Решение № 11878 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9685/2018 г.

Решение № 11878 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9685/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Бонев от [населено място], чрез пълномощника му адв. Енчев срещу решение № 44 от 31 май 2018 г., постановено по адм. дело № 55/2018 год., по описа на Административен съд - Разград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 330 з-472 от 27 февруари 2017 г. на Директор на ОД на МВР - Разград за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно иска отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на спора по същество и присъждане на сторените по делото разноск. Ответникът - директор на ОД на МВР – Разград, чрез пълномощник юрисконсулт Маринова оспорва касационната жалба в писмено становище като изразява мотиви за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, необходимост от отмяната му и връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на В. Бонев от [населено място] срещу заповед № 330 з-472 от 27 февруари 2017 г. на Директор на ОД на МВР - Разград за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца. За да постанови обжалвания съдебен акт, Административен съд - Разград приема, че с оспорената пред него заповед законосъобразно на основание чл. 204, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 12 от същия закон на В. Бонев – мл. разузнавач в група "Криминална полиция" на РУ- Лозница при ОДМВР - Разград е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца, за извършено от него нарушение, а именно, че на 7.12.2017 г. за времето от 12:36 ч. до 14:41 ч. на Т-образно кръстовище между третокласен републикански път с № III-206 и четвъртокласен общински път с № RAZ 2080, в качеството си на свидетел - очевидец при извършване на административно нарушение на Закона за движението по пътищата от водач на колесен трактор с прикачено ремарке, не е описал и обяснил всички факти и обстоятелства свързани с нарушението на мл. инспектор А. Златев - мл. автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" на отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - Разград, а именно, че мястото на което описва констатираното нарушение на закона не е мястото, на което е спряно първоначално превозното средство, вследствие на което мл. автоконтрольор А. Златев е съставил акт с бланков № 534698 за установяване на административно нарушение по чл. 139, ал. 5 от Закона за движението по пътищата на Д. Мехмедов. С деянието си мл. експерт В. Бонев виновно е нарушил разпоредбата на т. 84 (" В отношенията си с правонарушителите държавният служител е безпристрастен и взема под внимание всички факти по случая при констатиране и разследване на правонарушението. ") от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Закона за МВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от Закона за МВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. Решаващият съд е изложил съображения, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон, в изискуемата от закона форма, от компетентен орган и при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Събраните по делото доказателства установяват безспорно наличието на фактическите основания за издаването на административния акт, а именно неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Решението е правилно. Обосновани и законосъобразни са изводите на инстанцията по същество, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, материалния закон и в изискуемата от закона форма. Правилно е приел съдът, че направените в хода на дисциплинарното производство констатации са потвърдени и от събраните в хода на съдебното производство доказателства. По категоричен начин е установено, че с деянието си мл. експерт В. Бонев виновно е нарушил разпоредбата на т. 84 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР ("В отношенията си с правонарушителите държавният служител е безпристрастен и взима под внимание всички факти по случая при констатиране и разследване на правонарушението") - нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което и на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца до 1 година. Предвид събраните доказателства, тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, и приетите писмени обяснения, на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 3 ЗМВР са му наложени дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Ето защо, оплакванията за нарушение на материалния закон са необосновани. Неоснователно е искането за отвод или самоотвод на състава, тъй като не са налице обстоятелства, които биха могли да наведат до съмнение в безпристрастността на административния съд, неясни са и посочените от жалбоподателя доводи, тъй като същия е постановил решение по адм. дело № 33/2018 г. по описа на АС-Разград, по което са участвали като свидетел същите лица, както и по настоящето. Съдебният акт е с различен предмет от разглеждания в обжалваното решение, поради което оплакванията за пристрастност са неоснователни. С Решение от 21.06.2018 г. е допусната поправка на писмена грешка е Решение № 44/31.05.2018 г., постановено по адм. дело № 55/2018 г. по описа на АС- Разград, с което навсякъде в текста вместо Заповед 330 з-472/27.02.2017 г. да се чете "Заповед 330 з-472/27.02.2018 г. " По отношение на претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника по касация, съдът счита, че същата е заявена своевременно и е основателна. Размерът следва да бъде определен с оглед нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закон за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането правната помощ, в размер на 100,00 (сто) лева. Определената сума следва да се възложи в тежест на В. Бонев. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства, съображенията на първоинстанционния съд са логични и последователни. Не са налице доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция, поради което и изводите за неоснователност на жалбата са правилни. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, пето отделение