Решение № 5104 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10104/2010 г.

Решение № 5104 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10104/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол гр. София, срещу решение № 125 от 10.06.2010 г. постановено по адм. д. № 233/2010 г. на Административен съд - гр. Добрич с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон във връзка с приложение института на давността и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли иска и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба Христо Стоянов Христов от гр. Добрич не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото, обсъди доводите на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е осъдена Агенцията за приватизация гр. София да заплати на Христо Христов от гр. Добрич сумата от 250 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие извършени незаконни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица в Агенцията при осъществяване на възложената им административна дейност, вследствие на които ищеца е бил лишен от правото на собственост върху общо 250 инвестиционни бона за участие в масовата приватизация, ведно със законните лихви върху посочената сума, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. Събрани са всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност, но са направени необосновани и незаконосъобразни изводи. Настоящата инстанция споделя констатацията, че служителите в Агенцията за приватизация, като не са процедирали по закон и не са осъществили необходимия административен контрол, са извършили незаконни действия, довели до увреждане на ищеца, изразяващо се в лишаването му от правото на собственост върху инвестиционните бонове, с които е могъл да участва в масовата приватизация. При съобразяване целите на приватизационния процес, правилно е прието, че настъпилата вреда се съизмерява с нормативно определената стойност на ИБ по наминал, която съгласно чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове и съответствуващото му заключение на СИЕ възлиза общо на сумата 250 лева. Без да оспорва казаното до тук, касационният жалбоподателя поддържа, че претенцията е неоснователна, тъй като е погасена по давност. Доводите му в тази насока са основателни. Погасителната давност е уредена в чл. 110 - чл. 120 от ЗЗД, представлява институт на материалното гражданско право, което се упражнява чрез възражение и намира приложение и при ангажиране отговорността на държавата и общините. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като предвид чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от деня, от който вземането е станало изискуемо, а за вземания от непозволено увреждане давността тече от деня на откриване на дееца - чл. 114, ал. 3 от ЗЗД. Причинителят на непозволеното увреждане и лицата, които носят отговорност за неговите действия, се смятат в забава и без покана - чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Затова от момента на откриване на дееца и вземането става изискуемо. С Постановление № 2 от 21.12.1981 г. на Пленум на Върховния съд "Относно някои въпроси на погасителната давност при вземания от непозволено увреждане", е прието, че чл. 114, ал. 3 от ЗЗД трябва да се разбира в смисъл, че вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването, когато деецът е известен още тогава, а когато не е известен - от деня на неговото откриване. Когато деецът не е известен, а са известни лицата, които отговарят за него, давностният срок за вземания срещу тях започва да тече от датата на деликта. Увреждането чрез незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, ангажира, съгласно чл. 1, ал. 1 и чл. 7 от ЗОДОВ и чл. 205 от АПК отговорността на юридическото лице, с което съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни отношения - т. 6 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Затова за тази отговорност е без значение поведението и откриването на третото лице, което е използвало документи с невярно съдържание, за да извърши прехвърляне на свое име на инвестиционните бонове на ищеца пред Агенцията за приватизация. Ако бъде открито това лице, то би носило наказателна и гражданска отговорности, но на друго правно основание, а не по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Тъй като към момента на увреждането е известно юридическото лице, което отговаря за незаконосъобразните действия и бездействия на своите служители и това е Агенцията за приватизация, от момента на прехвърляне на инвестиционните бонове на 2.10.2003 г. тече погасителната давност. Неправилно съдът е приел, че е налице прекъсване на давността на основание чл. 116, б. "б" от ЗЗД. Жалбата на Христо Христов до Районна прокуратура гр. Добрич вх. № 1152/2005 г., с искане за извършване на разследване и установяване извършване на престъпление, вследствие на което е лишен от инвестиционните си бонове, не представлява "предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство". Това обаче означава, че искът или възражението трябва да са подадени пред съд или арбитраж, като нормата не визира подаване на жалба пред прокуратура (Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС"). Не е налице и хипотезата на чл. 115, б. "ж" от ЗЗД, защото изискването на закона е да има висящ съдебен процес относно вземането, спрямо което тече погасителната давност, а наказателният процес относно престъплението, не е съдебен процес относно вземането за вреди, което произтича от деликта. Исковата молба е била подадена на 6.10.2010 г., а давността е изтекла на 2.10.2008 г., поради което искът е следвало да се отхвърли. Като уважил иска, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а по същество искът да се отхвърли като неоснователен поради погасяването му по давност. Основателно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОС на ВАС, в размер на 100 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК