Решение № 10165 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2348/2017 г.

Решение № 10165 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2348/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Началникът на З.-С. е подал касационна жалба срещу решение № 274/13.01.2017 г. по адм. дело № 8395/2016 г. по описа на Административния съд - С. град, с което по жалбата на Р. В. П. е отменено решението от 21 юли 2016 г. по протокол № 4 от 20 и 21 юли 2016 г., в частта по точка втора, на комисията по изпълнение на наказанията към З.-С. за отказ за замяна на режима на изпълнение на наказанието му в по-лек. Направени са оплаквания за нищожност, недопустимост и алтернативно, за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено, жалбата да се остави без разглеждане и да се прекрати съдебното производство. На основание чл. 153, ал. 2 АПК, поради закриването на комисиите по изпълнение на наказанията по силата на законодателна промяна (ДВ, бр. 13 от 2017 г. ) началникът на Затвора - С. като орган, към който е преминала дейността, е конституиран като жалбоподател по делото. О. Р. В. Петров не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че съдебното решение е недопустимо и следва да се обезсили, тъй като като съдът се произнесъл по спор, който не му е подсъден. Върховният административен съд като провери валидността и допустимостта на решението, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Р. В. П. срещу решението от 21 юли 2016 г. по протокол № 4 от 20 и 21 юли 2016 г., в частта по точка втора, на комисията по изпълнение на наказанията към З.-С., с което е направен отказ за замяна за режима за изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" в следващия по-лек. Административният съд е установил, че Р. В. П. изтърпява наказание "лишаване от свобода" в З.-С. при първоначален общ режим на изпълнение на наказанието. На 15.07.2016 г. инспектор по социална дейност и възпитателна работа в Затворническото общежитие К. направил предложение до комисията по изпълнение на наказанията към З.-С. да замени определения общ режим на изпълнение на наказанието на Р. П. с по-лек. На 18.07.2016 молба до комисията за определяне на по-лек режим подал и лишеният от свобода Р. П.. На заседания, проведени на 20 и 21 юли 2016 г., комисията приела решения по протокол № 4. В частта по точка втора от протокола, удостоверяващ приетите решения, комисията отказала да замени определения с присъдата на Р. П. общ режим на изтърпяване на наказанието със следващия по-лек. Съдът приел, че подадената от Р. П. жалба срещу решението на комисията по изпълнение на наказанията към З.-С. е допустима, като се позовал на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б., въвеждащ обща клауза за обжалваемост на административните актове. В отговор на възражението за неподсъдност на спора, направено от комисията в качеството й на ответник по делото, административният съд се позовал на точка 8 от Тълкувателно постановление № 2 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от гражданската колегия на Върховния касационен съд и съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд и направил извод, че дейността на комисията по изпълнение на наказанията е административна, а издадените от нея актове имат характер на индивидуални административни актове. Административният съд преценил, че решението на комисията, взето при условията на оперативна самостоятелност, не е мотивирано. Не ставало ясно по какви съображения комисията приела, че не са налице предпоставките на чл. 66 ЗИНЗС за удовлетворяване на предложението за замяна на режима на изпълнение на наказанието на Р. П. с по-лек. С оглед това нарушение съдът отменил решението на комисията в оспорената му част като незаконосъобразно. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд не е нищожно, тъй като е поставено в предвидената от закона форма, в надлежен състав, не е в противоречие с морала и правния ред и не е неразбираемо. Поради направената погрешна преценка на дейността на комисията и на характера на издаваните от нея актове съдът e постановил недопустимо решение. Комисията по чл. 73 ЗИНЗС ( в редакцията съгласно ДВ бр. 32 от 2016 г.), която се създава към всеки затвор в състав: председател- началникът на затвора, членове -представител на наблюдателната комисия, заместник-началникът на затвора по режимно-охранителната дейност, ръководителят на направлението за социална и възпитателна работа и психологът на затвора, разглежда въпросите, предвидени в чл. 74 ЗИНСЗС (отм.) Дейността на комисията не е административна. Тя не е свързана с дейността на местата за лишаване от свобода, а с изпълнението на наказанията на осъдените лица, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, при условията на диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие с цел поправяне и превъзпитание на осъдените в зависимост от поведението им. Първоинстанционният съд неудачно се е позовал на точка 8 от Тълкувателно постановление № 2 от 19 май 2015 г., мотивите към която не носят придаденият им от съда смисъл. Съдът не е бил компетентен да се произнесе по решението на комисията, което обуславя недопустимостта на постановеното от него решение. С оглед характера на производството по обжалване на решенията на комисията, спорът е следвало да се разгледа от окръжния съд, на който е бил подсъден съгласно нормата на чл. 74 ЗИНЗС (отм.). Поради констатирания порок на решението, то следва да се обезсили и да се постанови прекратяване на съдебното производство по жалбата на Р. П.. Жалбата следва да се изпрати по подсъдност на Софийския градски съд, наказателно отделение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 4 АПК Върховният административен съд