на обстоятелството, че макар товарителницата да не е задължителен документ, който превозвачът следва да притежава по смисъла на чл. 18 от Наредбата, поради липса на товарителници не може да се установи до кой точно обект е превозена стоката и на кого е предадена, респективно не може да се установи реалността на доставката. В този контекст, отново с оглед анализ изискванията на чл. 18 от Наредбата, съдът правилно е посочил, че при анализа на 16- те пътни листи и сравнението им с процесните 4 броя фактури, не може да се установи връзка между тях, тъй като не е ясно кой от пътните листи за коя фактура се отнася и какво точно е превозвано. Настоящият състав споделя изложеното в мотивите на оспореното решение относно несъответствието между приемо- предавателните протоколи и процесните фактури. Така например в Приемо-предавателен протокол № 27/02.2009 г. не е посочен обектът, където са предадени стоките, като в него са изброени стоки, които съвпадат със стоките от четирите фактури. С представянето на този протокол, както е посочил първостепенният съд, жалбоподателят цели да докаже, че всички стоки, предмет на доставка за процесния период, са предадени едновременно на един и същ обект, без да е ясно кой е той и къде се намира, което от своя страна е в противоречие и с поправката в договора от 23.01.2009 г., че стоките ще бъдат получени на три обекта. Другите три броя приемо-предавателни протоколи удостоверяват предаването на арматурно желязо по фактура № 57/16.02.2009 г., което е предадено на обекти гр. Ямбол, гр. Троян и с. Орешак. В тези протоколи е отбелязано количеството предадено желязо - 50 тона, но няма записана дата и не може да се определи кога точно е станало предаването. Законосъобразно при изследването на несъответствията на посочените по-горе доказателства съдът е счел, че те съставляват частни документи и като такива нямат обвързваща доказателствена сила. Същите нямат и достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Наред с изложеното, съдът задълбочено е анализирал и вътрешно противоречивия факт, че едно и също количество арматурно желязо, предмет на една от процесните фактури, е предавано два пъти между жалбоподателя и "Софскай" ООД, като първия път на части- в обекти Орешака, Троян и Ямбол, а втория път изцяло, без да е посочен обект. Всичко изложено правилно е мотивирало съда да приеме, че протоколите съдържат недостоверна информация относно материализираното в тях. Предвид всичко гореизложено, законосъобразен и обоснован се явява обобщаващия извод на съда, че в случая липсата на установени реални доставки на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС препятства възникването на правото на приспадане на данъчен кредит. При липса на реална доставка е налице основание за непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит. Обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. Решението като правилно на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде оставено без уважение, тъй като същият не е бил представляван в с. з. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение