Решение № 9009 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16750/2009 г.

Решение № 9009 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16750/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано по жалба на Осама Алхерек, гражданин на Сирия срещу решение № 573/07.12.2009 г. на Председателя на ДАБ при Министерския съвет, с което е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Ответната страна ДАБ - МС не взе становище по жалбата. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. С обжалваното решение административният орган приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице условията за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В страната си на произход Сирия не е бил обект на преследване. Твърди, че е чл. на нелегалното крило на Сирийската компартия, но не може да го докаже. Не сочи никакви обстоятелства, които да го представят като активен политически деец, имащ конфликт с официалните власти. Влязъл е в България официално и след престой до 29.07.2009 г. е поискал предоставяне на закрила. Твърди, че е студент в СУ "Климент Охридски", но не уточнява каква специалност учи и не представя писмени доказателства в тази насока. Очевидно поради изтичане на срока му на пребиваване в България подава молба за закрила с цел да легализира престоя си. Не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут. Той не е бил принуден да напусне и остане извън страната си по произход поради реална опасност от тежки посегателства, които да възникнат от действия на държавните органи или организации. В жалбата се твърди, че са налице политически причини да напусне Сирия, тъй като се присъединил към сирийската комунистическа партия и симпатизира на каузата на кюрдите в страната. Многократно е бил викан на разпит от полицията за неговата дейност. Притеснява се за живота си в Сирия при евентуалното му завръщане там. Моли да бъде отменено обжалваното решение като незаконосъобразно. Жалбата е неоснователна. Жалбоподателят пристига официално в България и едва след престой от началото на 2008 г. до 26.07.2009 г., когато вече няма виза за дългосрочно пребиваване, подава молба за закрила. През този период се е завръщал в Сирия, което говори, че по отношение на него не е налице страх от реална заплаха в страната му. Партията, в която членува според твърденията му е Сирийска комунистическа партия, която не се преследва от правителството, видно от Справка вх. № 3289/01.11.2009 г. на ДАБ-МС, приложена по делото. Неправдоподобна е версията, че именно поради членуването му в тази партия, както баща му и неговите чичовци, за него е налице реална опасност за живота му. При завръщането си в Сирия твърди, че още на летището е бил разпитван от спецслужбите. Оказва се обаче, че това е стандартна практика всички сирийски граждани завърнали се от чужбина да бъдат разпитвани от тези служби, което говори, че не се касае за персонален тормоз върху жалбоподателя. Няма данни да е бил преследван поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена група или политическо мнение. Правилно е обсъдена изложената от жалбоподателя бежанска история от адм. орган. От така изяснената фактическа обстановка правилно е прието, че по отношение на жалбоподателя не са налице условията за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение