Решение № 15325 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7178/2020 г.

Решение № 15325 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7178/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна против решение № 563/30.04.2020 г., постановено по адм. д. № 2596/2019 г. на Административен съд Варна, с което е отменен РА № Р-03000318005943-091-001/14.05.2019 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 147/23.08.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна, с който в тежест на дружеството са установени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 07. 2018 г. и м. 08. 2018 г. в общ размер на 487 409, 24 лева и лихви в общ размер на 26 403, 44 лева в резултат на отказано право на данъчен кредит по доставки от "Тунджа агро" ЕООД, "Трида" ООД и "Лавенде" ЕООД. Изложени са твърдения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Ответникът "Есетере България" ЕООД, представляван от адв. Люцканов оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Подадена е частна жалба от "Есетере България" ЕООД, чрез адв. Люцканов, против определение № 1055 от 28.05.2020 г. по адм. д. № 2596 от 2019 г. по описа на АС-Варна, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. В срока по чл. 232 от АПК от ответната страна е постъпило становище за неоснователност на частната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба. Касационната жалба като подадена в срок, от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е ревизионният акт, с който са установени задължения на ревизираното дружество по ЗДДС за данъчни периоди м. 07. 2018 г. и м. 08. 2018 г. от отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 и чл. 68 ЗДДС по фактури с предмет на доставка "лавандулово масло" издадени от "Тунджа агро" ЕООД, "Трида" ООД и "Лавенде" ЕООД. Основанията за отказ са с констатации от насрещна проверка на доставчиците, при която във връзка с изискани документи, свързани с установяване на произхода на стоката, осъществения транспорт и предаването й на получателя, от дружеството са представени: договори за покупко-продажба, приемо-предавателни протоколи, платежни нареждания. Продължили са проверките, свързани с произхода на стоката, с дейността на доставчиците, материално-техническата им обезпеченост, от констатациите по които е изведен извод, че не е доказан произходът на стоката, начина й на съхранение от доставчиците, съобразно спецификата й, и това е обосновало отказът на ДК по процесните фактури, поради недоказана реално осъществена доставка на стоката "лавандулово масло". За да отмени акта, съдът се е позовал на заключението на приетата по делото ССчЕ, която при посещение в базата на "Есетере България" ЕООД е проследила документално и чрез въведения софтуер процедурата по доставка, приемане, лабораторен анализ и закупуване на етеричните масла от дружеството. Проследила е и отражението на доставеното лавандулово масло в счетоводните регистри, стоковия и софтуера за анализ при ревизираното дружество и отразените последващи реализации, свързани с процесната стока. Отделно, позовал се е на практиката на СЕС, свързана с ангажиране отговорността на получателя за нередности при доставчика единствено при обективни данни за измама, за която получателя е знаел или е бил длъжен да знае, каквито в случая не са установени. Решението е правилно. Съдът е съобразил указанията на СЕС, съдържащи се в постановени от Съда съдебни актове, съгласно които, данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение. Това са отговорности, относими към доставчиците, а не към получателя на доставките, с изключение когато самото данъчно задължено лице извършва данъчна измама или когато знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС. Такива обективни факти, на които да се позове съда, не се съдържат в издадените от органите по приходите актове, а и липсват твърдения от страна на ревизиращите органи, че доставчиците са извършили нарушения или измама, в която е участвал и получателя, или е знаел или е бил длъжен да знае за такова нарушение или измама. В подкрепа на мотивите на съда са издадените данъчни документи, в които данъкът е посочен на отделен ред, включени в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Не е било спорно по делото, че дружеството води счетоводство, съгласно изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч). Установено е плащане по процесните фактури по банков път. Към фактурите са приложени договори, приемо-предавателни протоколи и банкови извлечения. От представените счетоводни справки и митнически декларации се установява последващото използване на полученото лавандулово масло. Според приетата по делото ССчЕ в предприятието на ревизираното дружеството всяка партида лавандулово масло, доставена от процесните доставчици е била подложена на изследване и лабораторен анализ при приемането й. При установеност, както е в процесния случай, на относимите към спора факти - надлежно фактуриране на процесните доставки, начисляване на ДДС и редовно счетоводство на жалбоподателя, предаване на стоката с приемо-предавателни протоколи и последващата й реализация, върху органът по приходите пада задължението да установи нарушения и измами, съобразно установената практика на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 2006/112/ЕО. В ревизионният акт няма конкретни констатации за нарушения и измама, нито са събирани доказателства в тази насока и не са обсъждани наличие на обективни данни за такива. При така установеното, решението на първоинстанционния съд в извод за незаконосъобразност на РА и отмяната му, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на "Есетере България" ЕООД: С Определение № 1055/28.05.2020 г., постановено по адм. д. № 2596/2019 г. по описа на Административен съд Варна, е оставено без уважение искането на "Есетере България" ЕООД за изменение на решение № 563/30.04.2020 г., постановено по адм. д. № 2596/2019 г. по описа на Административен съд Варна, в частта за разноските. С цитираното решение административният съд е отменил ревизионният акт и на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК е присъдил в полза на Дирекция "ОДОП" Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 668, 13 лева. В решението си съдът е изложил, че изводът за незаконосъобразност на ревизионният акт е формиран изцяло на въз основа на документи, които не са били представени при ревизионното производство. С обжалваното определение съдът е приел за неоснователно възражението на "Есетере България" ЕООД, че събраните в съдебното производство доказателства са представени в резултат от мотивите на решението на директора на Дирекция ОДОП Варна. Приел е, че жалбоподателя е можел да представи тези документи още с възражението срещу РД или с жалбата по административен ред, което не е сторил. Постановеното определение е правилно. Правилно, по съображение, че в подкрепа на доводите си в съдебната фаза дружеството е представило писмени доказателства, които позволяват идентификация на партидите на изкупеното лавандулово масло, които е можело да ангажира в административното производство, административният съд е приел, че е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Водим от гореизложеното и на основание на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение