Решение № 15698 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6748/2017 г.

Решение № 15698 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6748/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - гр. В. Търново чрез юриск. Х. К. срещу решение № 141/03.05.2017 г., постановено по адм. дело № 165/2017 г. на Административен съд - гр. В. Търново, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0321449/27.02.2017 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. В. Търново запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за 10 дни на "Х. Д. - 2" ЕООД - гр. В. Търново. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 109, т. 1 АПК. Твърди се от касационния жалбоподател, че мотивите на съда са лишени от правно основание, без посочване на необходимата предпоставка за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ), да е налице издадено наказателно постановление. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС не изисква като предпоставка за прилагането й да е налице стабилен правораздавателен акт, установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва в нейната хипотеза. Не отговаря на истината според касационния жалбоподател, че в процесната заповед органът по приходите не е изложил мотиви относно необходимостта за действие на мярката в посочения в заповедта срок от 10 дни. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ, както и присъждане на юрисконсутско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Х. Д. - 2" ЕООД - гр. В. Търново, редовно призован не е изпатил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени цитираната по - горе заповед за наложена ПАМ на "Х. Д." - 2 ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че е установено извършването на административно нарушение - неиздаване на фискална касова бележка в китайски ресторант, представляващо задължение по Наредба № Н-18/13.12.2016 г. на министъра на финансите, но налагането на такава мярка преди налагане на административно наказание представлява нарушение на целта на закона. Според съда налице е обвързване на производствата по налагане на административно наказание и принудителната административна мярка. Освен това в обжалваното решение е прието, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с целта на закона - определен е средният срок на ПАМ, но не са изложени мотиви относно необходимостта за действие на мярката в такъв срок, а това съдът е счел, че е налице нарушение изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Това нарушение съдът е приел за обособено съществено и е основание заповедта да бъде отменена. Обжалваното решение е неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС предвижда налагането на ПАМ, когато не се издаде съответния документ, а в случая това е фискална касова бележка. Издаването на касова бележка е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обект при получаване на плащане от клиент да издава такава касова бележка. Неизпълнението на нормативното задължение за изпълнение на данъчното законодателство се определя като нарушение, което означава, че с издаването на касова бележка/фискален бон не се отчитат приходи и по този начин се цели отклонение от данъчно облагане. Както вече се посочи нарушението води до налагането на ПАМ, но неиздаването на наказателно постановление не води автоматично до отмяна на заповедта за ПАМ, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Касае се за различни производства и не е налице преюдициалност на това по ЗАНН по отношение на принудителната административна мярка по чл. 186 и сл. от ЗДДС. Неправилно съдът е приел, че липсата на мотиви за срока на мярката, тъй като той е определен предвид установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Следва да се вземе предвид и че при преценката на срока, който съгласно чл. 186 ЗДДС е до 30 дни, административният орган, наложил принудителната мярка със запечатване на търговския обект за срок от 10 дни, което е под максимума определен в закона. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено на посочените в касационната жалба основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на "Х. Д. - 2" ЕООД срещу заповедта за налагане на принудителната административна мярка, описана по-горе. Решението подлежи на отмяна и в частта за разноските. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба на ТД на НАП - гр. В. Търново следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяка съдебна инстанция или общо 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение