Решение № 2904 от 21.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р М. Марков-Варна ЕООД срещу решение 61 от 26.01.2022 г., постановено по административно дело 1933/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е: 1) отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу заповед за налагане на санкции РД-11-677/7/ от 05.08.2021 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) Варна, с което на дружеството е наложена финансова неустойка от 400 лв.; 2) осъден жалбоподателя да заплати на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и да му се присъдят деловодните разноски. Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса Варна, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Иванова-Сотирова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт, като предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед от 05.08.2021 г., чиято законосъобразност е предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, на лечебното заведение на основание чл. 76, ал. 3 от ЗЗО и чл. 432, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. (Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23 декември 2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020-2022 г.) е наложена санкция финансова неустойка в размер на 400 лв. за повторно нарушение на установените изисквания за отпускане на лекарствени продукти, състоящо се в липса на собственоръчен подпис на рецептурната бланка, положен от здравноосигуреното лице, получило от болничната аптека изписаните му медикаменти за онкологично лечение, което е довело до извод, че пациентката не ги е получила и съответно те не следва да бъдат заплатени на болницата от НЗОК. Санкциониращата заповед е мотивирана от издателя си, издадена е след надлежно извършена проверка от контрольори от РЗОК - Варна, резултатите от която са обективирани в съставения от тях констативен протокол, срещу който лечебното заведение е възразило, като по възражението му преди издаване на заповедта сформираната арбитражна комисия не е стигнала до решение поради равен брой противоположни гласове. Наложената от директора на РЗОК - Варна санкция финансова неустойка е в минималния предвиден в чл. 417, ал. 4 от НРД за МД за 2020-2022 г. размер за повторно по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на НРД за МД за 2020-2022 г. нарушение. За да не уважи сезиралата го жалба срещу заповедта първоинстанционният съд е извел решаващ извод за нейната законосъобразност, като издадена от компетентен орган в изискуемата форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед. Противно на твърдяното от касатора, решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост на правните изводи. Поради това касационната инстанция приема извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт за правилен, а доколкото изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав, последният на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Във връзка с инвокираните в касационната жалба оплаквания следва да се акцентира върху това, че по в хода на производството пред Варненския административен съд са оборени категорично поддържаните и пред настоящата инстанция жалбоподателови възражения. Установено е безспорно след проведено производство по чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и събрани и прецизно анализирани свидетелски показания по отношение на процесните рецептурни бланки, с които на пациентката са изписани противотуморни лекарствени препарати по чл. 329, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., липсващ в нарушение на изискването на чл. 330, ал. 2 от НРД за МД за 2020-2022 г. задължителен реквизит подпис на пациента и собственоръчно вписване на неговото име. Представените такива по делото очевидно са били подписани и попълнени в тази част впоследствие, доколкото не са били дадени в този вид на контрольорите при поискването им по време на проверката. Предвид изложеното касаторовата теза за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед за налагане на санкции не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Поради неоснователността на главното искане в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на деловодни разноски, а основателно се явява своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, определено съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение