Решение № 7140 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2919/2009 г.

Решение № 7140 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2919/2009 г., II о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на ДНСК, подадена чрез пълномощника юр. Десислава Кармине, срещу Решение № 15 от 7.01.2009 г. по адм. дело № 1570/2008 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена Заповед № РД-14-429/16.05.2008 г. на зам.-началника на ДНСК. Развиват се оплаквания за недопустимост и се претендира неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба "Лазурен бряг 91" ЕООД, чрез процесуалния си представител, е представил писмено възражение, в което поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице основания за отмяната му. Ответникът Министъра на регионалното развитие и благоустройство, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отменил Заповед № РД-14-429/16.05.2008 г. на зам.-началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ и § 5, ал. 3 ЗУЧК е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, наименован "масивен тоалет № 1", изпълнен на територията на морски плаж "Варна - Централен", гр. Варна. За да постанови този акт първоинстанционният съд е приел, че жалбата е била допустима, като подадена от участник в административното производство. А по същество е приел, че не е спазена установената форма, тъй като в обжалваната заповед не бил посочен нейния адресат и липсвала индивидуализация на обекта, предмет на заповедта. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че ответникът по касационната жалба "Лазурен бряг 91" ЕООД е собственик на две тоалетни, разположени на крайбрежната алея на Приморски парк (Морска градена), които са отразени в кадастралния план на Приморска зона, гр. Варна със същия собственик. Същата собственост е посочена и в концесионния договор (приложение № 6 - т. 2 и т. 8) като сгради, честна собственост. Именно като собственик на тези имоти ответникът "Лазурен бряг 91" ЕООД е имал правен интерес от оспорване на процесната заповед. А освен това той е бил и участник в административното производство и адресат на акта. Затова са неоснователни оплакванията на касатора за недопустимост на обжалваното решение. Правилни са изводите на административния съд за неспазена форма на административния акт. От заключението на вещото лице става ясно, че на територията на морския плащ има четири тоалетни, като за две от тях ответникът по касационната жалба "Лазурен бряг 91" ЕООД се легитимира като собственик. За да се приема, че е изпълнено изискването по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК е необходимо от съдържанието на административния акт да може да се установят волята на административния орган и съдържанието на разпоредените задължения. От диспозитива на процесната заповед не става ясно кой строеж като незаконен следва да бъде премахнат. Тази воля не може да бъде изведена нито от обстоятелствената част на обжалваната заповед, нито от констативния протокол, тъй като и там строежа е индивидуализиран като "масивен тоалет № 1", каквато номерация вещото лице установява, че няма и по нея не може да се установи за кой точно обект се отнася констативния протокол и заповедта. Поради това обжалваната заповед е незаконосъобразна поради неспазване на установената форма (чл. 146, т. 2 АПК). Като е констатирал това и я е отменил, административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - второ отделение,