Решение № 2479 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13034/2013 г.
ВАСII отделение20.02.2014 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4727/10.07.2013 г. по адм. д. № 7606/2012 г. на Административен съд София - град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2479 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13034/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Георгиев и сие" ООД чрез процесуалния му представител срещу решение № 4727/10.07.2013 г. по адм. д. № 7606/2012 г. на Административен съд София - град. Счита обжалваното решение за неправилно, претендира отмяната му и пресъждане на разноски. Ответникът - председателят на Столичен общински съвет не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 254/31.05.2012 г. по протокол № 17/31.05.2012 г. на Столичен общинския съвет (СОС), в частта му по т. 3 относно предвидената канализация. С решението се одобрява план за регулация и застрояване на м. НПЗ Хладилника - Витоша, части север - юг и се приема план схема на инженерната инфраструктура по част "Канализация". За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Административният съд е приел, че е спазено изискването по чл. 103, ал. 4 ЗУТ, съгласно който всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на устройствените схеми и планове от по-горна степен и представлява по отношение на тях по-пълна, по-конкретна разработка, тъй като при одобряването на настоящия ПУП-ПРЗ Столичен общинският съвет се е съобразил със зададените от ОУП на гр. София параметри. Съдът е посочил, че ОЕСУТ изрично се е произнесъл по направените в хода на административното производство възражения и законосъобразно е взел решение измежду няколкото устройствени възможности. Отчетено е, че настоящият жалбоподател не е подал възражения при изработването на проекта в хода на производството. Така постановеното решение е правилно. При правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми, базирано на прецизен анализ на доказателствата по делото, включително и на заключенията на единичната и комплексна СТЕ, съдът е обосновал правилен краен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Безспорно се установява по делото, че според заключението на вещото лице има възможност канализационният колектор, преминаващ през двата УПИ ХХ и УПИ ХХI, за имот 1158, кв. 1, да бъде изграден така, че да не преминава през процесните имоти, а именно в намиращият се в УПИ ХII друг сервитут, предвиден за канализационен клон. Принципът за икономичност при изработването на подробни устройствени планове в настоящият казус е спазен като правилно обсъден и мотивиран от първоинстанционният съд, както и от ОЕСУТ при изработването на проекта. Вариантът, даден като алтернативен от вещото лице е бил обсъден и отхвърлен. При преценката за законосъобразност на плана за регулация и застрояване на основанието по чл. 108, ал. 5 ЗУТ поземлените имоти не следва да се разглеждат изолирано, а като част от територията в обхвата на разработката. Цитираната разпоредба държи сметка не само за икономичност на предвижданията, а и за възможността за целесъобразно устройство на поземлените имоти и кварталите, т. е преценката за съответствие на разработката с изискването на чл. 108, ал. 5 ЗУТ следва да се извършва съвкупно, както досежно конкретния имот, така и от гледна точка на цялостното устройствено решение. В случая не е налице засягане правата на оспорващия в по-голяма степен, отколкото закона позволява за постигане целта, за която акта се издава. Предвид гореизложеното, наведените в касационната жалба доводи за нарушение на разпоредбите на чл. 108, ал. 5 ЗУТ и чл. 6, ал. 2 и ал. 3 АПК за незаконосъобразност на решението на СОС за промяна на ПУП - ПРЗ следва да не бъдат уважени. С оглед изхода на спора претендираните от касатора разноски също не следва да му бъдат присъждани. Приемайки изводите за законосъборазност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основание посочени в разпоредбата на чл. 209, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, т. 3 АПК следва да се оставят в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение